Решение № 7424 от 13.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6537/2016 г.

Решение № 7424 от 13.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6537/2016 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на управителя на Национален осигурителен институт/НОИ/-гр. С. и А. М. К., от гр. С., подадени срещу решение № 2180 от 31.03.2016 г. по адм. дело № 10192/2015 г. на Административен съд С.-град, с което е отменено Решение № 34 от 31.08.2015 г. на управителя на НОИ, в частта с която е отхвърлена жалбата на А. К. против разпореждане № 94Е-32724-4#7/13.05.2015 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" С.-град, преписката е изпратена на ответника за произнасяне по подаденото от К. заявление за отпускане на пенсия при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението, и са присъдени разноски. В жалбата си управителят на НОИ обжалва изцяло решението на АССГ, с доводи за неправилно приложение на материалния закон-касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложените съображения в жалбата и в съдебно заседание се иска отмяна на решението и отхвърляне оспорването срещу индивидуалния административен акт. В жалбата си А. К. излага доводи за неправилност на решението в частта му, с която в мотивите съдът е определил началната дата, от която следва да бъде отпусната пенсията и в който смисъл е дал задължителни указания на административния орган по тълкуването и прилагането на закона. Иска се отмяна на решението в посочената му част. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на управителя на НОИ и за неоснователност оплакванията на А. К. Счита, че обжалваното решение следва бъде отменено и оплакванията срещу административния акт отхвърлени. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационните жалби за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо които решението е неблагоприятно. Правният интерес на А. К. произтича от обстоятелството, че диспозитива на съдебното решение съдържа в себе си като неразделна част и мотивите за началната дата на отпускане на пенсията, тъй като препраща към тях. Тези мотиви съдържат анализ и тълкуване на закона във връзка с началната дата на отпускане на пенсията, които са неблагоприятни за жалбоподателя. С израза "изпраща преписката на ответника за произнасяне по подадената от А. М. К. заявление за отпускане на пенсия, при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението" съдът е обвързал диспозитива на решението с мотивите, като е спестил подробното възпроизвеждането на посочените в мотивите указания, в диспозитива на решението си. Ако не бъде зачетен правния интерес на К. същият ще бъде лишен от възможността да защити интереса си при последващото разглеждане на делото, тъй като административният орган е обвързан от дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона. Със спазването на указанията, част от които са неблагоприятни за К., за последният няма да е налице правен интерес от последващо атакуване решението на административния орган. Ето защо в конкретния случай е налице правен интерес за К. да атакува съдебния акт в тази му част. Разгледана по същество касационната жалба на управителя на НОИ е неоснователна, а оплакванията на А. К. са основателни, по следните съображения: Не се спори от страните, че А. К. е подал заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст чрез Германската компетентна институция на 04.06.2014 г., където и понастоящем пребивава. Заявленията за пенсия е подадено до компетентната институция по място на пребиваване на заявителя, която се явява институция за контакт по смисъла на Регламент № 987/2009. В тази връзка е изпратен формуляр Е202 DE на 03.11.2014 г. от Германската компетентна институция, заведен в Дирекция "Европейски регламенти и международни договори" при Столично управление "Социално осигуряване " с вх. № 94Е-32724-4/10.11.2014 г. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административния съд С.-град, по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 118 от КСО, е оспореното от А. К. решение № 34 от 31.08.2015 г. на управителя на НОИ, в частта с която е отхвърлена жалбата му против Разпореждане № 94Е-32724-4#7/13.05.2015 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" С.-град, в частта за началната дата за отпускане на пенсията, размера на осигурителния стаж, който следва да бъде съобразен и доводите във връзка с изчисляване на индивидуалния коефициент. Безспорно е, че към правното положение на К. е относимо правото на ЕС, поради това, че същият е упражнявал трудова дейност в друга държава- членка на Европейския съюз, след като е имал завършени осигурителни периоди в Р. Б., и по-конкретно Регламент № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г., за координация на системите за социална сигурност и на Регламент № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за установяване на процедура за прилагане на Регламент № 883/2004. Правилно първоинстанционният съд е приел, че К. е упражнявал една от основните свободи, предоставени му от правото на Европейския съюз- свобода на движение в качеството му на самостоятелно заето лице, регламентирана в чл. 49 ДФЕС. Правилно административният съд е приел за незаконосъобразен извода на административния орган, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия 04.06.2014 г. жалбоподателя не е изпълнил условието за наличие на осигурителен стаж от 37 г и 08 месеца. От доказателствата по делото се установява, че към момента на подаване на заявлението за пенсия К. е навършил 64г 10м и 07 дни. Правото на пенсия е в зависимост от кумулативната установеност на двете предпоставки - навършена възраст и прослужено време, чиято продължителност е определена от законодателя в КСО. Правилно първоинстанционинят съд е приел, че компетентния административен орган не е изложил мотиви по какъв начин е определил осигурителния стаж на К., посочен във формуляр Е 205/ DE и във връзка с установения в чл. 6 от Регламент № 883/2004 принцип за сумиране на периоди. Това обстоятелство от своя страна е довело до необоснованост на извода за приложимост на разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО. Когато е необходимо да се извърши сумиране на периоди, придобити съгласно законодателството на друга държава - членка, за да може едно лице да придобие право на пенсия за старост по Регламент № 883/2004 и № 987/2009 е необходимо длъжностното лице при сумиране на периодите да вземе предвид само периоди, за които е установено че не съвпадат с периоди на осигурителен стаж в Р. Б., а при съвпадение на периоди да се съблюдават правилата на чл. 12, § 3-6 от Регламент 987/2009. Липсата на мотиви относно начина на определяне на размера на осигурителния стаж, завършен в държава-членка-Германия, лишава съда от възможност за преценка на законосъобразността на издаденото разпореждане, с което се отпуска пенсия за прослужено време и старост. Отделно от това при установена липсва на предпоставките на чл. 68, ал. 1-3 от КСО към момента на подаване на заявлението за отпускане на пенсия е следвало да се постанови отказ за отпускане на пенсия, а не да се отпуска пенсия от един последващ заявлението период, за който по неясни изчисления административния орган е приел, че са налице предпоставките за отпускане на пенсията. Правилно административният съд е приел за основателно възражението на А. К. за неправилно определяне индивидуалния коефициент и за нарушение разпоредбата на чл. 70а ал. 1 от КСО, чрез неправилно изчисление на средномесечния му осигурителен доход за базисния период от 01.01.1985 г. до 01.01.1987 г., както и довода, че в този доход следва да бъде включена сумата от 2290 лв., получена като допълнително материално стимулиране /целеви награди по заповед/, върху които са били дължими и внесени осигурителни вноски. Изложените в тази насока мотиви се споделят изцяло от касационната инстанция. Първоинстанционният съд правилно е дал указания, че индивидуалният коефициент следва да се изчисли по правилата на чл. 70, ал. 4 от КСО и чл. 70а, ал. 1 от КСО. Наведените оплаквания управителя на НОИ срещу решението на административния съд в посочените му части са неоснователни и следва да се оставят без уважение. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила, с изключение на изложените мотиви във връзка с определяне началната дата за отпускане на пенсията, в каквато насока са дадени и задължителните указания по прилагането на закона. Наведените в тази насока оплаквания от А. К. са основателни. По отношение спорният въпрос за началния момент на отпускане на пенсията мотивите на първоинстанционният съд и дадените задължителни указания не са съобразени с приложимите разпоредби на Регламент № 883/2004 г. и № 987/2009 г. В жалбата си К. твърди, че неговото право на пенсия следва да се зачете съобразно чл. 94, ал. 1 предложение първо от КСО, т. е. от датата на придобиването му по българското законодателство- 27.11.2012 г., тъй като молбата му, макар да е подадена в Германската компетентна институция на по-късен етап- 04.06.2014 г. е в срок и това се обосновава със съществуващото по германското законодателство изискване за навършване на 65 годишна възраст, непозволяващо подаване на молба за пенсиониране на по-ранен етап. Позовава се и на Регламент 1408/71 твърдейки противоречие с националният чл. 94, ал. 1 КСО, тъй като по силата на съюзното законодателство подаденото заявление се отнася до всички държави - членки на чиито осигурителни закони е било подчинено лицето. К. излага доводи, че към 27.11.2012 г. не е имал възможност да подаде заявление за пенсиониране, тъй като към този момент все още е осъществявал дейност като заето лице в Германия и е следвало да се съобрази със законодателството на тази държава. Освен това поддържа, че към същата дата е била в сила разпоредбата на чл. 94, ал. 2 от КСО, и към този момент като заето лице в Германия не е прекратил осигуряването си. Разпоредбата е отменена на по-късен етап- 01.01.2015 г., но същата не е обсъдена във връзка с действието на Регламент № 883/2004 г. и № 987/2009 г. В тази връзка административния орган също не е изложил мотиви. Съобразно чл. 46, § 1 от Регламент № 1408/71 "Когато работещ е бил субект на законодателството на дадена държава-членка и когато той отговаря на предвидените от това законодателство условия за придобиване на право на обезщетения, без да е необходимо да се прилагат разпоредбите на чл. 45, компетентната институция на тази държава-членка, в съответствие с прилаганото от нея законодателство, определя размера на обезщетението, съответстващо на общата продължителност на осигурителните периоди, които следва да се вземат под внимание в изпълнение на разпоредбите на това законодателство". Нещо повече, по силата на § 2 б. "а" и б. "б" на чл. 46 Регламент № 1408/71 "Когато работещ е бил субект на законодателството на дадена държава-членка и не отговаря на условията за придобиване на право на обезщетения, освен ако не се вземат предвид разпоредбите на чл. 45, компетентната институция на тази държава-членка прилага следните правила: изчислява теоретичния размер на обезщетението, за което заинтересованото лице би могло да претендира, ако всички осигурителни периоди, които са завършени съгласно законодателството на държавите-членки, чийто субект е било лицето, са завършени във въпросната държава съгласно прилаганото от нея законодателство в деня на отпускане на обезщетението. Ако, съгласно това законодателство, размерът на обезщетението не зависи от продължителността на осигурителните периоди, сумата се приема за посочения в настоящата буква теоретичен размер". Съгласно б. "б" на цитираната норма "институцията впоследствие определя действителния размер на обезщетението въз основа на посочения в предходната точка теоретичен размер съобразно съотношението между продължителността на завършените осигурителни периоди преди осъществяването на риска съгласно прилаганото от тази институция законодателство спрямо общата продължителност на завършените осигурителни периоди преди осъществяване на риска съгласно законодателствата на всички заинтересовани държави-членки; " Видно от така изложената законодателна рамка, съюзното законодателство въвежда принципа на по-благоприятния режим на работниците мигранти в ЕС, като ясно и недвусмислено предвижда, че когато лицето е подчинено на два законодателни режима, може да придобие право на пенсия съобразно единият от тях, а впоследствие при придобиване право на пенсия и съобразно законодателството на другата ДЧ, автоматично се прилага преизчисление размера на пенсията. В своята практика, и в частност т. 38 и т. 39 от Решение на Съда от 12 Февруари 2015 г. по дело С-114/13, T. H. B., ECLI: EU: C: 2015:81, Съдът в Люксембург ясно е подчертал, че "...целта, която Регламент № 1408/71 преследва съгласно второ и четвърто съображение от него Ч да се гарантира свободното движение на заети и самостоятелно заети лица в Съюза, като при това се зачитат особеностите на националните законодателства в областта на социалното осигуряване. За целта, както следва от пето, шесто и десето съображение от него, Регламентът утвърждава като принцип равното третиране на заетите лица съгласно различните национални законодателства и следва да гарантира възможно най-добре равното третиране на всички работници на територията на дадена държава членка, както и да не засяга неблагоприятно онези от тях, които упражняват правото си на свободно движение (решение Tomaszewska, C-440/09, EU: C: 2011:114, т. 28 и цитираната съдебна практика). Ето защо разпоредбите на Регламент № 1408/71 трябва да се тълкуват в съответствие с чл. 48 ДФЕС, който цели да улесни свободното движение на работници и означава по-конкретно че работниците мигранти не трябва нито да губят права на обезщетения от социалното осигуряване, нито да търпят намаляване на размера им поради факта че са упражнили правото на свободно движение, предоставено им от Договора за функционирането на ЕС (вж. по-специално решения Bosmann, C-352/06, EU: C: 2008:290, т. 29 и Hudzinski и Wawrzyniak, C-611/10 и C-612/10, EU: C: 2012:339, т. 46)" По отношение началната дата на определяне на пенсията така направените възражения от жалбоподателя и цитираната практика във връзка с приложението на регламентите не са обсъдени както от административния орган, така и от първоинстанционният съд. В тази насока не са изложени мотиви, което препятства възможността да се извърши съответния контрол. С оглед на изложеното първоинстанционният съд е допуснал частична незаконосъобразност на акта си по отношение дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона за началната дата на отпускане на пенсията и изразяваща се в неизследване на релевантните обстоятелства в пълнота. Независимо от установената частична незаконосъобразност на първоинстанционното решение, по съществото си с него съдът е върнал въпроса за разрешаване от управителя на НОИ. Отчитайки, че съдът няма възможност да разреши в случая спорното материално, настоящият състав счита, че крайният изход от спора следва да остане непроменен. Но управителя на НОИ като компетентен да се произнесе по спорните обстоятелства, следва да съобрази дадените от първоинстанционният съд указания, а по отношение началната дата на определяне на пенсията следва да съобрази изложеното от касационната инстанция. Следва да се укаже на административния орган, че при новото разглеждане на заявлението следва да прецени всички изложени доводи от К. свързани с определяне началната дата на отпускане на пенсията, да съобрази цитираните Регламенти № 1408/71, № 883/2004 и № 987/2009 и да направи съпоставка между съдържащите се в тях разпоредби и разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от КСО, като обоснове изводите си за началната дата за отпускане на пенсията Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд в състав на шесто отделение,