Решение № 4335 от 28.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14487/2012 г.

Решение № 4335 от 28.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14487/2012 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ "Пенчо Христов" срещу решение № 5554 от 23.10.2012 г., постановено от Административен съд София-град, първо отделение, 15 състав по адм. д. № 1349/2012 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде отменен оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба - изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с представена по делото писмена защита, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и прави искане обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството по делото е образувано във връзка с оспорване на Уведомително писмо изх. № 02 070 2600/835 от 2.10.2011 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. издадено от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което е отказана оторизираната субсидия съгласно подадено общо заявление за единно плащане на площ в размер на 38 235,81 лв. /33861,39 лв. по СЕПП и 4374,42 лв. по СНДП/ и е наложена санкция за бъдещ период в размер на 19 145,25 лв. съгласно чл. 58 от Регламент /ЕО/ 1122 на Комисията от 30.11.2009 г. Съдът е потвърдил като законосъобразен оспорения административен акт. За да стигне до този правен извод, решаващият съд е приел, че уведомителното писмо заедно с приложените таблици, представлява индивидуален административен акт, който пряко засяга права и закони интереси на жалбоподателя. С него се отказва заплащане по схеми и мерки за директни плащания и се налага санкция за бъдещ период. Съдът е приел, че оспорения акт е издаден в предвидената форма и отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. По отношение на възражението на оспорващата страна, че акта не съдържа фактически и правни основания за издаването му, съдът е приел, че за фактически и правни основания, следва да се считат фактите, съдържащи се в документите към административната преписка по издаване на акта, а в случая, и данните от Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). Част от административната преписка са и доказателствата за всички процесуални действия, извършени в рамките на административното производство, включително за процедурата по определяне на допустимия слой за подпомагане и съответствието на заявените БЗС с него - издадените от МЗХ документи и карти, приложени към делото. Картите и таблиците представляват разпечатки от ИСАК и следователно отразяват състоянието в системата относно подаденото от жалбоподателя заявление и неговия административен статус. Във връзка с доводите на жалбоподателя за допуснати нарушения на материалния закон, съдът е приел, че с разпоредбата на чл. 9 във връзка с чл. 8 от Наредба № 5 от 2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по СЕПП и за общите и регионални критерии за постоянни пасища се определя кои площи са допустими за подпомагане и съответно кои площи са използвани, съответно са в добро земеделско състояние. Със заповед № РД-0-9-616/21.07.2010 г. на министъра на земеделието и храните, достъпна на интернет страницата на МЗХ и ДФЗ, са одобрени условия за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние, като са определени Национални стандарти. Жалбоподателят не е представил доказателства, че за периода на кампания 2010 г. и съответния селскостопански сезон е стопанисвал и поддържал в добро земеделско състояние приетата за недопустима площ от процесните БЗС. При липса на такива доказателства, съдът е приел, че две от материалноправните предпоставки за получаване на финансово подпомагане не са се осъществили, а именно, че тази площ е допустима за подпомагане и че се поддържа в добро земеделско и екологично състояние. При този извод относно спазване на материалноправните предпоставки за признаване на заявените права, съдът е приел, че изводите на административния орган относно размера на недопустимите площи по СЕПП и по ННДП е законосъобразен. При преценка на събраните по делото доказателства, в това число и приетото заключение на назначената съдебна експертиза, съдът е приел, че размерът на установените като допустимите площи по СЕПП е 80,44 ха и по НПД 41,58 ха. Процентното съотношение на наддекларираните площи /104,65 ха/ към размера на установените като допустими за подпомагане площи /80,44 ха/ е 76,86 %, поради което и в съответствие с чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. при процентно отношение на недопустимата към установената площ над 50 %, санкционираната площ е равна на установената, не се изплаща субсидия за съответната година, като се налага санкция за бъдещ период до сумата, равна на сумата, отговаряща на разликата между декларираната и установена площ, която подлежи на прихващане в съответствие с чл. 5б от Регламент/ЕО/ № 885/2006 г. от бъдещите плащания в течение до три календарни години след годината на констатацията. По тези доводи съдът е потвърдил като законосъобразен оспорения административен акт. Обжалваното решение е правилно. Съдът е установил по безспорен начин релевантните за спора факти и е извършил правилна преценка с оглед приложимия материален закон. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Настоящият състав преценява за неоснователни доводите на жалбоподателя за допуснати в хода на производството съществени нарушения на процесуалните правила. Правилно съдът е приел, че в хода на административното производство са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, но те не могат да бъдат преценявани като съществени и съответно не са основание за отмяна на оспорения акт по чл. 146, т. 3 от АПК. Основание за отмяна на административен акт не е всяко нарушение на административно-производствените правила, а само същественото нарушение. Както обосновано е приел административния съд, съществено нарушение на административнопроизводствените правила е само това което би се отразило на фактическите и правни изводи на административния орган. Правната теория и практика приема, че съществено нарушение на административнопроизводствените правила е само това нарушение, което е повлияло или е могло да повлияе на съдържанието на оспорения административен акт или такова нарушение, което ако не е допуснато, би се стигнало до друго разрешаване на въпроса, поставен пред административния орган. В случая правните и фактическите основания за издаване на оспореното уведомително писмо не са били оспорени в хода на съдебното производство от оспорващата страна, поради което не може да се приеме, че допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила е от категорията съществено и може да се прецени като основание за отмяна на административния акт. В хода на съдебното производство са проверени, в това число и със заключение на съдебно-техническа експертиза, основанията за изменение на допустимия за подпомагане слой. По безспорен начин е установено, че от заявените за подпомагане двадесет и три броя БЗС по отношение на двадесет и два блока не може да се приемат като площи попадащи в слоя за подпомагане, като причините са идентични - площта трайно неподходяща за ползване - група дървета или храсти, скали, оголени участъци и други по-големи от 100 кв. м. Констатациите на приетата експертиза не са били оспорени от жалбоподателя в хода на производството, а и самото заключение е изготвено на базата на обективни данни - актуални самолетни снимки, като дешифрирането на тези данни е направено в периода на кампанията за която е заявено подпомагането. При тези обективни данни, безспорно установени в хода на производството пред административния съд, не може да се приеме, че е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила в твърдяната от касационния жалбоподател хипотеза. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за допуснати от решаващия съд нарушения на материалния закон. Съдът е установил по безспорен начин всички факти, релевантни за спора и след правилната им преценка е стигнал до обосновани и законосъобразни изводи. Удовлетворяването на заявлението за финансово подпомагане предполага изпълнение от страна на жалбоподателя на изискванията на Закона за подпомагане на земеделските производители, включително отсъствието на посочените в чл. 43, ал. 3, респ. чл. 47, ал. 2 от ЗПЗП предпоставки за намаляване или отказ на плащанията. Регламент (ЕО) № 73/2009 г. императивно предвижда в чл. 20 провеждане на проверка на условията за допустимост на исканата помощ. В националното законодателство приложимата разпоредба е тази на чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП, която урежда интегрирана система за контрол на подадените заявления за подпомагане от земеделските производители, включваща административни проверки и проверки на място и към която изрично препращат разпоредбите на чл. 43, ал. 2 от ЗПЗП и чл. 47, ал. 1, т. 1 от ЗПЗП. Съгласно ал. 4 на чл. 37 от ЗПЗП, съответстваща на т. 2 на чл. 20 от Регламент (ЕО) № 73/2009 г., проверките на място могат да се осъществят чрез инспекция на земеделските стопанства или чрез методи на дистанционно наблюдение. Отказът за предоставяне на заявената субсидия и налагането на санкции за бъдещ период са резултат от извършени на основание чл. 37 от ЗПЗП задължителни административни и/или проверки на място на данните по подаденото заявление, сравнени със съответната налична информация, съдържаща се в регистрите на ИСАК. Съобразно мотивите на оспорения акт отказа за финансово подпомагане е постановен при изпълнение на задължителното изискване на чл. 20, т. 1 от Регламент (ЕО) № 73/2009 г. за проверка на условията за допустимост на подпомагането, съобразно предвидената в същия регламент възможност да бъдат използвани техники за дистанционно наблюдение и Глобална навигационна система, като средство за извършване на проверки на място. Проверката на място е извършена по метода на дистанционното наблюдение, предвиден в чл. 33, абзац втори от Регламент № 1122/2009 г., чрез дешифриране на актуална самолетна снимка, съгласно чл. 35, ал. 1, т. 1 от Регламент № 1122/2009 г. Дешифрирането на снимките при кръстосаните проверки установява заявените за подпомагане площи, които кандидата не стопанисва по смисъла на чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП. Установените в хода на административното производство данни относно допустимите за подпомагане площи не са оспорени в хода на съдебното производство. В същото време тези данни са били потвърдени и от заключение на приета по делото съдебно-техническа експертиза, поради което правния извод на решаващия съд за законосъобразност на оспореното уведомително писмо са правилни. С оглед на тези доводи, настоящият състав приема, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение