Решение № 4092 от 29.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8605/2021 г.

Решение № 4092 от 29.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8605/2021 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Управителния съвет на Камарата на независимите оценители (КНО) срещу решение № 4080 от 2021 г., постановено по административно дело № 2524/2021 г. от Административен съд София-град (АССг), с което е обявен за нищожен отказът на Управителния съвет на КНО по заявление, подадено от М. Б. с вх. № 6905/21.01.2021 г. на КНО за членство. По наведени доводи за недопустимост на решението се иска неговото обезсилване, а алтернативно се иска отмяната му като незаконосъобразно и присъждане на направените деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба - М. Б. в представен от процесуален представител писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Производството пред АССг е образувано по жалба на Б. против мълчалив отказ на Управителния съвет на КНО съгласно чл. 15, ал. 4 от Закона за независимите оценители (ЗНО), който е мълчаливо потвърден от Контролния съвет на КНО по негово заявление вх. № 6905/21.01.2021 г. по описа на КНО за приемането му за член в Камарата. По делото безспорно е установено, че Б. е регистриран в КНО оценител с оценителска правоспособност: недвижими имоти, права на интелектуална и индустриална собственост, машини и съоръжения, търговски предприятия и вземания със сертификати № 100102382(02.01.2019 г.); 400100132(30.10.2015 г.); 300100811(17.11.2014 г.) и 500100725(17.11.2014 г), но не членува в КНО в България. Съгласно чл. 22, ал. 1 и ал. 2 ЗНО КНОБ е професионална организация на независимите оценители и е юридическо лице на самостоятелна издръжка със седалище София. Тя осигурява и регулира упражняването на професията на независим оценител в интерес на обществото. Камарата е орган по признаване на професионална квалификация за професията независим оценител и има правомощия и задължения посочени в разпоредбата на чл. 22, ал. 3 ЗНО. Управителният съвет е орган на КНОБ с правомощия, посочени в чл. 29 ЗНО, като по т. 4 негово е задължението да създава, поддържа и публикува регистъра по чл. 15, което задължение по отношение на Б. е изпълнено, тъй като същият е вписан в публичния регистър на независимите оценители, с което съгласно ал. 4 на цитираната разпоредба същият е придобил право на членство в КНОБ. В цитираната законова разпоредба липсва задължение за приемане на членове в КНОБ от УС. Липсва такова задължение за който е да е орган в ЗНО, което е логично предвид посоченото в чл. 22 ЗНО, определящ КНОБ като синдикална организация, при което членството в нея е гражданско правно такова, а не административно. Членството в КНОБ е уредено в нейния устав, като съгласно чл. 7 от последния член на Камарата може да бъде всеки придобил правоспособност, съгласно ЗНО, а съгласно чл. 8 членството възниква след решение на УС на Камарата. Последните съгласно чл. 18, ал. 1, т. 8 от Устава могат да бъдат обжалване пред Общото събрание на КНОБ. При това, доколкото в случая се касае до гражданскоправни – членствени отношения в професионална организация, решенията на управителните органи на юридическото лице – професионална организация не представляват индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21 АПК. Вярно е, че КНОБ е юридическо лице, създадено по силата на закон, при което същата е организация по смисъла на § 1, т. 2 от ДР АПК, но същата има качество на административен орган по смисъла на т. 1 от цитираната разпоредба единствено по отношение на актовете, които постановява по реда на чл. 8, ал. 4, чл. 9 и чл. 11 ЗНО, които са актове постановявани въз основа на овластяването по силата на тези законови разпоредби и с които се създават права на отделни лица или се отказва издаването на такъв акт. Именно поради тази причина в разпоредбата на чл. 12 ЗНО е предвидено, че решенията на УС на КНОБ за отказ за вписване в регистъра и издаване на сертификат, както и заличаването от регистъра, следва да са мотивирани и могат да бъдат обжалвани в 14-дневен срок от съобщаването му пред контролния съвет на КНОБ, чието решение подлежи на съдебно обжалване по реда на АПК. Предвид така установеното следва, че оспореният от Б. мълчалив отказ да бъде приет за член КНОБ не представлява индивидуален административен акт, при което обжалваното пред настоящия състав решение следва да бъде обезсилено, като постановено по недопустима жалба, а производството по делото бъде прекратено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение