Решение № 160 от 13.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 290/2016 г.

Решение № 160 от 13.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 290/2016 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Веселка Марева Производство по чл. 250 ГПК. С решение № 72 от 15.07.2016 г. на настоящия състав е отменено решение № 161 от 27.10.2015 г. по гр. д. № 348/2015 г. на Варненски апелативен съд и вместо него е постановено ново, с което е определен на основание чл. 29, ал. 3 СК на Х. Л. Вакарелски по-голям дял от имуществото, придобито по време на брака с Д. И. А. поради значително по-голям принос, а именно в размер на 70 /седемдесет/ %; наред с това е осъдена Д. И. А. на основание чл. 59 ЗЗД да заплати на Х. Л. В. сумата 21 514 /двадесет и една хиляди петстотин и четиринадесет/ лв., представляваща полагащата му се част от продажната цена на апартамент в [населено място] на [улица], вх. Б, ет. 3, ап. 6, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 10135.2558.74.1.21, като до пълния предявен размер от 49 181,30 лв. този иск е отхвърлен. С молба от 29.07.2016 г. пълномощникът на Х. В. е поискал допълване на решението в частта по иска по чл. 59 ЗЗД чрез присъждане на законната лихва върху сумата 21 514 лв., считано от завеждане на делото, каквото искане е направено в исковата молба. Ответницата по молбата Д. И. А. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа молбата приема следното: Молбата е подадена в срока по 250, ал. 1, изр. 2 ГПК и е допустима. С постановеното касационно решение след отмяна на обжалвания въззивен акт, е уважен частично искът по чл. 29, ал. 3 СК, както и частично искът по чл. 59 ЗЗД. Видно, че в исковата молба при предявяване на претенцията за неоснователно обогатяване за заплащане на сумата 49 181,30 лв., представляваща полагащата се на ищеца поради по-големия му принос част от продажната цена на апартамент в [населено място] с идентификатор 10135.2558.74.1.21. ищецът Х. Вакарелски е поискал присъждане и на законната лихва върху сумата, считано от завеждане на иска. В постановеното решение съставът на Върховния касационен съд е уважил претенцията по чл. 59 ЗЗД в размер на 21 514 лв., но е пропуснал да се произнесе по искането за присъждане на обезщетение за забава. Такова е дължимо от датата на завеждане на делото - 23.04.2013 г. до окончателното изплащане съгласно чл. 86 ЗЗД. В горния смисъл следва да се допълни решението от 15.07.2016 г. Водим от горното и на основание чл. 250 ГПК Върховният касационен съд, състав на II г. о.