Решение № 8066 от 21.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 909/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на С. М. А. от [населено място], обл.Добрич, чрез процесуален представител адв. Ф.Шабанова, срещу Решение 2312 от 04.12.2024 г., постановено по адм. дело 316/2024 г. по описа на Административен съд - Добрич, с което е отхвърлена жалбата й срещу Решение 15 от 07.06.2024 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Добрич и потвърденото с него разпореждане [номер] от 27.03.2024 г. на ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Добрич. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Счита за неправилни изводите на съдът, че подадените от лицето заявления на 06.02.2023 г. и на 12.01.2024 г. не са искания за преразглеждане на отказа по първото заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ЛПОСВ/ и е неприложима разпоредбата на чл. 99 от КСО. Поддържа, че в първото и второто по ред разпореждания административния орган не е признал периодите, през които С.А. е била в майчинство, в нарушение на константната съдебна практика. Твърди, че с подадените допълнителни заявления и доказателства по второто заявление /в срок и преди да е влязло в сила първото разпореждане/, А. по същество е поискала продължаване на действията по вече образуваното административно производство и следователно ЛПОСВ следва да бъде отпусната от 13.09.2022 г. датата на второто й заявление, а не от датата на третото й заявление. Иска да се отмени обжалваното решение и се постанови ново, с което да се отмени Решение 15 от 07.06.2024 г. на директора на ТП на НОИ Добрич, с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане [номер] от 27.03.2024 г. на ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Добрич. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът директорът на ТП на НОИ Добрич, редовно призован не се явява, не изпраща представител и не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и счита изводите на решаващия съд за правилни и обосновани. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на оспорване пред Административен съд Добрич е Решение 15/07.06.2024 г. на директора на ТП на НОИ Добрич, с което е отхвърлена жалбата на С.А. против разпореждане [номер]/27.03.2024 г., издадено от ръководител Пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Добрич, с което по Заявление с вх. 2113-24-41/12.01.2024 г. на А. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО, пожизнено в минимален размер от 444,58 лева, съгласно чл. 70, ал. 13 от КСО, считано от 12.01.2024 г., в частта, касаеща определената дата, която според А. следва да е 06.02.2023 г. датата на подаване на заявление вх. 2113-24-120/06.02.2023 г. Съдът е установил, че С. М. А. е подала заявление с вх. 2113-24-1363/13.09.2022 г. в ТП на НОИ Добрич, за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО. Въз основа на представените със заявлението документи (трудова книжка 403/22.09.1974 г., издадена от Пластхим гр. Тервел; удостоверения УП-14 Ц 5508-18-42/28.08.2020 г.; УП-3 Д 139/12.09.2022 г.; УП-13 Ц5507-18-607/28.08.2020 г. и актовете за раждане на двете ѝ деца) пенсионният орган е зачел на жалбоподателката осигурителен и действителен осигурителен стаж от 14 години 02 месеца 04 дни. С разпореждане [номер]/11.01.2023 г. на ръководителя на ПО в ТП на НОИ Добрич е постановен отказ за отпускане на ЛПОСВ поради неизпълнение на законовата предпоставка по чл. 68, ал. 3 от КСО за наличие на минимум 15 години действителен осигурителен стаж. В мотивите към разпореждането е посочено, че не е зачетен осигурителен стаж от ОУ Васил Левски [населено място] за периода 01.01.1986 г. 16.01.1986 г., тъй като трудовата книжка не е приключена съгласно чл. 6, ал. 1 от НТКТС и съгласно УП 2 АО-01-107/16.11.2022 г. няма информация за лицето във ведомостите на осигурителя. Посоченото разпореждане не е обжалвано. На 06.02.2023 г. С. М. А. е подала второ заявление с вх. 2113-24-120/06.02.2023 г. в ТП на НОИ Добрич за отпускане на ЛПОСВ, с приложени към него две нови удостоверения от ТП на НОИ Силистра и Кметство [населено място]. Пенсионният орган е зачел на жалбоподателката осигурителен стаж в МЗ Хан Тервел гр. Тервел за периода от 12.04.1976 г. до 01.07.1976 г. като шлосер и за периода от 01.07.1976 г. до 27.10.1977 г. като монтажник, в които е включил и дните на ползваните отпуски за бременност, раждане и гледане на малко дете, касаещи първото ѝ дете, родено на [дата на раждане]. Зачел е като осигурителен, но не и като действителен осигурителен стаж времето на майчинство от 27.10.1977 г. до 05.12.1977 г. 00 г 01 м 08 дни. Въз основа на удостоверение УП-13 2698/25.11.2022 г. от ТП на НОИ Силистра е признал осигурителен стаж от две години в ТКСЗ [населено място] за периода от 01.01.1978 г. - 01.01.1980 г. на мястото на част от зачетения при първото заявление осигурителен стаж в МЗ Хан Тервел гр. Тервел. За оставащия период от 01.01.1980 г. до 20.05.1980 г., зачетен по заверка от трудовата книжка, не е признат осигурителен стаж при осигурителя, тъй като лицето не фигурира в разплащателните ведомости на предприятието за този период. Въз основа на новопредставените с второто заявление и събраните в административното производство документи на жалбоподателката е признат общ осигурителен стаж от 14 г 00 м 19 дни, от които действителен стаж 13 г 11 м 11 дни (без посочения период на майчинство от 00 г 01 м 08 дни). С разпореждане [номер]/23.10.2023 г. на ръководителя на ПО в ТП на НОИ Добрич е постановен отказ за отпускане на ЛПОСВ поради неизпълнение на законовата предпоставка по чл. 68, ал. 3 от КСО. Едновременно с това е допуснато изменение на първото разпореждане от 11.01.2023 г. на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. д от КСО по отношение на грешно зачетения стаж от МЗ Хан Тервел гр. Тервел по трудова книжка за периода 12.04.1976 г. 20.05.1980 г. С. М. А. е обжалвала втория отказ, като с Решение 66/28.12.2023 г. директорът на ТП на НОИ Добрич е потвърдил обжалваното разпореждане по съображения, че осигурителният стаж, придобит от жалбоподателката по време на майчинството, е само 00 г 01 м 08 дни. Органът е посочил, че първото дете на А. е родено на [дата на раждане], когато тя е била в трудово правоотношение с Дунарит АД от 12.04.1976 г. до 26.10.1977 г., поради което този период е зачетен за осигурителен стаж и действителен стаж по трудовото правоотношение и само оставащият период до 05.12.1977 г. е зачетен за майчинство като осигурителен стаж, но не и като действителен осигурителен стаж на основание § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Второто дете на А. е родено на [дата на раждане], като през този период същата е била в трудово правоотношение с АПК Г.Димитров - Тервел от 20.05.1980 г. до 01.01.1984 г. Поради това органът го е зачел като осигурителен и действителен стаж по трудовото правоотношение 2 г 1 м 15 дни. Решение 66/28.12.2023 г. директорът на ТП на НОИ Добрич не е обжалвано по съдебен ред. На 12.01.2024 г. А. е подала трето заявление с вх. 2113-24-41/12.01.2024 г. с искане за отпускане на лична пенсия за ОСВ, към което е представила нов документ за удостоверяване на осигурителния си стаж - удостоверение УП-13 5507-18-90/11.01.2024 г., издадено от ООА в ТП на НОИ Силистра, удостоверяващ осигурителен стаж на лицето от 01.01.1981 г. до 14.03.1983 г. Въз основа на това удостоверение и ново удостоверение обр. УП-13 5507-18-263/30.01.2024 г. на А. е признат общо осигурителен стаж от 03 г 02 м 13 дни за периодите 01.01.1980 г. 01.01.1981 г. и 01.01.1981 г. 14.03.1983 г. (включително цялото второ майчинство) на мястото на установените при второто заявление 02 г 01м 15 дни осигурителен стаж за периода 20.05.1980 г. 01.01.1984 г. Със зачетения в повече осигурителен стаж действителният осигурителен стаж на лицето е достигнал 15г 01 м 17дни и с разпореждане [номер]/21.03.2024 г. на ръководителя на ПО в ТП на НОИ Добрич ѝ е отпусната ЛПОСВ, от датата на заявлението - 12.01.2024 г., съобразно разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от КСО. А. е обжалвала разпореждането по административен ред пред директора на ТП на НОИ Добрич, който с Решение 15/07.06.2024 г. /предмет на оспорване в производството пред Административен съд-Добрич/ го е потвърдил като правилно и законосъобразно. При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е счел, че оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени от материално и териториално компетентни органи, при спазване на изискуемите се форма и съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Приел е за неоснователно възражението на жалбоподателката, че подадените от нея заявления на 06.02.2023 г. и 12.01.2024 г. са по съществото си искания за преразглеждане на отказа по първото заявление и като ги е ценил като нови искания за отпускане на ЛПОСВ, без да е налице възобновяване на административното производство от страна на директора на ТП на НОИ Добрич, съгласно чл. 99, ал. 1 от АПК, пенсионният орган е постановил две нищожни разпореждания. Пояснил е, че редът по чл. 99 от АПК е неприложим в производството по отпускане на ЛПОСВ по КСО, където съществува специален ред за изменение или отмяна на влезлите в сила разпореждания по чл. 98 от КСО, както и на разпорежданията за отказ, стриктно регламентиран в чл. 99 от КСО. Счел е, че от съдържанието на второто и третото заявление е видно, че с тях е отправено ново искане за отпускане на ЛПОСВ, а не искане за отмяна или изменение на разпореждането по първото заявление. Третото искане от 12.01.2024 г. е било разгледано от административния орган, като ново искане за отпускане на ЛПОСВ, а не като искане за отмяна или изменение на разпореждане за отказ, като с това заявление е поставено началото на ново административно производство и правилно е приложен редът по чл. 98, ал. 1 от КСО. В заключение съдът е посочил, че не е нарушен приложимият закон при определяне на началната дата на отпускане на пенсията - от датата на подаване на документите, тъй като всички необходими за пенсионирането ѝ документи за осигурителен стаж са подадени едва с третото заявление, след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на правото. Достигайки до правния извод на административния орган, съдът е приел за законосъобразни обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане и е постановил оспореното решение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд в хода на проведеното от него съдебно производство е събрал и обсъдил относимите за правилното решаване на спора доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното разрешаване на спора, надлежно и аргументирано е преценил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства от значение за спорното право, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на процесните решение и разпореждане, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал.1 от АПК, по критериите в чл.146 от АПК. В резултат на горното е формирал законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящия състав и на основание чл.221, ал. 2, изр. 2 от АПК препраща към тях. Съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на подаването им. Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че пенсията правилно е отпусната от датата на подаване на третото заявление. По предишните две заявления са налице завършени административни производства и няма как да се приеме, че са налице предпоставките по чл. 99 от КСО. С второто и третото заявления са отправени искания за отпускане на пенсия по чл. 68, ал.3 от КСО, а не искане за отмяна или изменение на постановеното разпореждане на първото заявление, в т.ч. и искане пенсията да бъде отпусната от датата на първото заявление. При липса на ясно изразена воля в тази насока, административният орган правилно е разгледал третото заявление като ново искане за образуване на административно производство и е приложил реда по чл. 98, ал. 1 от КСО. В контекста на изложеното ирелевантни за настоящото производство се явяват оплакванията на касатора за неправилно незачитане на периодите на майчинство като действителен осигурителен стаж от страна на административния орган по първите две заявления. Тези оплаквания са неотносими и към предмета на настоящото производство - Решение 15 от 07.06.2024 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Добрич и потвърденото с него разпореждане [номер] от 27.03.2024 г. на ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Добрич, с които е уважено заявлението на С.А. от 12.01.2024 г. и е отпусната пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че административният орган законосъобразно е отпуснал пенсията, считано от 12.01.2024 г., при правилно приложение на разпоредбата на чл.94, ал.1 от КСО. Макар жалбоподателката да е придобила правото на пенсия в по-ранен момент, всички необходими за пенсионирането ѝ документи за осигурителен стаж са подадени едва с третото заявление. С оглед на това и с оглед на действителния характер на третото заявление правилно и законосъобразно пенсионният орган е отпуснал пенсията, считано от датата на подаване на третото заявление 12.01.2024 г., а не от датата на подаване на второто заявление 06.02.2023 г., както неоснователно се претендира в жалбата. По изложените съображения, като е отхвърлил жалбата на С. М. А. срещу Решение 15 от 07.06.2024 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Добрич и потвърденото с него разпореждане [номер] от 27.03.2024 г. на ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Добрич, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,