Решение № 5275 от 12.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2461/2015 г.

Решение № 5275 от 12.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2461/2015 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Анастасия Димитрова Димитрова, гр. Петрич, против решение № 1691/21.10.2014 г., постановено по адм. д. № 358/2014 г. по описа на Административен съд Благоевград. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Анастасия Димитрова, в която е поискано прогласяването на нищожност на заповед № КД-14-01-282/11.07.2011 г. на началника на СГКК - Благоевград, с която е одобрено изменение на КККР, състоящо се в допълване на новопостроена сграда с 14 обекта в съществуващ поземлен имот. Съдът е отхвърлил искането като неоснователно. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Касационните доводи за отмяна на решението са неоснователни. Съдът правилно е определил предмета на делото съобразно направеното с жалбата искане. Обосновано и мотивирано са обсъдени фактическите обстоятелства, свързани с правните изводи относно преценката за нищожност. Критериите (изискванията) за законосъобразност на административните актове са нормативно определени и са: компетентност на автора на административния акт; спазване на формата, предвидена в закона; спазване на административно производствените правила; спазване на материално правните разпоредби, приложими за съответния административен акт; съответствие с целта на закона. Всяко изключително тежко нарушение на тези признаци може да има последица нищожен административен акт. Тук следва да се извадят "извън скоба" критериите (в най-обобщен вид) за различаване на нищожните от унищожаемите административни актове при порока "материална незаконосъобразност" - нищожност на административен акт има, когато: налице е пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материално-правна норма; актът е изцяло лишен от законово основание; акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. При контрола за законосъобразност се преценява съответствието на административния акт със закона, докато при нищожността - тази преценка се свежда до извеждането на един много тежък порок, тежък да степен да направи невъзможно съществуването на акта като такъв. Нищожността се констатира и обявява. Порокът е толкова тежък, че приравнява административния акт на едно "нищо" в правния мир, на несъществуващ факт. В същото време този акт създава една привидност на правни последици, които заинтересуваното лице, естествено, има интерес да отстрани. Съдът е изпълнил процесуалните си задължения за обсъждане на всички доводи и възражения и относимите доказателства като е съобразил предмета на правния спор. Съобразени са и ТП № 3/2013 г. на ВАС, както и критериите за нищожност, приети в правната доктрина. Изложените касационни доводи касаят законосъобразността на оспорения административен акт, а не неговата валидност, поради което правилно не са обсъждани от решаващия съд. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав