Решение № 16364 от 12.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7724/2011 г.

Решение № 16364 от 12.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7724/2011 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производство по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Исмаил Кара, гражданин на Ирак, срещу решение № 1495 от 30.03.2011 по адм. д. № 8110/2010 г. на Административен съд - София-град. В касационната жалба не са посочени отменителни основания по смисъла на чл. 209 АПК. Ответникът - Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ) не се представлява в съдебно заседание. Представено е писмено становище от юрк. Ганчева за неоснователност на жалбата. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и законосъобразност на обжалваното решение в подробно становище по съществото на делото. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд намира, че касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение на АССГ е отхвърлена жалбата на Исмаил Кара против заповед № 6 от 08.10.2010 г. на зам.-председателя на ДАБЧ, с която на жалбоподателя отказано удостоверяване на български произход по Закона за българското гражданство. Съдът е приел, че обжалваната заповед съответства на всички изисквания за законосъобразност, съгласно чл. 146, т. 1 - 5 АПК. С оглед предмет на съдебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК и предвид липсата в касационната жалба на конкретни отменителни основания, съдът намира че решението на АССГ е валидно, допустимо и съответно на приложимия за случая материален закон. Правилно административният съд е приел, че от представените в административното производство документи не се установява по отношение на Искаим Кара да е изпълнена хипотезата на чл. 8 от ЗБГ, съгласно която български гражданин по произход е всеки, на когото поне единият родител е български гражданин. След като е безспорно установено, че бащата на жалбоподателя - Юмер Кара, е получил турско гражданство то правилен е изводът, че същият предвид нормите на ЗБГ е изгубил българското такова. Във връзка с възраженията на касатора в първоинстанционното производство, правилни са съображенията на съда, че нормата на чл. 8 ЗБГ изисква наличие на българско гражданство за поне единия от родителите на заявителя, като изключва от приложното си поле други негови родственици. С оглед гореизложеното настоящата касационна инстанция намира, че решението на АССГ е правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение