Решение № 10129 от 11.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6388/2012 г.

Решение № 10129 от 11.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6388/2012 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Антон Сергеев Димитров, чрез неговия пълномощник, срещу решение № 45/06.03.2012 г. по адм. д. № 179/2011 г. на Административен съд Кърджали. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира отмяна му. Ответникът по касационната жалба-началникът на Началника на РДНСК-ЮЦР-Пловдив, чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № ДК-02-ЮЦР-252/20.05.2011 г., с която е наредено да се премахне незаконен строеж-двуетажна масивна сграда, изградена върху бетонови основи с тухлени стени-измазани дървена покривна конструкция, находяща се в имот № 000001 с начин на трайно ползване изключителна водна площ -в чашката на язовир "Кърджали", изграден от неизвестен извършител. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е неправилно поради съществено нарушение на процесуални норми и необоснованост: В този аспект съдът не е обсъдил всичките доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. В конкретния казус съдът е приел, че административният орган грешно е посочил поземления имот, в който е разположена сградата, което обаче няма за последица незаконосъобразност на акта. Местонахождението на сградата обаче е останало неизяснено, тъй като, според вещото лице, част от сградата, собственост на касатора, попада в имота, предмет на заповедта, а друга - в собствения му имот. На второ място, не е изяснено дали сградата, собственост на касатора, е безспорно идентична с тази, предмет на обжалваната заповед. На трето място, съгласно договора за продажба от 1993 г., касаторът е придобил собственост върху сграда, построена през 1975 г. за която е издадено удостоверение за търпимост. Сградата е описана като "навес с жилище за бригадира в АПК -Кърджали, находящо с в с. Тополчане." В тази насока съдът не е установил кога е извършен строежа, в който имот попада, както и допустим ли е бил в земеделска земя строеж, така, както е описан в договора за продажба от 1993 г. Предвид изложеното релевантните за спора факти и обстоятелства са останали неизяснени и неустановени, а касационният съд може да се произнася с решение по съществото на спора при установени в мотивите на обжалваното решение факти и обстоятелства. Липсата им препятства възможността за проверка материалната законосъобразност на обжалваното решение с оглед разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК. Тъй като касационната инстанция не може за пръв път да установява нови фактически констатации, решението следва да бъде отменено, а делото-да се върне за ново разглеждане от инстанцията по същество. Първоинстанционният съд следва да установи в кой имот се намира строежът, описан в обжалваната заповед, идентичен ли със строежа, предмет на договора за продажба от 1993 г., кога е построен и променян ли е строежът чрез преустройване, търпим ли е строежът съгласно правилата и нормите, действали по време на изграждането му. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение