Решение № 9520 от 19.8.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9033/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Т. С., чрез процесуалния представител адв. Фалхут, против решение 4181/23.06.2023 г. постановено по адм. дело 3134/2023 г. на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) II-14/17.03.2023 г., издадена от ВПД Началника на група Териториална полиция (ТП) - ,,Надежда, сектор Охранителна полиция" при Второ Районно управление (02 РУ) към Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР). Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е събрал всички необходими доказателства и е постановил обжалваното решение при неизяснена фактическа обстановка. Иска отмяната му. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба ВПД Началник на група ТП-,,Надежда, сектор Охранителна полиция" при 02 РУ-СДВР, редовно призован за съдебно заседание, не се явява, не изпраща представител и не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок по чл. 211 АПК, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Решението е валидно и допустимо като постановено от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права и законни интереси са засегнати с него. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол в производството пред Административен съд София-град е Заповед за налагане на принудителна административна мярка II-14/17.03.2023 г., издадена от ВПД Началник на група ТП - ,,Надежда, сектор Охранителна полиция" при 02 РУ към СДВР, издадена на основание чл. 42 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. чл. 30, ал. 1, т. 1 от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия (ЗООРПСМ), с която на основание чл. 41, т. 1 във вр. чл. 30, ал. 1, т. 1, пред. второ във вр. с чл. 21, т. 9 ЗООРПСМ на С. Т. С. е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) - забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина за срок от една година. За да се произнесе по спора, първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната писмена форма, посочени са фактически и правни основания. В хода на производството по издаване на заповедта съдът не е констатирал допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените. Приел е също, че е спазен материалния закон при издаване на заповедта и е съобразена целта на закона. Съдът е установил от събраните по делото доказателства, че на посочената в заповедта дата и час, С. С. е извършил противообществена проява, изразяваща се носене на един брой метален бокс и един брой сгъваем нож, установено след извършена проверка от правоохранителните органи, ангажирани с охрана на обществения ред във връзка с планирана футболна среща. Съдът е приел, че така посоченото фактическо основание кореспондира на посоченото в Заповедта правно основание по чл. 21, т. 9 ЗООРПСМ - противообществена проява, изразяваща се носенето на оръжие и предмети, които могат да се използват като оръжие; боеприпаси; спрейове със защитен газ, с разяждащи или с оцветяващи вещества; сигнални ракети, взривни устройства, пиротехнически изделия и други общоопасни средства, отделни техни съставки; наркотични и други упойващи вещества, както и други вещества и предмети, които могат да бъдат опасни за живота и здравето на околните. Изведен е краен извод, че е налице фактическото основание за приложение на принудителната мярка по чл. 41, т. 1 ЗООРПСМ, която е в законоустановения минимум. Решението е правилно. Неоснователно е оплакването в жалбата за необсъждане на всички доводи и възражения на жалбоподателя, посочени в жалбата. Съдът е спазил разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, като е проверил законосъобразността на оспорената заповед на всички основания по чл. 146, включително и наведените от жалбоподателя. АССГ е обсъдил представените по делото доказателства в съвкупност с доводите и възраженията на страните и е стигнал до верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция и не е необходимо да се преповтарят. В съдебното производство не са налице твърдените от касатора допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С разпореждане от проведено закрито заседание на 05.04.2023 г. са конституирания страните по спора: жалбоподател С. С. и ответник ВПД Началник на група ТП - ,,Надежда, сектор Охранителна полиция" при 02 РУ към СДВР; разпределена е доказателствената тежест и са дадени указания; допуснат е разпит на свидетел в режим на довеждане по искане на жалбоподателя; към делото са приети и приложени писмените документи, представени от жалбоподателя и от административния орган, в т. ч. и административната преписка; и делото е насрочено за разглеждане в открито заседание на 12.06.2023 г. от 09.30 ч. До разглеждане на делото в открито заседание не е постъпвала молба за разсрочване на откритото заседание по искане на страните. В проведеното открито заседание на 12.06.2023 г. страните не са се явили и не са правени искания за допускане и/или приемане на нови доказателства. Поради липса на процесуални пречки за разглеждане на делото съдът е дал хода на делото, докладвал е постъпилата жалба и приложените писмени доказателства по делото и административната преписка, като с протоколно определение ги е приел като доказателства по делото. С оглед събраните по делото доказателства АССГ е приел, че спорът е изяснен от фактическа страна и с протоколно определение е дал ход на делото за решаване по същество. Неоснователни са доводите на касатора, че първоинстанционния съд не е обсъдил и не е изложил съображения относно местоизвършването на нарушението. Съгласно чл. 21 ЗООРПСМ противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на този закон е проява, която не съставлява престъпление по смисъла на Наказателния кодекс и е извършена в спортния обект или в спортната зона преди, по време или непосредствено след спортното мероприятие, както и на отиване или на връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие, изразено в различни форми описани в 15 точки от посочената разпоредба. Според чл. 26, ал. 1 ЗООРПСМ за извършени противообществени прояви по този закон органите на МВР с полицейски правомощия съставят акт за установяване на нарушението в съответствие с изискванията на ЗАНН. Производството по установяването на противообществената проява е започнато с Докладна записка с рег. 226р-11557/17.03.2023 г. до Началника на 02 РУ-СДВР. В административната преписка, приложена и приета като доказателство по делото, са налице протоколи от снети писмени показания на свидетели, сведения от нарушителя, както и протокол за доброволно предаване на предмети. Въз основа на събраните доказателства в производството по установяване на извършена противообществена проява е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) II-1/17.03.2023 г., който е връчен на нарушителя на 17.03.2023 г. и същия не е направил възражения по неговото съдържание. Съгласно чл. 30, ал. 1, т. 1 ЗООРПСМ в срок не по-късно от 24 часа от съставянето на акта по чл. 26, ал. 1 началникът на районното управление на МВР по местоизвършване на нарушението или оправомощено от него длъжностно лице издава наказателно постановление и заповед за налагане на принудителна административна мярка забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина в случаите за извършени противообществени прояви по чл. 21, т. 1 10 ЗООРПСМ. Следователно издаването на заповед за налагане на ПАМ се предшества от установяване извършването на противообществена проява. Правилно съдът е приложил материалния закон, като е приел, че процесната заповед за налагане на ПАМ е съобразена със законовите изисквания и не са налице основания за нейната отмяна. Решението е правилно, постановено в съответствие с изискванията на чл. 172а, ал. 2 от АПК и съдържа подробен анализ и мотиви, в които са посочени становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда Правилен е изводът на съда, че при издаването на заповедта не е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила и на материалния закон. По тези съображения касационната инстанция приема, че не е налице касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното решение. Същото като правилно, следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 221, ал. 2, пред. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение,