Решение № 214 от 4.4.2024 г. на ВКС по дело № 20248002200151/2024 г.

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Постъпило е искане от осъдения И. И. К. за възобновяване на наказателното производство по ВЧНД № 1089/2023 г. на Софийски апелативен съд с претенция за неправилно определяне на режима на изтърпяване на групираното му с решението наказание на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ ЗИНЗС строг вместо общ. В искането се изказва несъгласие с извода на въззивния съд, че осъденият не е демонстрирал желание за преосмисляне на поведението си и че предходните му осъждания не са изиграли роля в тази насока. Молителят акцентира на факта, че от 2016 г. насам полага труд на външни обекти и е награждаван с домашни отпуски. Затова моли за изменение на режима на изтърпяване на наказанието от строг на общ. Прокурорът от Върховна прокуратура в съдебно заседание изразява становище, че искането на осъдения е неоснователно. Намира, че съдът правилно е определил режима на изтърпяване на наказанието на искателя. Защитникът на молителя И. К. пледира съдът да уважи искането на подзащитния му. Осъденият К. е отказал да се яви лично в съдебно заседание пред настоящия съд. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното: С определение от 23.08.2023 г. по НЧД № 4097/2023 г. Софийският градски съд на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК е наложил на осъдения И. И. К. едно общо най-тежко наказание – лишаване от свобода за срок от четири години по НОХД №№ 345/2014 г. РС – Бяла; 934/2019 г. ОС – Пловдив; 394/13 г. ОС – Ст. Загора; 11/2019 г. ОС – Ст. Загора; 212/2015 г. РС – Ст. Загора и 357/2019 г. СНС, което да се изтърпи при първоначален строг режим на основание чл. 57, ал.1, т. 2, б. „в“ ЗИНЗС. На основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК на осъдения И. И. К. е наложил едно общо най-тежко наказание – лишаване от свобода за срок от три години и четири месеца по НОХД №№ 1882/2020 г. РС - Ст. Загора; 819/2022 г. СГС и 36/2021 г. ОС – Ст. Загора. На основание чл. 24 НК е увеличил така групираното наказание по втората формирана група с осем месеца лишаване от свобода, като е наложил едно общо най-тежко наказание от четири години лишаване от свобода. На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС определил първоначален строг режим на изтърпяване на така наложеното наказание. На основание чл. 23, ал. 3 НК присъединил изцяло наказанието глоба в размер на 4500 /четири хиляди и петстотин/ лева, постановено по НОХД № 1882/2020 г. РС – Ст. Загора. На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 НК, и на основание чл. 25, ал. 2 НК приспаднал предварителното задържане на осъдения, както и изтърпяната част от наказанието „лишаване от свобода“ по делата, посочени в групите. С Решение № 429/18.12.2023 г., постановено по ВНЧД № 1089/2023 г., апелативен съд – София потвърдил, атакуваното пред него с жалба от осъдения определение на СГС по НЧД № 4097/2023 г. Искането за възобновяване е допустимо, т. к. е подадено от осъдено лице в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК, по отношение на акт от категорията на посочените в чл. 419, ал. 1 от НПК, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество искането на И. К. за възобновяване е неоснователно. Основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК за възобновяване не е налице. Не е допуснато от апелативния съд нарушение на материалния закон при определяне на строг режим на изтърпяване на наложеното на осъденото лице наказание. Това е така, защото към момента на решаване на въпроса за режима, при който К. да изтърпи наложеното едно общо наказание, значение са имали описаните единадесет осъдителни съдебни акта, предимно за престъпления по чл. 255, ал. 3 НК и това, че осъжданията по втората група се явяват осъществени в изпитателния срок на предходно осъждане. Освен това, от техния брой – единадесет, се налага изводът, че не са изолирана проява в живота на молителя К., поради което липсват аргументи за приложението на общ вместо строг режим. Затова, правилен е изводът на контролирания съд, че не е налице законовото изключение по чл. 57, ал. 3 ЗИНЗС. Следва да се припомни, че строг режим за изтърпяване на наказанието се определя от съда за умишлени престъпления, извършени в изпитателния срок на условно осъждане, за което е постановено отложеното наказание да се изтърпи отделно, ако сборът от двете наказания надвишава две години - чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ ЗИНЗС. Тъкмо пред тази хипотеза сме изправен в случая, защото наложеното на К. наказание по НОХД № 819/2022 г. СГС е в размер на две години, а по НОХД № 36/2021 г. ОС – Ст. Загора е три години и четири месеца, като добре е видно, че всяко едно от двете наказания надвишава законовия сбор от две години, без да се прибавя наказанието по НОХД № 212/2015 г. РС – Ст. Загора, в чиито изпитателен срок са осъществени деянията по цитираните присъди. Вярно е, че чл. 57, ал. 3 ЗИНЗС допуска по изключение спрямо деец, който не представлява лице с висока степен на обществена опасност да се приложи общ вместо строг режим на изтърпяване на наказанието, но този извод следва да се направи към момента на решаване на въпроса с общото наказание. Тъкмо тези данни – за множество осъждания за различни престъпления характеризират молителя като лице с висока степен на обществена опасност и трайно формиран модел на поведение. В този смисъл, наведеният довод, че осъденият К. не представлява личност с висока степен на обществена опасност към момента на решаване на въпроса с групиране на наказанията и режима, при който да бъдат изтърпени те и поради това претенция за приложение на чл. 57, ал. 3 ЗИНЗС, не могат да бъдат споделени. В конкретния случай, срокът на наказанието и обществената опасност на дееца към момента на деянието, а не остатъкът от размера на наказанието и поведението на осъдения при вече търпените наказания от съвкупностите са значими при определяне на първоначалния режим на изтърпяване на наказанието. Представените по делото писмени материали - четири броя благодарствени писма от управителя на „Р.“ ООД, свързани с полагания от осъдения К. труд, с които се претендира настъпило поправяне на молителя, не могат да се ценят в настоящото производство, а в производство пред затворническата администрация за определяне на по-лек режим. Приложените доказателства установяват започнало поправяне на дееца и могат да бъдат взети предвид от Началника на затвора при иницииране на производство за смекчаване на режима на изтърпяване на наказанието по реда на ЗИНЗС, но не обосновават извод за наличие на изключението по чл. 57, ал. 3 ЗИНЗС в настоящото производство. Затова извършената от въззивния съд преценка за определяне на строг режим на изтърпяване на наказанието от осъдения К. е законосъобразна и не е довела до нарушение на закона. По изложените съображения искането на осъдения за смекчаване на режима на изтърпяване на наказанието е неоснователно и претенцията за възобновяване следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение