Решение № 2057 от 13.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4765/2013 г.

Решение № 2057 от 13.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4765/2013 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на Иван Живков Денев против решение от 28.01.2013 г. по адм. дело № 6516/2012 г. на Административен съд София - град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД-577/1.06.2012 г. на директора на Дирекция "Национална система 112". В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - директорът на Дирекция "Национална система 112", чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Първоинстанционният съд е приел за установено следното от фактическа страна: Със заповед № РД-577/1.06.2012 г. на директора на Дирекция "Национална система 112" на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение като държавен служител от МВР от длъжността "технически сътрудник", категория "Е", трета степен в "Районен център 112" - Монтана към Дирекция "Национална система 112" - МВР, за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че на 11.05.2012 г. в периода от 00:45 часа до 02:51 часа касаторът е напуснал работното си място "Районен център 112" - Монтана, без разрешението на ръководител смяна, с което е нарушил заповед рег. № РД 161/26.02.2010 г. на директора на Дирекция "Национална система 112" - МВР относно пропускателния режим и вътрешния ред в Дирекция "Национална система 112" МВР и териториалните "Районни центрове 112", и утвърденият график за почивка, като след завръщането си не е дал обяснение за отсъствието си, след което не е изпълнявал служебните си задължения, видно от справка "Ефективно работно време по оператор за Монтана" от системата на РЦ 112- Монтана и от справка проверка на състояние "Работещ за Монтана" от системата на РЦ 112 - Монтана, като по време на отсъствието си е употребил алкохол, като употребата е установена по надлежния ред с техническо средство - "Дрегер 7510" АКВВ № 0010 отчел 0,93Й алкохол видно от докладна записка с рег. № 10579/11.05.2012 г. на ОДМВР-Монтана, като впоследствие с протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта с № 336/2012 г., издаден от ЦСМП - Плевен е установено, че наличието на етилов алкохол в кръвта на Денев е 1.2Й, както и около 05:00 часа на 11.05.2012 г. служителят отново е напуснал работното си място без разрешение от ръководителя на смяна и на влизане в сградата на Община Монтана, където се помещава "Районен център 112" - Монтана, по неизяснени причини противозаконно е унищожил входната врата на сградата, с които си деяния е нарушил т. 4, т. 7 и т. 16 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Това деяние е квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина по чл. 224, ал. 2, т. 1, т. 3 и т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, както и като нарушение на етичните правила, визирани в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Като е обсъдил представените към административната преписка писмени доказателства и събраните такива в хода на съдебното производство, АССГ е изложил мотиви за законосъобразност на оспорената пред него заповед, като издадена от компетентен орган и в предвидената форма, както и при спазване на административнопроизводствените правила, разписани в разпоредбите на чл. 229 от ЗМВР и по Глава шеста от ППЗМВР. Заповедта е издадена при спазване на сроковете за налагане на дисциплинарно наказание, като лицето се е запознало с нея срещу подпис. Според съда същата е постановена в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Доказателствата, приложени към административната преписка обосновават основанието, възприето от органа при произнасянето му с атакуваната заповед. Административният орган е приел, че фактите попадат в хипотезата на чл. 224, ал. 2, т. 1, т. 3 и т. 4 от ЗМВР, във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР. Според настоящият състав дисциплинарната отговорност на служителя от МВР, ангажирана в рамките на дисциплинарно производство, в което са установени визираните в заповедта нарушения на служебната дисциплина, е установена и доказана. Законосъобразен е изводът на съда, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в съответствие с административнопроизводствените правила. Спазен е редът за налагане на дисциплинарните наказания, уреден в правилника за прилагане на закона. Дадени са писмени обяснения от жалбоподателя с дата 18.05.2012 г. и са събрани сведения и обяснения от свидетели имащи отношение към случая. В хода на дисциплинарното производство е установен по безспорен начин фактът на осъществяване състава на нарушения по чл. 224, ал. 2, т. 1, т. 3 и т. 4 от ЗМВР, а именно напускане на работното си място "Районен център 112" - Монтана, без разрешението на ръководител смяна, като след завръщането си не е дал обяснение за отсъствието си, след което не е изпълнявал служебните си задължения, като по време на отсъствието си е употребил алкохол, като употребата е установена по надлежния ред с техническо средство - "Дрегер 7510" АКВВ № 0010 отчел 0,93Й алкохол видно от докладна записка с рег. № 10579/11.05.2012 г. на ОДМВР - Монтана, като впоследствие с протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта с № 336/2012 г., издаден от ЦСМП - Плевен е установено, че наличието на етилов алкохол в кръвта на Денев е 1.2Й, както и около 05:00 часа на 11.05.2012 г. служителят отново е напуснал работното си място без разрешение от ръководителя на смяна и на влизане в сградата на Община Монтана, където се помещава "Районен център 112" - Монтана, противозаконно е унищожил входната врата на сградата. Обосновано е дадена вяра на установените факти от разпитаните свидетели. Обосновани са и изводите на АС, че дисциплинарнонаказващият орган е приложил правилно материалния закон - посочените в заповедта разпоредби напълно съответстват на състава на установените нарушения. При така събраните доказателства, съдът е извършил пълна проверка на доказателствата и доводите на страните, като е приел за доказано наличие на тежко нарушение на служебната дисциплина и Етичния кодекс на служителите в МВР. Правилно е и становището на решаващия съд, че неправомерното поведение на жалбоподателя е довело до негативна оценка на обществото за нравствения облик на служителя на МВР, който следва да спазва и брани закона и това несъмнено е уронило престижа на институцията. Освен това административният орган правилно е приложил разпоредбата на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР, която задължава административния орган при определяне вида и размера на дисциплинарното наказание, да вземе предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, както и обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. С оглед на това поведението на Денев правилно е квалифицирано като нарушение по чл. 224, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 4 от ЗМВР, във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР. Неоснователни са направените оплаквания в касационната жалба, че в случая е следвало да се приложи разпоредбата на чл. 251 от ППЗМВР. В посочената норма е предвидено, че когато преди издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание държавният служител не е изслушан или не са приети писмените му обяснения, непосредствено по-горестоящият орган отменя заповедта, без да разглежда случая по същество. Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР, дисциплинарнонаказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. В чл. 237, ал. 3 от ППЗМВР изрично е въведено задължение за административнонаказващия орган за изслушването по чл. 229, ал. 1 от ЗМВР да бъде съставен протокол, който се подписва от органа, компетентен да наложи дисциплинарното наказание и от държавния служител. Компетентният орган не е длъжен да изслуша служителя, извършил нарушението, ако той е дал писмени обяснения - ал. 4 на същия текст. В случая служителят е поканен да даде писмени обяснения с покана рег. № 1087 от 18.05.2012 г., като същите са депозирани от него на 18.05.2012 г. Съдът е обсъдил всички относими към спора доказателства и обосновано въз основа на тях е приел за установени посочените в заповедта обстоятелства, които предполагат носене на дисциплинарна отговорност. Обосновани са и правните изводи за мотивираност на заповедта, наличието на фактическите и правни основания за издаването й, както и съобразяването от страна на наказващия орган при определяне вида и размера на дисциплинарното наказание с тежестта на нарушенията. В случая установените по делото нарушения не се опровергават и пред касационната инстанция, а това обосновава извод за правилност на съдебния акт и законосъобразни правни изводи на първоинстанционния съд. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касационната жалба е направил искане за присъждане на направените от него разноски пред касационната инстанция, поради което касаторът следва да заплати на същия юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 150 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,