Решение № 4124 от 25.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 24/2013 г.

Решение № 4124 от 25.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 24/2013 г., VII о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на полицейски орган Любомир Николов Николов - полицай при отдел "Пътна полиция" - СДВР, подадена чрез пълномощника му по делото, срещу решение № 6042 от 12.11.2012 г. по адм. дело № 4543/2012 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отменена негова принудителна административна мярка по чл. 171, т. 5, б. "б" от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ - преместване на МПС, разпоредена на 04.04.2012 г. по отношение на лек автомобил "Фолксваген Голф" с ДКН СА 14 35 МА, собственост на Марияна Николаева Георгиева, от кръстовището на ул. "Иван Денкоглу" и ул. "Ангел Кънчев" и СДВР е осъдена за заплати на Марияна Георгиева разноски в размер на 160 лева. Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че са налице предпоставките по чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП за прилагане на процесната мярка на административна принуда, поради което същата е законосъобразно наложена. Моли за отмяна на решението и за решаване на спора по същество. Претендира разноски. Ответникът - Марияна Николаева Георгиева от гр. София оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за оставянето й без уважение. Прави искане за присъждане на направените в касационната инстанция разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Излага доводи, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, намира същата за неоснователна. За да отмени наложената принудителна административна мярка, съдът е приел, че същата е разпоредена от компетентен орган, в надлежна форма, съобразно административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Решаващият съд е посочил, че разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП, на чието основание е разпоредено репатриране на автомобила, регламентира три самостоятелни хипотези, при които може да се наложи ПАМ от вида на процесната. Според съда от докладната записка на полицейски орган Любомир Николов, както и от съставения по повод на констатираното нарушение АУАН № 18959 от 4.04.2012 г., се установява, че в случая с преместването на автомобила на Марияна Георгиева се касае за първата хипотеза на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП, а именно - автомобилът е бил паркиран в нарушение на правилата за движение, по-конкретно - в нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП. Поради това за неотносими към спора са приети доводите на адресата на мярката, че паркираното МПС не създавало опасност и не правело невъзможно преминаването на другите участници в движението, тъй като тези доводи касаят другите две основания за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП, които в случая не са приложени. Въз основа на доказателствата по делото съдът е счел за безспорно, че автомобилът на Георгиева е бил паркиран точно на Т-образното кръстовище на ул. "Иван Денкоглу" и ул. "Ангел Кънчев", с което действително е била нарушена разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП. Въпреки извършеното нарушение на правилата за движение обаче, мярката е приета за незаконосъобразна, поради липса на доказателства относно друг елемент от фактическия й състав, а именно - че мястото, на което е бил паркиран автомобила на Марияна Георгиева е било обозначено съгласно чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство. Съдът е посочил, че принудителните мерки трябва да бъдат прилагани само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи, както и че те трябва да са точно посочени в правната норма и да се прилагат по реда и начина, предвидени там; като издаването им трябва да е в съответствие с целта на закона, по който са предвидени (чл. 22 и чл. 23 ЗАНН). Наведен е извод, че самите материалноправни норми, с които се предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, като в този аспект е недопустимо прилагането на ПАМ на основание, което не е изрично уредено в закона, респ. при липса на всички нормативноустановени за това условия, какъвто е настоящият случай. Съобразявайки общото разпределение на доказателствената тежест в процеса по чл. 170, ал. 1 ЗДвП и дадените на издателя на акта указания да установи съществуването на фактическите основания и изпълнението на законовите изискванията за постановяване на мярката, съдът е приел, че същият не е ангажирал доказателства в тази насока. При така установеното отсъствие на съставомерна предпоставка от хипотезата на приложимата правна норма, наложената ПАМ е отменена като постановена в противоречие с материалноправните разпоредби. Решението е правилно. По делото няма спор за факти. Първоинстанционният съд е установил правилно и съобразно доказателствата фактическата обстановка по спора, която се възприема изцяло от касационната инстанция така, както е описана в атакувания съдебен акт. Предмет на касационната жалба са само изводите на съда по тълкуването и прилагането на материалния закон. Обжалваното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. В съответствие с фактическите обстоятелства и релевантната правна уредба съдът е направил обоснован извод за незаконосъобразност на приложената мярка на административна принуда, като изложените в решението му обстойни и задълбочени мотиви се споделят напълно от настоящия съдебен състав. Съгласно нормата на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП, на чието основание е разпоредено репатриране на процесния автомобил, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага следната принудителна административна мярка: преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, хипотезите на посочената разпоредба са три: 1. когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство; 2. когато създава опасност и 3. прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Спорът по делото се свежда по същество до въпроса за осъществяването на предпоставките, визирани в първата хипотеза на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП, а именно - налице ли е паркиране в нарушение на правилата за движение (в случая - на чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП) и обозначено ли е в тази връзка мястото с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство. За да е изпълнен фактическият състав на тази хипотеза за прилагане на ПАМ, е необходимо кумулативното наличие на посочените два елемента - 1. неправилно паркиране и 2. означаване на съответното място с предупреждение, че неправилно паркираното МПС подлежи на принудително преместване. Отсъствието на който и да е от тях, води на незаконосъобразност на наложената мярка. Правилен е следователно изводът на съда, че паркирането на репатрирания автомобил в нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП не е достатъчно, за да обуслови налагане на процесната принудителна мярка. Обосновано и съответно на закона е заключението му за незаконосъобразност на разпореждането за прилагане на мярката поради липса другата предвидена в закона предпоставка за налагането й. По делото не е доказано, а и не се твърди от касатора, мястото, на което е бил паркиран автомобила на Георгиева да е обозначено с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както изисква разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП. При това положение принудителната административна мярка се явява наложена в противоречие със законните изисквания, поради което АССГ правилно я е отменил. Неоснователно е твърдението на касатора, че фактът на извършено нарушение на правилата за движение при паркирането на автомобила автоматично означава, че същият създава опасност, респективно - прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Материалите по делото обуславят извод, че в случая органът е приложил първата хипотеза на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП, поради което доводите, свързани с останалите две отделни хипотези на същата правна норма, са неотносми към спора. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в касационната му фаза и предвид направеното от Марияна Георгиева - ответник по касационната жалба, искане за присъждане на разноските по делото, в полза на същата се дължат сторените такива, поради което СДВР следва да бъде осъдена да заплати на Георгиева сумата от 150 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно приложения по делото Договор за правна защита и съдействие от 8.03.2013 г. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,