Решение № 248 от 30.06.2014 г. на ВКС по н. д. № 570/2014 г.

Решение № 248 от 30.06.2014 г. на ВКС по н. д. № 570/2014 г., I н. о., НК, докладчик съдията Мина Топузова Производството е по реда на чл. 420, ал. 2 от НПК. Образувано е по искане на осъдената Т. Г. Б., за възобновяване на нохд № 622/13 г. на районен съд гр. Пазарджик и внохд № 20/14 г. на окръжен съд гр. Пазарджик. В искането се релевират касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Излагат се доводи, че престъплението по чл. 316 от НК е несъвместимо с обвинение по чл. 212 от НК. Твърди се, че материалите от досъдебното производство не са предявявани на осъдената; отказано е събирането на доказателства; въззивното производство е проведено задочно, без осъдената да е била редовно призована. В допълнително изложение се излагат съображения за липса на редовно повдигнато обвинение; че за престъплението по чл. 316 във вр. с чл. 308, ал. 1 от НК е изтекла предвидената в закона давност за наказателно преследване; че експертизите по делото са изготвени от вещи лица, които не са в списъка на съответните съдилища, както и за познанство на част от експертите с пострадалата по делото, което поставя под съмнение тяхната обективност. Настоява се делото да се върне за ново разглеждане попълването му с доказателства. Пред касационната инстанция искането се поддържа със същите аргументи от осъдената Б. и защитника й адв. К.. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на искането. Счита, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. В последната си дума осъдената Б. моли за отмяна на постановената присъда и прекратяване на производството. Алтернативно настоява за връщането му за ново разглеждане. Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 258 от 13.11.2013 г., постановена по нохд № 622/13 г. по описа на районен съд гр. Пазарджик, Т. Г. Б. била призната за виновна в това, че на 03.10.2007 г. в [населено място] съзнателно се ползвала от следните неистински официални документи: нотариално удостоверяване на подписите, положени от Т. Г. Б. и М. Т. Б. в пълномощно с рег. № 4618 от 02.10.2007 г., извършено от Ю. В. - нотариус в района на РС-Пазарджик, вписана в Нотариалната камара под № 436; нотариално удостоверяване на подписа, положен от М. Т. Б. в декларация по чл. 25, ал. 7 във връзка с чл. 25, ал. 2 от ЗННД с рег. № 619 от 02.10.2007 г., извършено от Ю. В. - нотариус в района на РС-Пазарджик, вписана в Нотариалната камара под № 436; нотариално удостоверяване на подписа, положен от М. Т. Б. в декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК с рег. № 4620 от 02.10.2007 г., извършено от Ю. В. - нотариус в района на РС-Пазарджик, вписана в Нотариалната камара под № 436; нотариално удостоверяване на подписа, положен от Т. Г. Б. в декларация по чл. 25, ал. 7 във връзка с чл. 25, ал. 2 от ЗННД с рег. № 4621 от 02.10.2007 г., извършено от Ю. В. - нотариус в района на РС-Пазарджик, вписана в Нотариалната камара под № 436; нотариално удостоверяване на подписа, положен от Т. Г. Б. в декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК с рег. № 4622 от 02.10.2007 г., извършено от Ю. В. - нотариус в района на РС - Пазарджик, вписана в Нотариалната камара под № 436, като представила тези документи пред В. Г. - нотариус в района на РС - Пазарджик, вписана в Нотариалната камара под № 071, за да бъде съставен нотариален акт за договорна ипотека под № 88, том V, нот. д. № 5768, вх. рег. № 8034/03.10.2007 г. по регистъра на Службата по вписвания при РС - Пазарджик, и от нея за самото съставяне на документите не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл. 316, във вр. с чл. 308, ал. 1, във вр. с чл. 2, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК й било наложено наказание от една година и три месеца "лишаване от свобода" при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Със същата присъда Т. Г. Б. била призната за виновна в това, че на 03.10.2007 г. в [населено място], чрез посредственото извършителство на В. Г. - нотариус в района на РС - Пазарджик, вписан в Нотариалната камара под № 071, е съставила официален документ с невярно съдържание - нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 88, том V, нот. дело № 5768/2007 г., вх. рег. № 8034 от 03.10.2007 г. по описа на Служба по вписванията при РС - Пазарджик, в който е посочено невярно, че Т. Г. Б. е пълномощник на М. Т. Б. и Т. Г. Б., имащ правото да учреди договорна ипотека в полза на [фирма] върху техните 5/6 идеални части от апартамент, находящ се в [населено място], [улица], № 16, ет. 4, ап. 17, ведно с избено помещение № 3 и 3,24 идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, с която да се обезпечи кредита на Г. В. Д. в размер на 35 000 лв., като чрез този документ обвиняемата съзнателно е дала възможност на Г. В. Д. да получи без правно основание чуждо движимо имущество в големи размери - 35 000 лв., предоставени му на 05.10.2007 г. от [фирма], клон Пазарджик по договор за ипотечен кредит от 01.10.2007 г., поради което и на основание чл. 212, ал. 4, във връзка с ал. 2 от НК и чл. 54 от НК й било наложено наказание от пет години "лишаване от свобода" при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимата Т. Г. Б. било наложено общо наказание в размер на пет години лишаване от свобода при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. На основание чл. 59, ал. 1 от НК било зачетено предварителното задържане на подсъдимата. С присъдата съдът възложил в тежест на подсъдимата заплащането на разноските по делото. По жалби на подсъдимата и защитника й срещу присъдата било образувано внохд № 20/14 г. по описа на окръжен съд [населено място]. С решение № 27 от 14.02.2014 г., постановено по същото дело, въззивният съд потвърдил обжалвания съдебен акт. Искането за възобновяване е подадено в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК. Разгледано по същество е основателно. Налице е допуснато съществено нарушение на процесуални правила при разглеждането на делото във въззивната инстанция, което е нарушило правото на защита на осъдената Б.. В съдебното заседание пред окръжния съд, подсъдимата не се явила, но подала писмена молба с която поискала назначаването на друг служебен защитник, тъй като считала, че назначеният такъв не защитава интересите й в пълна степен. В съдебния протокол било отразено и становището на служебния защитник адв. К., който потвърдил наличието на разминавания в линията на защитата между него и подсъдимата, както и че последната го уведомила по телефона, че не желае да я представлява. Окръжният съд постановил определение, с което отвел защитника от разглеждането на делото. Въпреки липсата на защитник, дал ход на въззивното съдебно производство и на делото по същество по съображения, че не е налице нито една от хипотезите по чл. 94, ал. 1 от НПК. Право на обвиняемия, респективно на подсъдимия, е да избере защитник, който да му оказва правна помощ при провеждане на наказателното производство. Когато подсъдимият няма възможност да упълномощи защитник, но желае да бъде защитаван от адвокат, задължение на съда е да му назначи служебен защитник. При първоинстанционното разглеждане на делото е постъпило искане от подсъдимата да бъде защитавана от служебен защитник и такъв е бил назначен от първостепенния съд в лицето на адв. К.. Позицията на подсъдимата, че желае да бъде представлявана от служебен защитник и на въззивното производство не се е променила, като е поискана замяната на защитника с друг. В нарушение на разпоредбата на чл. 94, ал. 1, т. 9 от НПК окръжният съд е разгледал делото без участието на защитник, с което е нарушил правото на защита на подсъдимата Б.. Допуснатото съществено нарушение на процесуални правила от страна на въззивния съд обуславя отмяната по реда на възобновяването на въззивното решение и връщането на делото за ново разглеждане на тази инстанция. Това не позволява на касационния съд да вземе отношение по съществото на останалите изложени в искането за възобновяване доводи. При новото разглеждане на делото следва въззивният съд да установи наличието на признаците от състава на престъплението по чл. 212 от НК, като прецени кое е основанието за получаването на инкриминираната сума и дали е възможно съставянето на официален документ с невярно съдържание от субект, който няма качеството на длъжностно лице. По отношение на последното следва да се прецени и хипотезата на чл. 314 от НК. Поради изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение