Решение № 9427 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5555/2014 г.

Решение № 9427 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5555/2014 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от община Асеновград, представлявана от кмета Емил Викторов Караиванов, против решение № 581/28.02.2013 г., постановено по адм. дело № 3812/2013 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на общината против решение № 397/20.11.2013 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - гр. Пловдив, в частта, с която е потвърдено разпореждане № 1521/08.10.2013 г. на ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване /ДОО/. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че неправилно е ангажирана отговорността му за причинените щети на ДОО, тъй като изплащането на паричната помощ за профилактика и рехабилитация е в резултат на поведението на осигурителния орган, който е следвало, чрез своите служители, преди да издаде удостоверението за ползване на помощта, да извърши проверка дали данните в издадената от осигурителя служебна бележка са верни. По съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалваният административен акт. Ответникът по касационната жалба - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - гр. Пловдив, оспорва жалбата по съображения, изложени в писмен отговор от пълномощника юрисконсулт Станислава Стоева. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Пловдив е отхвърлена жалбата на община гр. Асеновград против решение № 397/20.11.2013 г. на директора на ТП на НОИ, в частта, с която е потвърдено разпореждане № 1521/08.10.2013 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО. За да постанови това решение съдът е приел, че община Асеновград, като осигурител, законосъобразно е задължена да възстанови по реда на чл. 110, ал. 3 КСО причинената на ДОО щета, изразяваща се в изплатена парична помощ за профилактика и рехабилитация на неин служител, въз основа на данните, съдържащи се в издаденото от общината удостоверение за наличие на непрекъснат 6-месечен осигурителен стаж. Приел е за безспорно установено, че като осигурено лице Марияна Марчева е имала прекъсване в осигуряването през последните 6 месеца преди ползване на паричната помощ по чл. 13в КСО и затова не е имала право да я получи, а общината е причинила щетата на ДОО, като е издала служебна бележка, в която е вписала неверни данни за наличието на непрекъснат осигурителен стаж. Обжалваното решение е правилно. Същото е постановено въз основа на правилно установена фактическа обстановка, при последователно и пълно обсъждане на събраните доказателства и доводите на страните. Правните изводи на съда са обосновани и съответни на приложимите норми. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че в качеството си на осигурител община Асеновград е издала на служителката Марияна Петрова Марчева служебна бележка с изх. № 94-М-480/21.08.2012 г., в която е удостоверено, че същата е осигурена за риска "общо заболяване и майчинство" за периода от 01.02.2012 г. до 31.07.2012 г.; осигурителният стаж е непрекъснат; трудовите възнаграждения за периода са изплатени, а осигурителните вноски - внесени. Въз основа на тази служебна бележка, на Марияна Марчева е издадено удостоверение с № 2930/22.08.2012 г. от ТП на НОИ гр. Пловдив, с което същата е приета в "СБР-НК" ЕАД, филиал Поморие - изпълнител на дейността профилактика и рехабилитация, за периода от 30.08.2012 г. до 08.09.2012 г., а на основание протокол № 301792/09.09.2012 г. на изпълнителя е изплатена парична помощ за профилактика и рехабилитация в размер на 380 лв., която е приведена от ТП на НОИ на 20.09.2012 г. Безспорно е установено също, че трудовият договор на Марияна Марчева с община Асеновград е прекратен, считано от 29.02.2012 г., а считано от 12.03.2012 г. същата е назначена в общината по служебно правоотношение. Въз основа на заповед от 22.07.2013 г. на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив на община Асеновград е извършена частична ревизия по разходите на ДОО, която е приключила с ревизионен акт за начет пореден № 1521/01.10.2013 г. в РУСО гр. Пловдив. Изложените по-горе фактически обстоятелства са отразени в констативната част на ревизионния акт и по същество не се оспорват от проверяваното лице, включително и в съдебното производство. Правилността на фактическите констатации в акта за начет се потвърждава и от представените по делото писмени доказателства, включително от данните в регистъра на осигурените лица, както и от съдържанието на приложените заповеди за прекратяване на трудовото правоотношение и за възникване на служебното такова. Въз основа на ревизионния акт за начет е издадено разпореждане № 1521/08.10.2013 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, с което на основание чл. 110, ал. 3, вр. ал. 1 КСО община Асеновград е задължена да възстанови общо сумата 487,89 лв., от които 421 лв. - главница и 66,01 лв. лихва. При обжалването по административен ред, това разпореждане е потвърдено с решение № 397/20.11.2013 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив за сумата 467,45 лв., от която 403,76 лв. главница и 63,69 лв. - лихва, като е отменено за сума в размер на 24,44 лв., от които 18,12 лв. главница и 2,32 лв. - лихва. Спорът по делото е правен и е свързан с отговора на въпроса дали в случая са налице предпоставки за ангажиране на отговорността на община Асеновград като осигурител за възстановяване на сумата, изплатена за парична помощ за профилактика и рехабилитация въз основа на издадената от общината служебна бележка, удостоверяваща наличие на непрекъснат осигурителен стаж през релевантния 6-месечен период преди ползване на помощта. Първоинстанционният съд е дал правилен отговор на този въпрос, а изложените в мотивите на съдебното решение доводи и съображения и направените изводи се споделят от настоящия състав. В чл. 13а, т. 2, б. "б" КСО е предвидено, че осигурените за общо заболяване и майчинство лица имат право на парични помощи за профилактика и рехабилитация, а според чл. 13в, ал. 1 КСО лицата, осигурени за общо заболяване, майчинство и/или за трудова злополука и професионална болест, имат право на парични помощи за профилактика и рехабилитация, ако за тях са внесени или дължими осигурителни вноски за тези рискове за период от 6 календарни месеца, предхождащи месеца, през който се провежда профилактиката и рехабилитацията. Условията за ползване и изплащане на паричните помощи за профилактика и рехабилитация са регламентирани в Наредба № 1/13.02.2007 г. за ползване и изплащане на паричните помощи за профилактика и рехабилитация, издадена от председателя на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт на основание чл. 13в, ал. 4 КСО. В чл. 2, ал. 2 от тази наредба е предвидено, че лицата по ал. 1 /тези, които са осигурени за общо заболяване, майчинство и/или трудова злополука и професионална болест/ придобиват право на парични помощи за профилактика и рехабилитация, ако за тях са били внесени или дължими осигурителни вноски за период от шест последователни календарни месеца, предхождащи месеца, през който се провежда профилактиката и рехабилитацията. В случая е безспорно установено, че служителката Марияна Марчева е била осигурена за посочените рискове, но за част от времето през последните 6 месеца, предхождащи месеца, през който е проведена профилактиката и рехабилитацията, за нея не са били дължими осигурителни рискове, тъй като не е упражнявала трудова дейност, за която да подлежи на задължително обществено осигуряване за тези рискове. Както се посочи по-горе, за периода от 29.02.2012 г. /неправилно тази дата се посочва от административния орган като 01.03.2012 г., тъй като трудовото правоотношение е прекратено, считано от 29.02.2012 г./ до 11.03.2012 г. не е упражнявала трудова дейност, тъй като, считано от 29.02.2012 г., трудовото й правоотношение с община Асеновград е било прекратено, а следващото правоотношение, което е основание за задължително осигуряване - служебно правоотношение с община Асеновград, е възникнало на 12.03.2012 г. Съгласно чл. 10, ал. 1 КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Предвид наличието на това прекратяване на осигурителното правоотношение, в издадената от община Асеновград служебна бележка неправилно е отразено, че Марияна Марчева има непрекъснат осигурителен стаж за периода от 01.02.2012 г. до 31.07.2012 г. В касационната жалба неправилно се поддържа, че общината не следва да отговаря за причинената щета, тъй като служителите на РУСО са имали възможност да осъществят проверка и да констатират несъответствието, съответно - липсата на основание за ползване на паричната помощ по чл. 13в КСО. В чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1/13.02.2007 г. е предвидено, че ТП на НОИ издава удостоверение по образец /приложение № 3/ в два екземпляра на основание на документите по чл. 7, а сред изброените в тази разпоредба документи /чл. 7, ал. 1, т. 4/ е документ по образец /приложение № 1/, удостоверяващ осигурителните права на лицето. Безспорно е, че съответният служител в ТП на НОИ има правомощието да извърши проверка на данните, удостоверени в издадения документ по чл. 7, ал. 1, т. 4 от наредбата - служебна бележка, удостоверяваща осигурителните права на лицето, но тази възможност не игнорира факта, че от осигурителя е издаден документ с невярно съдържание, който е послужил за упражняване на осигурителни права, респективно - за неправилно извършване на разходи от ДОО. Съгласно чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО, физическите и юридическите лица следва да възстановят щетите, причинени на ДОО от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. В случая щетата на ДОО е причинена от неправилно удостоверяване на осигурителния стаж на лицето Марияна Марчева в служебната бележка, издадено от община Асеновград като осигурител и затова правилно е издадено разпореждане по чл. 110, ал. 3, вр. ал. 1 КСО за събиране на сумата по ревизионния акт за начет. По делото не е имало спор относно останалата част от сумата, за която разпореждането е потвърдено при обжалването по административен ред /общо в размер на 20,44 лв. главници и лихви/, която произтича от неправилно изплатени парични обезщетения по болнични листи на различни лица. Оплаквания по този въпрос не се правят и пред касационната инстанция, поради което не следва да бъдат излагани допълнителни съображения. По изложените съображения, първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон. Не са налице касационни основания за отмяна на решение и същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно, тъй като вече е присъдено от първата инстанция. Юрисконсултското възнаграждение е дължимо за цялото производство, а не за всяка инстанция поотделено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение