Решение № 4952 от 14.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12142/2024 г.

3452 от 14.05.2019 год. Обосновава, че е налице еквивалентност на състава на нередност по т. 10 от визираните Насоки и нередността по т. 10 от Наредбата за посочване на нередности и изводът на първоинстанционния съд за липса на посочено правно основание в актовете с тяхното издаване, което препятства осъществяването на съдебен контрол по същество на спора е неправилен. В съответствие с така развитите мотиви е формулирано искане за отмяна на първоинстанционния съдебен акт, или в условията на алтернативност да се отмени съдебното решение и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В съдебно заседание, касационният жалбоподател се представлява от главен юрисконсулт А. Хаджийски, който поддържа жалбата по заявените доводи и аргументи и формулира искане за отмяна на оспореното съдебно решение или в условията на алтернативност да се отмени съдебното решение и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответникът Община Добрич, чрез кметът на общината представя писмен отговор, в който заявява, че депозираната касационна жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение. Заявено е твърдение, че решението на съда е правилно, законосъобразно и обосновано, както и постановено при спазване на съдопроизводствените правила и принципи, поради което е формулирано искане за оставянето му в сила. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Прави евентуално възражение за прекомерност на претендираното от касатора юрисконсултско/адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на оспорването, доколкото в случая не са налице заявените касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което предлага оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 от АПК, съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения:

3452 от 14.05.2019 год. (Насоките). Касационният съдебен състав приема, че актът не съдържа правно основание, което да е съответно на фактическите установявания, като споделя правния извод за неприложимост на Насоките за определяне на финансови корекции, които трябва да бъдат извършени спрямо финансирани от Съюза разходи в случай на неспазване на приложимите правила за възлагане на обществени поръчки. По Програма Възобновяема енергия, енергийна ефективност, енергийна сигурност, безвъзмездна финансова помощ се предоставя чрез Финансовия механизъм на ЕИП за програмен период 2014 - 2021 год. Според еднопосочната съдебна практика на Върховния административен съд, Насоките регламентират единствено критериите и механизма за анулиране на предоставената на държавите членки подкрепа чрез налагането на финансови корекции в тяхна тежест и нямат отношение към дейността на ръководителя на съответния орган на национално ниво по осъществяване на контрола за спазването на националното и европейското законодателство от конкретните бенефициери. Насоките като акт на Комисията се прилагат към нередностите, осъществявани от държавите членки, т.к. именно те са техен адресат. Член 1 от Преамбюла на Приложение към Решение на Комисията от 14.05.2019 год. установява определените в приложението насоки за определяне на финансови корекции по отношение на разходи, финансирани от Съюза в рамките на споделено управление, в случай на неспазване на приложимите правила за възлагане на обществени поръчки. Текстът на разпоредбата сочи, че установените насоки за определяне на финансови корекции следва да осигурят ръководството на съответните служби на Комисията относно принципите, критериите и процентите, които следва да се прилагат във връзка с финансовите корекции, направени от Комисията по отношение на разходите, финансирани от Съюза в рамките на споделеното управление, в случай на неспазване на приложимите правилата за възлагане на обществените поръчки. Очевидно, насочеността на акта е към Комисията, а последната няма отношение към определянето на финансови корекции на национално ниво за нарушения, извършени от конкретните бенефициери. Тя е компетентна да контролира спазването на правилата при възлагането от държавите членки. Изрично в чл. 2 от Решение на Комисията от 14.05.2019 год., е конкретизирано, че корекциите се налагат на държавите членки, като не е въведен друг евентуален адресат. Държавите членки са отговорни на първо ниво за разследването на нередностите и за прилагането на необходимите финансови корекции, а на компетентните им органи се препоръчва да прилагат същите критерии и ставките на финансова корекция, определени в насоките. Очевидно е разграничението, което европейският законодател прави между корекциите, определяни в тежест на държавите членки, и тези по отношение на бенефициерите, ангажимент на съответните контролни органи. Целта е да се уеднаквят нередностите, съставляващи основание за отмяна на предоставената помощ, без значение кой е извършил нарушението - дали държава членка или бенефициер по силата на договор за предоставяне на БФП, за което Комисията е предвидила приемането на допълнителен акт на национално ниво, който, в съответствие с описаните в Приложение 1 Насоките от решението от 14.05.2019 год. и пресъздавайки или надграждайки ги, да регулира правоотношенията, свързани с определянето на финансови корекции в тежест на бенефициерите. Следователно дължимата правна обосновка от страна на ръководителя на Програмния оператор при констатации за нарушения, извършени от бенефициери на финансова помощ, получена по Финансовия механизъм на ЕИП, трябва да се основава на националното право. Недопустимо е в подобни хипотези позоваването на актове, даващи правомощия на Комисията за определяне на финансови корекции по отношение на държави членки. Отделните категории нарушения, методите, критериите и съответните размери на финансовите корекции се регулират от разпоредбите на националното право. Затова е недопустимо актът за финансова корекция да се основава на актове, даващи правомощия на Комисията в тази насока, като ги сочи като правно основание за налагане на финансови корекции на частноправни субекти. Касационната инстанция приема, че в конкретния случай процесното решение за определяне на финансова корекция е постановено в отклонение на изискванията за форма и съдържание, регламентирани в разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Оспореното пред Административен съд Добрич решение представлява индивидуален административен акт, който с оглед общото изискване по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, следва да съдържа фактическите и правни основания на органа за властническото му волеизявление. Както многократно е приемано в константната практика на ВАС (виж Решение 11465 от 11.11.2021 год. по адм. дело 7880/2021 год. на ВАС, VІІ отд.), Изискването индивидуалният административен акт чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК да има фактически и правни основания, е изискване за неговото мотивиране, изведено от значението, което фактическите и правни основания имат за законосъобразността на властническото едностранно волеизявление, чрез което държавните органи упражняват предоставената им държавна власт. Фактическите основания или фактите са това, което дава основание на органа да упражни компетентността си като наложи едностранно властнически съответния правен резултат, а правните основания са тези, които сочат целта на волеизявлението, т.е. целта на упражнената държавна власт. Именно поради това без фактите и без правните основания съдът не може да установи налице ли са условията за законосъобразно упражняване на властта, т.е. не може да упражни конституционното си задължение да осъществи контрол за законосъобразност чл. 120, ал. 1 от Конституцията, а засегнатите от акта лица не могат да упражнят ефективно конституционното си право на защита чл. 56 от Конституцията. С оспореното пред първоинстанционния съд решение административният орган не е посочил национална правна норма от вътрешното законодателство като основание за налагане на финансова корекция, а това не може да бъде преодоляно от съда нито чрез тълкуване, нито чрез изменение на соченото в акта правно основание. Предвид изложеното, липсата на посочено валидно правно основание за издаването му е основание за отмяна на акта като незаконосъобразен и препятства осъществяването на съдебен контрол по съществото на спора. Въз основа на така установените факти, съдът приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, но в нарушение на изискванията за форма и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като посочените пороци правят безпредметно обсъждането на съответствието на акта с материалния закон. В съответствие с горните мотиви, законосъобразен се явява извода на първоинстанционния административен съд за наличие на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което обосновава незаконосъобразност на административния акт. Като е достигнал до този извод и е отменил оспорения административен акт, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. При този изход на спора, на касационния жалбоподател не се следват разноски. От страна на ответника по касация са претендирани разноски. Претенцията е недоказана, доколкото не е заявен конкретен размер с приложен списък на разноските и липсват доказателства за действително направени разходи - отговорът на касационната жалба е подписан от кмета на община Добрич, а в съдебно заседание на 11.02.2025 год. общината не се представлява от юрисконсулт или адвокат.