Решение № 404 от 10.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1720/2010 г.

Решение № 404 от 10.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1720/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Светла Димитрова Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба от Р. Г. И. от [населено място] и Е. И. И. от [населено място], чрез пълномощника им адв. Д. С. от АК - Г., против въззивно решение № 111 от 02.07.2010 г., постановено по в. гр. д. № 151 по описа за 2010 г. на Габровския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 23 от 17.02.2010 г. по гр. д. № 1357/2009 г. на Габровския районен съд, са отхвърлени предявените искове от жалбоподателите против Т. С. П. и Т. М. П., и двамата от [населено място], за приемане за установено, че договор за покупко-продажба от 29.10.2008 г., сключен с нот. акт № 182, т. 3, рег. № 8775, н. д. № 547 на нотариус П. К., с рег. № 299 на Нотариалната камара, с район на действие РС-Габрово, е нищожен, поради противоречие със закона - чл. 26 ЗЗД, вр. с чл. 23 СК (отм.), отхвърлен е и предявеният при условията на евентуалност иск по чл. 31 ЗЗД, за унищожаване на договора за покупко-продажба от 29.10.2008 г., сключен с нот. акт № 182, т. 3, рег. № 8775, н. д. № 547 на нотариус П. К., с рег. № 299 на Нотариалната камара, с район на действие РС-Габрово, поради недееспособност на продавача поради психично заболяване, както и искът за отмяна на нот. акт № 182, т. 3, рег. № 8775, н. д. № 547 на нотариус П. К., с рег. № 299 на Нотариалната камара, с район на действие РС-Габрово. Жалбоподателите навеждат доводи в подкрепа на оплакването за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, с искане за неговата отмяна и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане със съответните указания. Ответниците по касационната жалба Т. С. П. и Т. М. П., и двамата от [населено място], чрез пълномощника си адв. Ив. Ш. от АК-Г. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорват касационната жалба като неоснователна. С определение № 924 от 22.07.2011 г. по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по материалноправен въпрос, обусловил изхода на делото, а именно - за понятието "семейно жилище", и по-конкретно, кое жилище има характер на "семейно жилище" и може ли след фактическата раздяла на съпрузите да загуби този характер. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид доводите, изложени в подадената касационна жалба във връзка с основанията за касиране по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК и като провери правилността и допустимостта на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 и чл. 293, ал. 4 ГПК, намира следното: За да отхвърли предявените искове, с правно основание чл. 26 ЗЗД, вр. с чл. 23 СК (отм.), въззивният съд е приел, че процесното жилище, предмет на продажбената сделка, не е имало характер на "семейно жилище", тъй като съпрузите към момента на изповядване на сделката са били във фактическа раздяла и не е било необходимо съгласие на съпругата-несобственик по см. на чл. 23 СК (отм.). Отхвърлен е и предявеният при условията на евентуалност иск по чл. 31 ЗЗД за унищожаемост на процесната сделка, тъй като с оглед разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗЗД унищожението на такъв договор не може да се иска след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта е било поискано поставянето му под запрещение, или ако доказателството за недееспособността произлиза от същия договор, каквито доказателства не са представени. Отхвърлен е и искът за отмяна на процесния нотариален акт. По отношение на поставения правен въпрос от материално естество настоящата инстанция намира, че меродавният признак за определяне на жилището като "семейно" е фактическото му обитаване от съпрузите и техните ненавършили пълнолетие деца за задоволяване на техните жилищни нужди в ежедневието. Според задължителната съдебна практика, съдържаща се в разрешенията, дадени в ППВС № 12/1971 г., семейното жилище обхваща съвкупността от жилищни и сервизни помещения, които по своето предназначение задоволяват битовите нужди на семейството. Това е жилището, обитавано от съпрузите и техните деца до прекратяването на брака, а при фактическа раздяла - до деня на раздялата, т. е. при прекратяването на брака и при фактическата раздяла на съпрузите семейно е жилището, което те са обитавали до настъпването на тези събития. Именно това обстоятелство дава основание на всеки един от съпрузите при прекратяване на брака с развод, поради настъпила фактическа раздяла между тях да заяви претенция за предоставяне ползването му след развода именно като семейно жилище. В тази връзка изводът на въззивния съд за несемейния характер на процесното жилище, поради настъпила фактическа раздяла между ищцата-касатор и починалия й впоследствие съпруг И. Г. И., поради което не е било необходимо съгласие на съпругата - несобственик по чл. 23 СК (отм.) за разпореждане с жилище лична собственост на другия съпруг и оттам за неоснователност на предявеният иск с правно основание чл. 26 ЗЗД, вр. с чл. 23 СК (отм.), е неправилен. В конкретния случай обаче разрешаването на този правен въпрос, който по принцип е обуславящ по отношение на исковете по чл. 26 ЗЗД, вр. с чл. 23 СК (отм.), не е обусловил изхода на спора по настоящото дело. В случая обуславящия спора въпрос е процесуалноправен и той се отнася до правния интерес на съпруга-несобственик да оспори разпореждане със семейно жилище, лична собственост на другия съпруг след неговата смърт, относим към процесуалноправната легитимация на ищците - първата ищца в качеството на съпруга-несобственик, а втория ищец като наследник на съпруга-собственик, продавач по сделката, което има отношение към допустимостта на предявения установителен иск и валидността на обжалваното решение, за което касационният съд следи служебно и без да е сезиран - т. 1 на ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. По този процесуален въпрос е налице задължителна съдебна практика, съдържаща се в постановено решение на ВКС в производство по чл. 290 ГПК - решение № 98 от 15.03.2011 г. по гр. д. № 659/2010 г. на Трето гражданско отделение, в което е прието, че след смъртта на съпруга-собственик, разпоредил се приживе с личния си имот, съпругата-несобственик няма правен интерес от предявения иск, тъй като към този момент тя вече не е негова съпруга, а наследница без никакви права върху "семейното жилище", а низходящия наследник на съпруга-собственик не притежава правото да предяви иска по чл. 26 ЗЗД, вр. с чл. 23 СК (отм.), тъй като легитимиран да предяви този иск е съпругът-несобственик, а легитимирани като ответници са двете страни по оспорената разпоредителна сделка - съпругът-собственик, съответно неговите наследници и приобретателят, т. е. предявените искове с правно основание чл. 26 ЗЗД, вр. с чл. 23 СК (отм.) са процесуално недопустими. Върховният касационен съд, състав на Трето Гражданско отделение намира, че обжалваното решение в частта му, с която е разгледан по същество искът по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 23 СК (отм.) е процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено. Съгласно разпоредбата на чл. 23 СК (отм.), когато семейното жилище е лична собственост на единия съпруг, той може да се разпорежда с него само със съгласието на другия съпруг, а ако липсва съгласие с разрешение на районния съд. Легитимиран да предяви иска за обявяване недействителността на договор за покупко-продажба на недвижим имот на основание чл. 23 СК (отм.) е съпругът-несобственик, а легитимирани като ответници са двете страни по оспорената разпоредителна сделка - съпругът-собственик, съответно неговите наследници и приобретателят. По настоящото дело искът е предявен от съпругата-несобственик и сина от предходен брак на съпруга-собственик след смъртта на последния. Синът на починалия съпруг-собственик има качеството на негов наследник и е обвързан от разпоредителната сделка. Той няма право на иск да оспорва валидността й, тъй като договорът за покупко-продажба е действителен и е породил действие между прехвърлителя и третото лице. Този договор е непротивопоставим само на съпруга-несобственик като сключен без негово съгласие. Т. е. искът предявен от сина на разпоредилия се съпруг като негов наследник е недопустим и тъй като е разгледан по същество недопустимо е и решението, което подлежи на обезсилване и производството по делото следва да бъде прекратено. Ищец по иска е и съпругата-несобственик поискала да се обяви нищожността на договора по чл. 23 СК (отм.), като сключен без да е взето нейното съгласие. Съгласието по чл. 23 СК (отм.) не е елемент от фактическия състав на сделката. По своя характер то е изискване, което обуславя правното действие на извършеното разпореждане. Със съгласието се взема положително отношение към извършеното разпореждане и се допуска неговото правно действие, затова може да бъде дадено и след сключването на сделката. Касае се до висяща недействителност, която се трансформира в действителност с даване на съгласие от съпруга - несобственик. При оспорването му по чл. 23 СК (отм.), договорът не е нищожен, поради противоречие със закона, а относително недействителен. Договорът е порил действие между разпоредилия се съпруг и третото лице, но е непротивопоставим на съпруга - несобственик, доколкото може да засегне негови права върху семейното жилище. В случая искът е предявен след смъртта на съпруга-собственик, разпоредил се приживе с личния си имот. Ищцата няма правен интерес от предявения иск, тъй като към този момент, тя вече не е негова съпруга, а наследница без никакви права върху "семейното жилище". Правният интерес на ищцата да обяви прехвърлянето за непротивопоставимо, като съпруг-несобственик, е обусловен в случай на развод или унищожаване на брака, при определяне на мерките относно ползването на семейното жилище, но със смъртта на съпруга й, бракът е прекратен и това вече е правно невъзможно, или в случай на изпълнение върху имота срещу нея, като съпруга -несобственик, но тя вече няма това качество. С обжалваното решение искът по чл. 23 СК (отм.) е разгледан по същество и отхвърлен, като е прието, че след фактическата раздяла между съпрузите настъпила през месец септември 2008 г. с напускането на съпругата, в процесното жилище е останал да живее само съпруга-собственик. Прието е, че жилището е престанало да задоволява потребностите на семейството и е загубило характера на "семейно жилище", поради което извършеното в този период разпореждане от съпруга-собственик с договора, оспорен след смъртта му от другия съпруг, не е нищожен, като сключен в нарушение на чл. 23 СК (отм.), без съгласието на съпруга - несобственик, тъй като такова не е било необходимо. При изложените съображения решението в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 26, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 23 СК (отм.) е недопустимо, поради липса на правен интерес от иска за съпруга -несобственик, и поради липса на право на иск за другия ищец като наследник на починалия прехвърлител. В тази част решението ще следва да се обезсили и производството по делото да се прекрати. Решението в частта, с която са отхвърлени исковете по чл. 31 ЗЗД, предявен при условията на евентуалност, както и за отмяна на н. а. № 197/11.11.2008 г. и в частта за разноските, следва да се остави в сила. В тази част решението е правилно, тъй като резултатът е обусловен от изхода на спора по иска с правно основание чл. 26 ЗЗД, вр. с чл. 23 СК (отм.), а по предявеният при условията на евентуалност иск по чл. 31 ЗЗД не е поставен правен въпрос, обусловил изхода на спора по този иск и по него не е допуснато касационно обжалване. В настоящото производство ответната страна не доказва направени съдебни разноски. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 4 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,