Решение № 9213 от 2.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1226/2014 г.

Решение № 9213 от 2.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1226/2014 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) против решение № 6097 от 08.10.2013 г., постановено по адм. д. № 10150/2012 г. от Административния съд София-град. С обжалваното решение, по жалба на Венцислав Връбчев е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/9243 от 03.09.2012 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. Със същото решение директора на ДФЗ е осъден да заплати на жалбоподателя 860 лв. разноски по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу АУПДВ. Претендират се разноски. Ответникът в касационното производство - Венцислав Връбчев оспорва жалбата по съображения в писмена защита. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. Касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол пред административния съд е АУПДВ, с който по отношение на жалбоподателя е установено публично държавно вземане, произтичащо от недължимо платена му сума по заявление за подпомагане 2010 г. с УИН 22/090610/32892 с приложение по мярка 214"АЕП". В резултат на проверка на място е установено, че земеделският производител за 6 парцела не е спазил изискването на чл. 14, ал. 1 от Закона за защита на растенията, което изискване е базово по направление "Биологично растениевъдство". За резултатите от проверката кандидатът е уведомен с писмо изх. № 7552/09.11.2010 г. Установеното е квалифицирано като технически пропуск при изчисляване на сумата за плащане. Административният съд е отменил акта, приемайки че той е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби - чл. 5, § 3 от Регламент (ЕС) № 65/2011 г. на Комисията от 27 януари 2011 г. и чл. 80, § 3 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. Решението на административния съд е правилно. Съдът правилно е приложил материалния закон. В конкретния случай от данните в преписката, не може да се приеме, че грешката допусната от компетентния орган при плащането на сумата за подпомагане е била очевидна за земеделския производител. Съдържащите се констатации в изпратеното му писмо ведно със справката към него за резултатите от извършената проверка на място, не обосновават категоричен извод, че заявената помощ ще бъде отказана. С посоченото писмо на заявителя се съобщава за констатирани несъответствия, като едновременно с това му се сочи възможността, да направи възражения по констатираното, което оставя впечатление за неокончателност на възприетото от административния орган. Следователно, неоснователно е да се поддържа, че въз основа на писмо № 7552/09.11.2010 г. на РТИ към ОД на ДФ "Земеделие" - гр. Хасково, кандидатът е можел по разумен начин да установи, че е получил подпомагане, което не му се дължи. Административният съд е анализирал всички доказателства по делото, като въз основа на преценката им, в това число и съвкупната такава, е формирал обосновани и правилни изводи, въз основа на които е издирил и приложил правилно материалния закон. Решението като правилно следва да се потвърди. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд