Решение № 2872 от 19.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1779/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие против решение 28318 от 27.12.2024 г. по адм. дело 10366/2024 г. на Административен съд София - град, с което е отменена заповед 1875/16.09.2024 г. на същия административен орган за прекратяване на служебното правоотношение на Р. Д. Д. на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е необоснован и постановен в противоречие с материалния закон. Моли решението да бъде отменено. Претендира и направените по делото разноски и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът Р. Д. Д. оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София град е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Административният съд правилно приема, че са налице основания за отмяна на заповед 1875 от 16.09.2024 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, с която, на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, е прекратено служебното правоотношение на Р. Д. Д. - старши експерт в отдел Прилагане на стратегии за водено от общностите местно развитие в дирекция Договориране по прилагане на мерки за развитие на селските райони. Съображенията на първоинстанционния съд за отмяна на заповедта поради нарушение на материалния закон следва да бъдат допълнени като се посочи, че административният акт е издаден и в противоречие с изискванията за форма. Независимо че е в писмена форма, оспорената заповед не съдържа фактически обстоятелства, съответстващи на посоченото в заповедта за прекратяване на служебното правоотношение правно основание - чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, обуславящи обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения. Това е в противоречие с изричното изискване на чл. 108, ал.1, изр. 2 ЗДСл и е самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед, която не съдържа мотиви, които да обосноват прекратяването на служебното правоотношение. При този формален порок, заповедта е издадена и в противоречие с материалния закон, тъй като предпоставките на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение не са изпълнени. Цитираният текст предоставя право на органа по назначаваното да прекрати без предизвестие служебното правоотношение, когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява задълженията си извън случаите на чл. 103, ал. 1, т. 3 от закона, визиращ хипотези на трайна нетрудоспособност. Разпоредбата, на която се позовава органът по назначаването, изисква промяна в обстоятелствата, която възниква въпреки и независимо от волята на всяка от страните по служебното правоотношение и която води до невъзможност за изпълнение на задълженията на конкретната длъжност. В случая в заповедта не са изложени факти, обосноваващи промяна на обстоятелствата и възникнала във връзка с това обективна невъзможност за изпълнение на служебните правомощия от служителя Д., поради което не са осъществени материалноправните предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение на посоченото в заповедта правно основание. В този смисъл са изводите на административния съд, които настоящата инстанция споделя. Законосъобразността на административния акт се преценява към момента на издаването му, поради което липсата на мотиви не може да бъде преодоляна с излагане на съображения, аргументиращи заповедта, пред касационната инстанция. Поради това поради това опитът на процесуалния представител на органа по назначаването да изложи фактическите основания за прекратяване на служебното правоотношение в касационната жалба, не могат да бъдат взети предвид. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд София - град е валидно, допустимо и правилно и не са налице посочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи в касационното производство, Държавен фонд Земеделие, юридическото лице, в чиято структура е административният орган, издал оспорения административен акт, следва да заплати на ответника по касационната жалба сумата 1300.00 лв. разноски по делото, представляващи възнаграждение за адвокат. Възражението на касационния жалбоподател по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно. Разноските следва да бъдат присъдени в пълен размер с оглед фактическата и правна сложност на спора, както и поради факта, че съпоставени с предвидения в чл. 8, ал. 3 от Наредба 1/ 2004г. за възнаграждения за адвокатска работа минимален размер на адвокатско възнаграждение за дела с такъв характер, не се явяват прекомерни. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,