Решение № 1841 от 16.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11124/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Завод за шлифовъчни машини АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Асеновград, ул. Козановска 13, чрез адвокат А. Павлова, против Решение 1583 от 05.10.2023 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело 1931/2022 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение 2153-15-209 от 24.06.2022 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Пловдив и потвърдените с него Задължителни предписания ЗД-1-15-01130092 от 10.05.2022 г., издадени от контролен орган при ТП на НОИ Пловдив. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Искането е за неговата отмяна и постановяване на ново, по съществото на спора. Ответникът директорът на ТП на НОИ Пловдив, чрез главен юрисконсулт Г. Вълчанова, в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна и поддържа, че първоинстанционното съдебно решение е правилно, поради което да се остави в сила. Страните претендират присъждане на разноски, които им се следват за разглеждане на делото пред касационната инстанция. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на оспореното решение. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на Завод за шлифовъчни машини АД срещу Решение 2153-15-209 от 24.06.2022 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството срещу Задължителни предписания ЗД-1-15-01130092 от 10.05.2022 г., издадени от контролен орган при ТП на НОИ Пловдив, като същите са потвърдени изцяло. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при наличие на фактически и правни основания за постановяването му, при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. При изясняване на правния спор от фактическа страна първоинстанционният административен съд е установил, че със Заповед ЗР-5-15-01104895 от 28.03.2022 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив е била възложена проверка по разходите на ДОО на Завод за шлифовъчни машини АД относно подаваните осигурителни данни и осигурителен статус в Регистъра на осигурените лица и по-конкретно за Е. Ладжева Савкова, подала заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Проверката касае периода 2000 г.- 2014 г., тъй като по реда на чл. 108 КСО е установено, че за времето, за което тя е полагала труд по трудово правоотношение с предприятието 01.07.2005 г. 31.10.2005 г., 01.12.2005 г. 31.12.2005 г., 01.01.2006 г. 31.10.2006 г., подаваните данни по чл. 5, ал.4 КСО не съответстват на данните по ведомости. По делото е установено, че за процесните периоди от време тя е заемала длъжност "търговски директор" и по договор за управление и контрол на търговско дружество на длъжност член на Съвета на директорите за периода от 22.01.2011 г. до 21.06.2013 г. При извършената проверка, приключила с констативен протокол КП-5-15-01128119 от 10.05.2022 г. компетентните длъжностни лица приемат, че за Савкова подаваните осигурителни данни са били коректни единствено за периодите от 13.06.2000 г. до 30.06.2005 г., от 01.11.2005 г. до 30.11.2005 г., от 01.11.2006 г. до 31.12.2006 г. и от 01.01.2007 г. до 12.01.2014 г. За останалите периоди обаче, а именно от 01.07.2005 г. до 31.10.2005 г. и от 01.12.2005 г. до 31.10.2016 г. било установено, че данните за осигурителния доход, подадени в справка Персонален регистър на НОИ, не съответстват на данните по ведомостите за заплати. В резултат от извършената проверка на дружеството контролните органи при ТП на НОИ Пловдив са издали процесните Задължителни предписания ЗД-1-15- 01130092 от 10.05.2022 г. С тези предписания и на основание чл. 108, ал.1, т. 3 КСО дружеството е задължено да подаде коригиращи декларации образец 1 от Наредба Н-13 от 17.12.2019 г. с конкретния осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски, за всеки от месеците, за които е било установено несъответствието за лицето. В задължителните предписания осигурителният доход е бил посочен в размера, съгласно проверените ведомости за заплати и фишове за заплати при жалбоподателя. Предписанията са били обжалвани по административен ред пред директора на ТП на НОИ Пловдив, който в производството по административния контрол е оставил без уважение жалбата на дружеството, като е постановил оспореното пред съда Решение 2153-15-209 от 24.06.2022 г. Решението на Административен съд Пловдив е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният административен съд аргументирано е обсъдил в мотивите си всички факти и обстоятелства от значение за изхода на спора, и е формирал изводи относно фактическите обстоятелства по делото. Неоснователни са касационните доводи на жалбоподателя за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 5, ал.4 КСО. В негова доказателствена тежест е било да установи в първоинстанционното съдебно производство верността на подаваните осигурителни данни от дружеството осигурител за спорните за Савкова периоди от време, като се позове на данните от административната преписка и документите, с които се доказва осигурителен стаж, предвидени в чл. 40, ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Съдът правилно е съобразил, че към момента на издаване на задължителните предписания в сила е била Наредба Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, която предвижда деклариране на данните за осигурителния доход именно с Декларация Обр.1, приложение към Наредбата. До приемането на посочената Наредба, декларирането със същата Декларация Образец 1 е било регламентирано с Наредба Н-8/2005 г., в сила от 01.01.2006 г., а преди това с Инструкция 1 на НОИ от 11.02.2000 г. за събиране на данни от осигурителите за осигурените при тях лица и самоосигуряващите се лица, предвиждаща подаване на посочената декларация пред НОИ. Обосновано административният съд е посочил, че и при сегашната и при предишните нормативни уредби изрично е предвиден ред за коригиране на данни в Декларация Образец 1, която по същността си е една и съща декларация от 2005 г., като в различните периоди единствената разликата е била пред кой орган се депозира. Неотносимо към законосъобразността на административния акт е възражението на касатора относно обстоятелството, че на Е. Ладжева Савкова е отпусната пенсия изчислена на база ведомостите за заплати. Спорният по делото въпрос касае задължението на осигурителя за подава коригираща Декларация образец 1 Данни за осигуреното лице. Задължението на осигурителя и работодател на лицето произтича от предвиденото в чл.5, ал.4, т.1 КСО, което вменява в задължение на посочените в текста лица и организации периодично да предоставят на НАП данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за ДОО и др., поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване. Тяхното подаване и коригиране при несъответствия е от значение за определяне на осигурителните права и изчисляване на размера на полагащите се пенсии на лицата, които са осигурени за този риск. Правилно административният съд е достигнал до извод, че в случая задължителните предписания са издадени в съответствие с предвиденото в чл., т.1 и т.3 108 КСО и в чл. 5, ал. 4 КСО. Следователно, предписаното да се коригират осигурителните данни за Е. Савкова е съобразено с материалния закон и с неговата цел. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и същото, като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски е основателна. На основание чл. 143, ал. 3 АПК Завод за шлифовъчни машини АД следва да заплати на НОИ сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,