Решение № 5106 от 16.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10855/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на директора на дирекция "Социално подпомагане" (Д СП ) Стара Загора, чрез ст. юрк. С. Терзиева, против решение 2658 от 26.08.2024 г. по адм. дело 691/2024 г. на Административен съд - Стара Загора, с което е отменена по жалба на Р. И. Ф., заповед ЗД/Д-СТ-111/09.08.2024 г. на директора на Д СП - Стара Загора. Излагат се съображения за неправилност на съдебното решение, като постановено при наличие на касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Оспорва се извода за незаконосъобразност на заповедта. При издаването й са съобразени интересите на детето и актът е издаден в съответствие с административнопроизводствените правила, материалноправните разпоредби и целта на закона. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него да се отхвърли жалбата срещу процесната заповед. Ответникът Р. И. Ф., не е подала писмен отговор. В съдебно заседание се явя лично, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена, а решението на административния съд, като правилно да се остави в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Касационната жалба е основателна. Първоинстанционният съд е отменил заповед ЗД/Д-СТ-111/09.08.2024 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" Стара Загора, с която на основание чл. 29, т. 8 и т. 9, във връзка с чл. 30а, чл. 26, ал. 1, чл. 5, ал. 1 и чл. 25, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.), е наредено прекратяване настаняването на детето В. Р. Ф., с родители: майка Р. И. Ф. и баща неизвестен, в семейството на баба й по майчина линия В. И. Ф., с постоянен адрес: гр. Стара Загора, [адрес] и го настанява временно в социална услуга за резидентна грижа Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи без увреждания ([заличен текст]) ([заличен текст]) гр. Стара Загора, [адрес] до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето. Първоинстанционният съд е приел за неправилна преценката на административния орган, че посредством предприетата мярка за закрила ще бъде постигната целта на закона да бъдат защитени интересите на детето и неговото психическо и физическо здраве. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, при служебната проверка на първоинстанционното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира същото за валидно, но недопустимо. По силата на чл. 27 от ЗЗДет., мярката за настаняване на дете извън семейството по административен ред е с временен характер до произнасяне на компетентния съд в производството по чл. 28 от ЗЗдет. В обжалваната заповед правилно е определен периода на настаняване на детето, с оглед временния характер на административния акт, като действието му в темпорален аспект е обусловено от произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДет. (В този смисъл е решение 11270 от 17.11.2023 г. по адм. дело 4046/2023 г., VІ отд. на ВАС). В касационната инстанция е прието заверено копие на решение 905 от 24.10.2024 г. по гр. д. 4172/2024 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, с което е прекратено настаняването на детето В. Р. Ф. в семейството на В. И. Ф. - баба по майчина линия, с постоянен адрес: гр.Стара Загора, [адрес] поради промяна на обстоятелствата. Постановено е настаняване на детето в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа [заличен текст], [заличен текст]/ в гр. Стара Загора, [адрес] за срок от осем месеца, считано от влизане на решението в сила. В представеното решение е налице изрично отбелязване, че същото е влязло в сила на 01.11.2024 г. Предвид установената фактическа обстановка и относимата правна уредба, касационната инстанция намира, че с постановяването на влязло в сила решение на основание чл. 28 от ЗЗДет. за настаняване на дете по съдебен ред, издаденият административен акт заповед ЗД/Д-СТ-111/09.08.2024 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" - Стара Загора, е преустановил своето действие. Този административен акт следва да се счита за несъществуващ в правния мир, с оглед настъпване на крайния срок за неговото действие - произнасяне на съда по чл. 28 от ЗЗДет., с което автоматично се прекратява правното му действие. Съгласно нормата на чл. 27а, ал. 7 от ЗЗДет., административното дело се прекратява ако преди постановяване на решението е налице влязло в сила решение по чл. 28, ал. 4 от ЗЗДет. за настаняване на дете по съдебен ред. Тълкуването на нормата на чл. 27а, ал. 7 от ЗЗДет. налага извода, че под "административно дело" следва да се разбира образуваното съдебно производство във връзка с оспорване на заповедта за временно настаняване по административен ред. Видно от разпоредбата на чл. 27а, ал. 6 от ЗЗДет. съдебното производство е двуинстанционно. С оглед висящността на производството пред касационната инстанция по силата на изричното законово разрешение визирано в чл. 27а, ал. 7 от ЗЗДет., жалбата на Р. И. Ф. срещу посочената заповед е останала без предмет и по отношение на същата са налице предпоставките на чл. 159, т. 4 от АПК. Съдът следва да обезсили постановеното съдебно решение и да прекрати съдебното производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 27а, ал. 7 от ЗЗДет. първоинстанционното решение следва да се обезсили, а съдебното производство да бъде прекратено. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,