Решение № 9269 от 20.10.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по подадена касационна жалба от Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, чрез ю. к. Димитрова срещу решение 754/22.07.2021 г. постановено по адм.д.455 по описа на Административен съд София област за 2020 г., с което е отменен акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 23/07/6/0/00101/3/01/04/01 от 27.03.2020 г. издаден от касатора. Според твърденията в касационната жалба, са налице всички основания по чл.209, т.3 от АПК. Възразява се срещу приетото от съда, че административният акт е издаден в противоречие с приложимия материален закон и поради издаването му в нарушение на изискванията за форма. Многократно, според изложените аргументи при обжалването, ДФЗ е предоставял възможност на църквата да ангажира доказателства относно реално извършено плащане на СМР, на консултантски услуги, на авторския и строителен надзор. Въпреки това неяснотата на заявените от ползвателя данни и посочените факти не е отстранена. Това обстоятелство води до неяснота относно обстоятелството кои СМР, с какви средства са плащани и дали те са част от договореното между бенефициера и ДФЗ. При съществуващата неяснота в документацията, административния орган не може да изпълни задълженията си по чл.39, ал.1 от Наредба 6/28.03.2016 г. за прилагане подмярка 7.6 Проучвания и инвестиции, свързани с поддържане, възстановяван и е подобряване културното и природно наследство на селата от мярка 7 Основни услуги и обновяване на селата в селските райони от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. /по долу наричана за краткост Наредба 6/28.03.2016 г./ От Фонда на възстановяване подлежат само договорените СМР, а не всички, които са извършени. Подлежащите на финансиране СМР са изрично посочени в Приложение 1 и само те подлежат на плащане. Заявените за възстановяване разходи трябва да отговарят едновременно на следните условия: да са извършени срещу съответните разходооправдателни документи и да са платени по банков път. Съответствието на представените документи към заявката за окончателно плащане с фактическото изпълнение на проекта, принципно е невъзможно да бъде извършено, тъй като една втора от договорената сума не е заплатена реално. След приключване на административното производство и издаване на АУПДВ са представени три броя допълнителни споразумения, с които ползвателя на помощта се опитва да докаже, че дължимата за плащане сума по всяко едно от тях е предоговорена като е равна на 0, т.е. плащане не се дължи. Дори изслушаните експертизи не могат да установят какъв е резултатът на неизпълнението. Процесният АУПДВ е издаден във връзка с заявеното от църква Св. Великомъченик Георги искане за плащане в цялост на договорените с нея СМР и не е представила изискуемите по Наредбата документи, доказващи извършването и приемането им. След няколкократно представена възможност на бенефициера, той не е отстранил констатираните пропуски. Това води до невъзможност да бъде установено действителното правно положение. Решението се оспорва и в частта за разноските присъдени в полза на църквата, като се твърди че са прекомерни с оглед сложността на делото, проведените съдебни заседания и осъщественото процесуално представителство. Пред касационната инстнация се заявява искане да бъде отменено атакуваното решение, а спорът между страните да се реши по същество, като бъде отхвърлена жалбата срещу АУПДВ. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, с оглед изхода на спора. Ответникът по касационната жалба - Църква Св.Великомъченик Георги, чрез адв. Атанасова, намира изводите на АССО за правилни. Административният орган е извършил формална и непълна проверка, като се е ограничил до административна проверка дали са предоставени всички изискуеми документи по Приложение 11. Моли, да бъде оставен в сила постановения съдебен акт, като в полза на църквата бъдат присъдени разноски. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, изразява становище, че подадената касационна жалба е процесуално допустима, но неоснователна. Административен съд София област правилно и законосъобразно е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, но в нарушение на изискването за форма и в противоречие с приложимия материален закон. Предлага решението да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е бил АУПДВ 23/07/6/0/00101/3/01/04/01 от 27.03.2020 г. издаден от Изпълнителния директора на ДФЗ, с който е отказано изплащането на финансова помощ на Църква Св. Великомъченик Георги по договор 23/07/6/0/00101 от 19.04.2017 г. за одобрен проект Реконструкция и ремонт на сграда и подобряване прилежащите пространства, включително вертикална планировка на църква Св. Великомъченик Георги гр. Етрополе, общ. Етрополе и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане, представляващо авансово плащане по договора в размер на 314 162.48 лв. Между Църквата и ДФ Земеделие е подписан договор 23/07/6/0/00101/19.04.2017 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 7.6 Проучвания и инвестиции, свързани с поддържане, възстановяване и подобряване на културното и природно наследство на селата от мярка 7 Основни услуги и обновяване на селата в селските райони от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. съфинансирана от ЕЗФРСР, сключен с ДФЗ. С договора е предвидено финансиране за изпълнение на одобрен проект в размер на 628 325.07 лв., като сумата е определена съгласно анекс от 14.07.2017 г. Обектът предмет на инвестицията е със статут на недвижима културна ценност с категория местно значение . На 18.05.2016 г. между църквата и Енергоремонт Холдинг АД/ сега с наименование Дитсманн Енергоремонт холдинг АД/ е сключен договор за изпълнение на СМР по одобрения от ДФЗ проект и е изплатена сумата от 282 600 лв., която е част от отпуснатото авансово плащане. С останалите средства от авансовото плащане са разплатени консултантски услуги с Нортан ЕООД; технически проект и упражняване на авторски надзор с Гравити дизайн ЕООД и строителен надзор с Контрол инвест ЕООД. С констативен акт от 29.03.2019 г. е извършено предаване на строежа от изпълнителя Дитсманн Енергоремонт холдинг АД на възложителя - Църква Св. Великомъченик Георги. След предаването на обекта, от ползвателя на помощта пред ДФЗ е подадена заявка 23/07/6/0/001011/1/01/03/01 от 19.04.2019 г. за окончателно плащане, с размер на заявените за възстановяване средства 313 986.92 лв. Във връзка с това искане, е извършена проверка на място и по документи от ДФЗ. С констативен акт на длъжностни лица на ДФЗ от 28.05.2019 г. е прието, че обектът е изпълнен съгласно одобрените проекти. Не са констатирани отклонения и нарушения. За констатациите е съставен доклад. При извършените административни проверки, относно представените документи са констатирани нередности. От Църквата са изискани конкретни документи, като е посочен срок, в който следва да бъдат представени. Сред тези документи изрично са поискани платежни нареждания, фактури и банкови извлечения за изплащане на окончателния размер на СМР. С писмо вх.01/2600/2969-1 от 07.06.2019 г. от ползвателя са предоставени допълнително документи и разяснения. Съгласно удостоверение 07/11.07.2019 г. издадено от община Етрополе, строежът е въведен в експлоатация. Към писмото не са приложени документи за плащане, като е постъпила обяснителна записка от представител на църквата, в която са посочени причините поради които не е извършено плащане. Пред контролните органи са представяни документи и с писма вх.01-2600/2969-1 от 22.07.2019 г. и вх.01-2600/2969-1 от 16.09.2019 г. Не са приложени първични счетоводни документи, платежни нареждания, фактури и банкови извлечения за извършените СМР след плащане на авансовите суми. С писмо изх.01-2600/5175/02.09.2019 г., ДФЗ е уведомил ползвателя, че на основание чл.26, ал.1 във връзка с чл.34, ал.3 АПК е открил производство по издаване на АУПДВ, като е приел, че е налице нередност на документите. Уведомителното писмо е получено е от отец Анев на 03.09.2019 г. Отказът за изплащане на финансова помощ е мотивиран с установена при извършената административна проверка нередовност на документите, непълнота или неяснота на заявените от ползвателя данни и посочен факти и несъответствието им с действителното фактическо положение. Прието е, че ползвателя не е изпълнил изискванията на чл.13, ал.1 от Договора за заплащане на инвестицията, като са осъществени условията на чл.41, ал.1, т.1 и т.2 от Наредба 6/28.03.2016 г., за да бъде отказано окончателно плащане. Установено е подлежащо на възстановяване вземане в размер на 314 162.48 лв., представляващо авансовото плащане по договора за подпомагане, като на основание чл.41, ал.4 от Наредба 6/28.03.2016 г. се дължат и лихви. При извършената проверка относно законосъобразността на акта, АССО е приел, че АУПДВ е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, поради което са налице всички предпоставки за неговата валидност. Подписан е от издателя си и е спазено изискването за писмена форма. Прието е също, че административния орган се опитва да обоснове, че АУПДВ е издаден поради нередовност на документите, но това не е изрично посочено. От цитираните правни норми в акта не е ясно установените по административната преписка факти в коя хипотеза на нарушение попадат. За безспорно е прието, че административният орган не е разгледал преписката по същество, а само поради констатирана нередовност на документите е отказал второ плащане и е поискал възстановяване на цялата предоставена авансово сума за подпомагане. Според мотивите на съдебния акт постановеният отказ за изплащане на финансова помощ и определеното за възстановяване публично държавно вземане с процесния АУПДВ са преждевременно извършени само въз основа на липсата на документи. От изслушаните и приети по делото експертизи се установява реално извършена инвестиция - обектът е въведен в експлоатация, поради което ДФЗ следва да извърши проверка дали е налице фактическо съответствие и съответствие по документи между одобрения проект и реално извършената инвестиция. Според административния съд, при издаването на АУПДВ е допуснато нарушение на чл.59, ал.1, т.4 АПК - посоченото правно основание по чл.4, ал.1, т.1 от договора не кореспондира с посочените фактически основания в акта. ДФЗ е следвало изрично да посочи коя от хипотезите на чл.41, ал.1, т.1 от Наредбата е налице в конкретния случай. Допуснатото нарушение е основание по смисъла на чл.146, ал.1, т.2 АПК за отмяна на акта. Липсата на мотиви коя хипотеза е налице, създава невъзможност за адресата на акта да организира защитата си. Липсата на мотиви не може да бъде санирана в последствие от процесуалния представител на ДФЗ едва в приложените писмени бележки по делото. От Фонда е извършена формална и непълна проверка дали са представени всички изискуеми документи по приложение 11 към чл.37, ал.1 от Наредбата, без да бъде извършен анализ на представените документи и дали е налице съответствие на данните и фактите посочени от ползвателя с действителното положение. От друга страна установеното с чл.9, ал.1, т.1 от Договора между ДФЗ и Църквата предвижда алтернативност на основанията за отказ, доколкото разпоредбата на чл.4, ал.1, т.1 от договора задължава ДФЗ да извърши проверка не само по документи, а и проверка на фактическото съответствие между одобрената по проекта и реално извършена инвестиция. Такава проверка е извършена и тя е описана в мотивите на АУПДВ. АУПДВ е в противоречие с принципа на последователност и предвидимост по чл.13 АПК. Изрично е обсъдено и направеното възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение. Изложени са мотиви за извършена преценка за сложността на делото, осъщественото процесуално представителство и т.н. Обосновано съдът е приел, че следва да бъде намален размерът на договореното възнаграждение. Решението е валидно допустимо и правилно постановено, като настоящата инстанция намира, че следва да изложи следните коригиращи мотиви. Съгласно чл. 41, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба 6/28.03.2016 г. (правните основания, посочени от административния орган в процесния АУПДВ) административния орган има правомощие да откаже изплащането, да намали договорената финансова помощ, както и да изиска възстановяване на част или цялата финансова помощ. Условията, при които може да бъде упражнено това правомощие от органа са в случаите, когато при проверките по чл. 39, ал. 1, т. 1 и 2 се установи нередовност на документите, непълнота или неяснота на заявените от ползвателя данни и посочени факти или установи несъответствието им с действителното положение /т. 1/ и в случай, че ползвателят на помощта не отстрани непълнотите и пропуските и не представи изисканите му от РА документи /т.2/. Тези изисквания касаят документацията, която се подава заедно със заявката за подпомагане, но освен това и несъответствия с действителното положение. От друга страна в АУПДВ, като правни основания за издаването му, са посочени и клаузи от договора за подпомагане, които касаят реалното му изпълнение. Когато се проверява изпълнението на СМР приложим е реда по чл. 40, ал. 1 от Наредба 6/28.03.2016 г. В нормата е предвидено, че размерът на дължимите на ползвателите плащания се изчислява въз основа на приетите за допустими и реално извършени разходи след извършване на проверките по чл. 39, ал. 1, т. 1 и 2 и при спазване на разпоредбите на чл. 63 от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 г. за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие (ОВ, L 227/69 от 31 юли 2014 г.), и на чл. 35 от Делегиран регламент (ЕС) 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие. В тази хипотеза е предвидено определянето на допустимите и реално извършени СМР и преценка относно действителното положение. В АУПДВ на първо място не е конкретизирано коя или кои точно от изброените хипотези, е относима към фактите установени при административните проверки. В рамките на проведеното административното производство по издаване на АУПДВ, компетентният административен орган не е уточнил кое от условията на по чл. 41, ал. 1, т. 1 от Наредба 6/28.03.2016 г. е осъществено, за да бъде извършена преценка на доказателствата във връзка с него. Неяснотата произтича и от обстоятелството, че в мотивите на АУПДВ освен посоченото, че не са представени счетоводни документи - фактури, платежни нареждания, банкови извлечения и др. съгласно изискването на приложение 11, към чл.37, ал.1 от Наредба 6/28.03.2016 г. се излагат мотиви и за несъответствие на заявените разходи за подпомагане с одобрените дейности за подпомагане. Вписано е, че липсват документи, които доказват цялостното изпълнение, което твърдение не отговаря на истината. Преди започването на производството по издаване на АУПДВ на място е извършена проверка от длъжностни лица на ДФЗ, които констатират, че осъщественото на място отговаря на вписаните в договора задължения и няма отклонения. Констатация, че реално осъщественото на място не се разминава с одобрения проект за подпомагане 23/07/6/0/001 е направена и от вещите лица, съгласно приетата по делото комплексна техническа и счетоводна експертиза. Фактическите основания, които се посочват при издаването на административен акт са основанията, които предоставят възможност на административния орган да упражни своите властнически правомощия и въз основа на тях се извършва преценка коя правна норма е приложима и правилно ли е отнесена към установените факти. Ето защо, не е без значение какви констатации е направил административният орган в мотивите на АУПДВ и как те се отнасят към изброените в този акт правни основания. Извършването на проверка по документи/ административна проверка/ и по изпълнението на проекта /относно действително извършените СМР/ са различни и се осъществяват по различен ред. Смесването им при издаването на процесния АУПДВ е довело до неговата незаконосъобразност, както е приел и първоинстанционният съд. Неоснователно касаторът сочи, че непредставянето на документи за плащането на СМР, консултантски услуги, на извършения авторски и строителен контрол, води до неясноти относно това кои от СМР-тата, с какви средства са плащани. От доказателствата по делото се установява, че плащането по договора между Църквата и изпълнителя е извършено с парични средства от авансово преведените суми, а за окончателно плащане не са представени документи, тъй като липсва финансиране от ДФЗ и то не е осъществено. Неяснота относно тези факти няма. Спорно е само доколко може да бъде отказано окончателно плащане, в случай като процесния при който църквата не разполага със собствени средства, за да заплати окончателно СМР, а това от своя страна води до невъзможност да представи доказателства за плащане и е формално основание за постановяване на отказ от компетентния орган. Административният орган е преценявал както допустимостта на заявлението за окончателно подпомагане, така и изпълнението на проекта по същество. Въпреки това е приел, че на формално осноавние подпомагането е недопустимо и не е изложил мотиви по реалното изпълнение на одобрения проект и не е съобразил целта на подпомагането. Целите, дейностите и изискванията, относими към подмярка 7.6. "Проучвания и инвестиции, свързани с поддържане, възстановяване и подобряване на културното и природно наследство на селата" от мярка 7 "Основни услуги и обновяване на селата в селските райони" от ПРСР за периода 2014 2020 г. на ниво Европейски съюз са определени в чл. 5 от същия Регламент (ЕС) 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и за отмяна на регламент (ЕО) 1698/2005 на Съвета, като процесната мярка е визирана конкретно в разпоредбата чл. 5, § 1, т. 6, б. б, според която един от приоритетите за постигане целите на Съюза е стимулиране на местното развитие в селските райони. Приоритетите на Европейския съюз за развитие на селските райони са нормативно установени в чл. 20 от Регламента, като видно от § 1, б. е по мярката се предоставя подпомагане за проучвания и инвестиции, свързани с поддържане, възстановявани и подобряване на културното и природното наследство на села. Споделят се мотивите на първоинстанционното решение, че посочването на всички хипотези на нормата на чл.41, ал.1, т.1 от Наредба 6/28.03.2016 г., както цитирането на клаузи от договора относими към действителните СМР осъществени по одобрения проект, създава неяснота дали се касае за проверка по документи или проверка за цялостно изпълнение на проекта. Тази неяснота се задълбочава и от изложените в АУПДВ мотиви, че е извършана преценка и за действително изпълнените СМР. Многократно поддържаните твърдения от процесуалния представител на ДФЗ, че се касае само за административна проверка и че не е разглеждано заявлението по същество не намират опора в мотивите на АУПДВ. От гореизложеното се налага извод, че не са налице релевираните с касационната жалба основания за отмяна на съдебния акт. При постановяването му решаващият състав е обсъдил относимите за спора факти, анализирал е събраните доказателства и е достигнал до правилния извод за незаконосъобразност на процесния АУПДВ, ето защо постановеното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и своевременно заявеното от ответника по касация искане за присъждане на разноски, такива се държат в размер на 8 813 лв. съгласно приложен списък по чл.80 ГПК. Неоснователно е направеното възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение, тъй като то е съобразено с материалния интерес по делото и размерът на минималните възнаграждения определени в Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран така, Върховен административен съд