Решение № 916 от 6.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8043/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - София при Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП/, подадена чрез гл. юрк. Кирилов срещу Решение 10836 от 04.07.2024 г. постановено по адм. д. 962/2024 г. по описа на Административен съд - София-град, с което по жалба на АЙ-СИ-СИ РОС ЕООД, е отменен Ревизионен акт Р-22221522005741-091-001/11.09.2023 г., издаден от органи по приходите на ТД на НАП София при ЦУ на НАП, потвърден с Решение 1708 от 04.12.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, в частта с която по отношение на АЙ-СИ-СИ РОС ЕООД са определени допълнителни задължения вследствие на отказано право на данъчен кредит в размер на 109 812.40 лв. и лихви в размер на 13 748.48 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се решаващия извод на съда за реалност на процесните доставки, съответно за наличие на право на приспадане на данъчен кредит. Според касатора, спорните фактури не документират реално извършени доставки. Излагат се доводи за липса на доказателства за произход на стоките, фактурирани от дружествата доставчици, за тяхното предаване, съхранение и транспортиране, както и за неправилност на извода на административния съд за липса на обоснована данъчна измама. Отправеното искане към съда е за отмяна на първоинстанционното решение, като се отхвърли оспорването против процесния ревизионен акт. Пред касационната инстанция жалбата се поддържа чрез упълномощен юрисконсулт, който претендира присъждане на разноски - за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и за държавна такса, и прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Ответникът - АЙ-СИ-СИ РОС ЕООД, чрез адвокат Айдарова оспорва касационната жалба в представен отговор и писмено становище. Искането е да се остави в сила съдебното решение и да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд - София-град е бил Ревизионен акт Р-22221522005741-091-001/11.09.2023 г., издаден от Х. Б. М. - орган, възложил ревизията и Д. П. Д. - ръководител на ревизията, потвърден с Решение 1708 от 04.12.2023 г. на директора на Дирекция "ОДОП София при ЦУ на НАП, с който на АЙ-СИ-СИ РОС ЕООД са установени допълнителни задължения за внасяне на данък върху добавената стойност /ДДС/ по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ в размер на 109 812.40 лв. и са начислени лихви в размер на 13 748.48 лв., в резултат на непризнато право на данъчен кредит по фактури издадени от Инвърнс Стейд ЕООД, Диверс ПРС ЕООД, Люс 452 ЕООД и Метропол БГ ЕООД. От фактическа страна съдът е приел, че процесната ревизия е възложена с редовно издадена от компетентен орган по приходите заповед. За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад /РД/ Р-22221522005741-092-001/25.05.23 г. Срещу РД е подадено възрaжение, което е счетено за частично основателно. Ревизията е приключила с издаване на процесния РА, като предмет на съдебното производство са определените допълнителни задължения вследствие отказано право на приспадане данъчен кредит размер на 109 812.40лв. и начислени лихви в размер на 13 748.48лв. Съдът е установил, че ревизираното дружество е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по следните фактури: 4/25.03.2022 г. с доставчик Инвърнс Стейд ЕООД и начислен ДДС в размер на 24 000лв., 030 01/20.04.2022 г. с доставчик Диверс ПРС ЕООД с начислен ДДС 29 700лв., 80 02/27.05.2022 г. издадена от Люс 452 ЕООД с начислен ДДС в размер на 15 040 лв. и фактура 20 01/28.06.2022 г. с доставчик Метропол БГ ЕООД с начислен ДДС 41 072.40 лв. Констатирано е, че по отношение на фактура 4/25.03.2022 г. с доставчик Инвърнс Стейд ЕООД са представени договор от 17.02.2022 г., сключен между АЙ-СИ-СИ РОС ЕООД и Инвърс Стейд ЕООД, по силата на който на последното е възложено да окаже съдействие по осигуряване на техническа документация за електромотори АВЦ-1600-1500-УД за главни циркулационни помпи ГЦН-317 за реактори В м-440, приемо-предавателен протокол от 11.03.2022 г., с който се извършва приемане на документацията за електромотори АВЦ-1600-1500-У5 за главни циркулационни помпи ГЦН-317 за реактори В -440, констативен протокол от 28.03.2022 г., с който възложителят е потвърдил, че приема изпълнението на поръчката с приемо-предавателен протокол от 12.03.2022 г., както и е приложена техническата документация на електрическите двигатели за главни циркулационни помпи, с приложени паспорти и протоколи за изпитване. За доказване на реалното извършване на доставка по фактура 030 01/20.04.2022 г. с доставчик Диверс ПРС ЕООД с предмет 2 бр. джет машини за полагане и издухване на оптичен кабел- optical F. B. C. M., с посочена данъчна основа 148 500 лв. и ДДС 29 700 лв. в хода на ревизионното производство е представен договор от 25.02.2022 г. за покупко-продажба, сключен между АЙ-СИ-СИ РОС ЕООД в качеството му на купувач и "Диверс ПРС ЕООД в качеството му на продавач, по силата на който последният се задължава да достави 2 бр. джет машини за полагане и издухване на оптичен кабел при изрично посочени параметри и при цена за един бр. 74 250 лв. без ДДС със срок на договора 30.04.22 г. Представен е и приемо-предавателен протокол 1 от 20.04.2022 г. По отношение на фактура 80 02/27.05.2022 г., издадена от Люс 452" ЕООД с предмет 2 бр. машини за полагане на мазилка, марка "IMER MOVER 270 EB в хода на ревизията са представени договор за покупко-продажба на машини от 15.04.2022 г. и приемо-предавателен протокол от 27.05.2022 г. с който доставчикът е предал на жалбоподателя двата броя машини за полагане на сухи и полусухи мазилки. Относно фактура 20 01/28.06.2022 г. с доставчик Метропол БГ" ЕООД с предмет "изпълнен договор за доставка на соларни панели Longi S. LR 440w е представен договор от 12.05.2022 г. и приемо-предавателен протокол от 28.06.2022 г. съгласно, който ревизираното лице е приел от доставчика 500 бр. панели от посочената марка. Съгласно изготвен стоков поток панелите са продадени на Ивт Дивелопмънт ЕООД с фактура 42/30.06.2022 г. и съответно е начислен приход от продажба на стоки. За да отмени ревизионния акт, с който по отношение на дружеството са определени допълнителни задължения по ЗДДС вследствие на непризнато право на данъчен кредит, съдът е обосновал извод за реалност на доставките по процесните фактури поради което е приел, че незаконосъобразно не е признато право на приспадане на данъчен кредит. Административният съд е анализирал издадените фактури, по които дружеството е приспадало данъчен кредит и е кредитирал представените договори, приемо-предавателни протоколи и извлечения от счетоводната отчетност, като е счел, че съобразно тях се установява по безспорен начин реалното извършване на фактурираните доставки. Прието е, че са изпълнени формалните и материално-правните изисквания за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото на данъчната администрация са били представени необходимите доказателства. Съдът е посочил, че само наличието на обстоятелство за недоказана кадрова, материална и документална обезпеченост при доставчика не е достатъчно, за да обоснове отказа за правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Решаващият състав е приел, че в процесния случай органите не са установили въз основа на обективни данни и без да изискват от получателя по фактурите да извършва проверки, каквито не е длъжен да прави, че този получател е знаел или е трябвало да знае, че сделката е част от измама с ДДС. Съдът е мотивирал извода си посочвайки, че в ревизионния акт не се съдържат твърдения за осъществена данъчна измама като липсват каквито и да е обективни данни, въз основа на които органите по приходите са могли изобщо да формират изводи за наличието на такава. Решението е валидно, допустимо и правилно. Спорен и пред настоящият касационен състав е въпросът налице ли са реални доставки по четири броя фактури издадени от Инвърнс Стейд ЕООД, Диверс ПРС ЕООД, Люс 452 ЕООД и Метропол БГ ЕООД. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, материалноправна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит е наличието на действително извършена облагаема доставка на стока към лицето, посочено в данъчния документ като получател на доставката. По силата на чл. 68, ал. 1 и, ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, данъчното събитие и изискуемостта на данъка по доставки на стоки настъпват, когато правото на собственост върху стоките бъде прехвърлено, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик. По отношение на доставките на услуги, правото на данъчен кредит възниква към момента на настъпване на данъчно събитие, а именно: извършване на доставките или услугите. В настоящия случай в съответствие с доказателствата по делото са изводите на съда за реалност на доставките по 4 броя фактури: 4/25.03.2022 г. с доставчик Инвърнс Стейд ЕООД; 030 01/20.04.2022 г. с доставчик Диверс ПРС ЕООД; 80 02/27.05.2022 г. издадена от Люс 452 ЕООД; и фактура 20 01/28.06.2022 г. с доставчик Метропол БГ ЕООД. Първоинстанционният съд е извършил необходимата преценка и правилно е достигнал до заключение, че са налице реални доставки по процесните фактури. Същите съдържат изискуемите реквизити по чл. 117 от ЗДДС и чл. 7 от ЗСч., отразени са в счетоводството на дружеството. Установено е, че за процесните доставки са представени фактури, договори, приемо-предавателни протоколи и доказателства за последващото им влагане в икономическа дейност на ревизираното лице. Тези доказателства, обсъдени в цялост, обосновават извод за реалност на доставките. Обоснован и съответне на доказателствата по делото е извода на съда и по отношение на доставката, осъществена от Диверс ПРС ЕООД. Видно от представеният приемо-предавателния протокол, същият е издаден във връзка със сключения договор от 25.02.2022 г. Още повече, в случая правилно е съобразена от административния съд и последващата реализация на стоките. Този извод се подкрепя и от представеният РА Р-22221022004339-091-001/22.05.2023 г. издаден на дружеството Билд ЕХ ООД. Представените от ревизираното лице частни документи не са били оспорени относно тяхната автентичност по реда на чл. 193 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и § 2 от ДР на ДОПК. При неоспорване на посочените документи, в тежест на приходните органи е било да установят, че е налице знание у получателя за наличие на извършена от доставчиците му данъчна измама. Само в тази хипотеза може да се направи извод, че представените частни диспозитивни и свидетелстващи документи са неавтентични с недостоверна дата и не следва да се кредитират. При категорично установяване на тези обстоятелства, в правомощията на ревизиращите органи е да откажат на получателя правото на приспадане на ДДС по спорните фактури. Такова доказване за данъчна измама и за знание приходните органи не са установили и като е отменил ревизионния акт в тази му част съдът е постановил правилно решение. По отношение на обезпечеността на доставчиците на стоки и услуги нееднократно Върховният административен съд в свои решения е приемал, че получателят не може да бъде държан отговорен за това, че доставчиците му нямат кадрова, материална и техническа обезпеченост, тъй като той не може да ги контролира, респ. да отговаря за техни действия и/или бездействия, установени в хода на ревизията. В този смисъл е и константна практиката на СЕС по дела С 285/09, решение по съединени дела С 80/11 и С 142/11, С 324/11, С 643/11, С 78/12, С 18/13 и. др. Поради изложеното настоящият касационен състав намира, че съдът правилно е отменил ревизионния акт, като е приел, че данъчният кредит следва да бъде признат. Изложените мотиви, подкрепящи горните изводи се споделят от настоящият касационен състав, поради което не следва да бъдат преповтаряни и на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, съдът препраща към тях. Не са налице заявените пороци в касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, поради което решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, в полза на ответника следва да се присъдят претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 11 200 лева, което не е прекомерно завишено, доколкото е малко над минималния размер, установен в чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно материалния интерес по делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,