Решение № 133 от 9.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1581/2016 г.

Решение № 133 от 9.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1581/2016 г., VI о., докладчик съдията Любомир Гайдов Производство по реда на чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по касационна жалба на К. Р. Г. от гр. С. срещу решение № 7847 от 14.12.2015 г. по адм. д. № 8777/2015 г. на Административен съд С. град, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № С-2065/13.08.2015 г., на директора на дирекция "Социално подпомагане - С.", с която е отказано да й се отпусне еднократна помощ за отглеждане на дете до една година, като майка редовна студентка по реда на чл. 8в от Закона за семейните помощи за деца. В жалбата са наведени доводи срещу решението като незаконосъобразно поради неправилно прилагане на материалния и процесуалния закон. В писмена защита се излагат допълнителни доводи срещу постановения отказ на основание чл. 12, ал. 1, т. 5 от ЗСПД в редакцията му, която е в сила от 28.07.2015 г. Прилагането й от административния орган е довело до постановения отказ от отпускане на помощта поради погасяването на правото на еднократна помощ при навършване на 6-месечна възраст на детето. Моли да бъде отменено решението и заповедта за отказ от отпускане на помощ, като се приложи редакцията на чл. 12, ал. 1 от ЗСПД до 28.07.2015 г. вр. чл. 6, ал. 3 от АПК. Ответникът по касация - директорът на дирекция "Социално подпомагане - С." не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура счита жалбата за неоснователна. Молба-заявлението е подадена на 30.07.2015 г., след влизане в сила на редакцията на чл. 12, ал. 1, т. 5 от ЗСПД /ДВ Изм. - ДВ, бр. 57 от 2015 г., в сила от 28.07.2015 г.), която предвижда, че правото на еднократна помощ за отглеждане на дете до една година се погасява с навършване на 6-месечна възраст на детето. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. По подадена молба-декларация с вх. № С-2065 от 30.07.2015 г. със заповед С-2065/13.08.2015 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане С.", на К. Г. е отказана еднократна помощ по от ЗСПД като майка студентка с дете. Изложени са мотиви, че Г. е подала молба-декларацията след навършване на шестмесечна възраст на детето. Заповедта не е оспорена по административен ред, а Г. е подала жалба срещу акта до АССГ. Към молба-декларацията от 30.07.2015 г. е приложено уверение от Гьоте университет - Франкфурт на Майн, че Г. е редовна студентка от 01.10.2013 г. до 30.09.2015 г. Представено е и удостоверение за раждане на детето Р. С. Г., родено на 04.01.2015 г. Решението на АССГ е валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие с материалния закон и процесуалните правила. Настоящият касационен състав намира за законосъобразно становището на първоинстанционния съд за основателност на отказа от отпускане на еднократна помощ поради приложимост на новата редакция на чл. 12, ал. 1, т. 5 от ЗСПД, в сила от 28.07.2015 г. и действаща към датата на подаването на молба-декларацията от касаторката - 30.07.2015 г. Видно от удостоверение за раждане, детето на Г. е навършило шест месечна възраст на 04.07.2015 г. и поради това, към датата на подаване на молба-декларацията - 30.07.2015 г. съгласно действащата разпоредба на чл. 12, ал. 1, т. 5 от ЗСПД правото й на еднократна помощ е било погасено. Законосъобразно е издадена заповед за отказ отпускане на еднократна помощ по чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД. Не е налице основание за прилагане чл. 12, ал. 1, т. 7 ЗСПД на предходната редакция на ЗСПД /изм. ДВ. бр. 24 от 26 Март 2010 г./, според която вземането по ЗСПД се погасява в срок шест месеца за еднократната помощ за отглеждане на дете до навършване на една година от майка студентка, учаща в редовна форма на обучение, считано от края на месеца, през който е родено (осиновено) детето. В случая не може да намери приложение разпоредбата на чл. 6, ал. 3 от АПК, тъй като тя не е относима към настоящата хипотеза когато отменената редакция на закона е по-благоприятна от новата редакция на материалноправната разпоредба и то само в конкретната фактическа обстановка. Според чл. 13, ал. 2 от ЗНА, новият закон може да разпореди да останат временно в сила всички или някои разпоредби на акта по прилагане на отменения закон, ако те са съвместими с разпоредбите на новия закон. Такова предвиждане обаче в случая не е направено с конкретното изменение на ЗСПД, по аргумент от § 25 от ПЗР към ЗИД ЗСПД (обн. - ДВ, бр. 57 от 2015 г., в сила от 28.07.2015 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.). Така мотивиран, Върховен административен съд, шесто отделение