Решение № 10467 от 9.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11951/2014 г.

Решение № 10467 от 9.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11951/2014 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ивайло Петров Тодоров от с. Куманово, Варненска област срещу решение № 1686 от 7.07.2014 г. по адм. дело № 517/2014 г. на Административен съд - гр. Варна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. От данните по делото е видно, че касационният жалбоподател Ивайло Петров Тодоров с молба - декларация вх. № СЗ-Д-Вн-04-1-11/231 от 21.02.2013 г. е поискал да му бъде отпусната еднократна социална помощ по чл. 16 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП), "поради това че къщата (в която е живял) се е самосрутила и (той) няма пенсия, а (е) военноинвалид по болест". Със заповед № СЗ-Д-Вн-04-1-11/231 от 11.03.2013 г. директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Варна е отказал да отпусне исканата социална помощ с мотиви "няма инцидентно настъпила жизненоважна потребност, която да налага отпускане на еднократна помощ по реда на чл. 16 ППЗСП". С посоченото по-горе решение Варненският административен съд е отхвърлил жалбата на Ивайло Петров Тодоров срещу този отказ. За да постанови този резултат съдът е приел, че "Тодоров не разполага със собствени доходи - продължително време е без работа, трудоустроен е, не притежава собствено недвижимо имущество (поради което) трудно задоволява свои основни жизнени потребности, независимо че живее при свои роднини в с. Куманово и има двама братя, които живеят и работят в гр. Варна (но) за да бъде отпусната еднократна помощ по чл. 16 ППЗСП е необходимо да е налице и другата основна предпоставка, а именно жизненоважната потребност да е инцидентно възникнала". Тази предпоставка, според Варненския административен съд, в случая не била налице. Несъмнено жалбоподателят има нужда от постоянен източник на доходи, но тази негова потребност не е възникнала внезапно, поради което според съда директорът на ДСП в случая е приложил правилно материалния закон. Решението е правилно. До 1.11.2013 г. касационният жалбоподател е бил лице с увреждане, установено от органите на медицинската експертиза, довело до 30 % трайно намалена работоспособност, но той не е човек с трайно увреждане по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителната разпоредба на Закона за интеграция на хората с увреждания, поради което може и трябва да продължи усилията си за намиране на работа, а едновременно с това може да кандидатства за (еже)месечна социална помощ по чл. 9 ППЗСП. Варненският административен съд правилно е определил инцидентно възникналата потребност по чл. 16 ППЗСП като потребност, чието възникване е трудно и/или невъзможно да бъде предвидено, и която настъпва като внезапно отклонение от обичайния начин на живот в резултат на неочаквано, непредвидимо и непреодолимо събитие. В случая такава внезапност липсва. Къщата, в която е живял жалбоподателят, не е негова собственост и се е саморазрушила поради липса на поддръжка, т. е. постепенно, а не внезапно, каквато внезапност има например при природно бедствие. Следва да бъде споделен изводът на Варненския административен съд, че е необходимо касационният жалбоподател да се насочи към цялостно решаване на проблема със своята самоиздръжка, при което може да бъде подпомогнат с месечна социална помощ по чл. 9 ППЗСП, ако са налице останалите условия за такава помощ, освен липсата на доходи. Изразеното от прокурора при Върховната административна прокуратура становище за основателност на касационната жалба, защото "по административната преписка липсват данни да е извършена проверка по твърдението за внезапна загуба на жилище и вещи от първа необходимост като облекло, както и по факта, дали заявителят е живял на този адрес", не може да бъде споделено. Административното производство, завършило с оспорената от Ивайло Петров Тодоров заповед № СЗ-Д-Вн-04-1-11/231 от 11.03.2013 г. е започнало по подадената от него молба - декларация вх. № СЗ-Д-Вн-04-1-11/231 от 21.02.2013 г., в която съобщава, че къщата, в която е живял, се е самосрутила. В молбата - декларация е посочен адрес, на който жалбоподателя живее, гр. Варна, ул. "Барутен погреб" № 6, бл. 6, вх. 1, ет. 2, ап. 2, на който адрес е направена социалната анкета. В експертното решение на ТЕЛК при МБАЛ "Св. Анна", гр. Варна, № 2085 от 18.09.2012 г. е вписан същият адрес. На л. 66 от делото на Варненския административен съд се намира декларация на Ивайло Петров Тодоров с нотариална заверка по подписа му, която е направена на дата 3.05.2012 г. Очевидно твърдяното от жалбоподателя самосрутване на къщата (на ул. Антон Страшимиров в гр. Варна) е било преди датата 3.05.2012 г. и значително преди датата 21.02.2013 г., на която е подал молбата-декларация с искане за еднократна помощ, мотивирано със самосрутване на къщата, в която е живял. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно (законосъобразно и обосновано) и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,