Решение № 12778 от 24.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1778/2016 г.

ВАСIV отделение24.11.2016 г.докладчик т Галина Матейска

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 216 от 23.11.2015 г. на Старозагорски административен съд, седми състав, постановено по адм. дело № 579/2014 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 12778 от 24.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1778/2016 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 216 от 23.11.2015 г. по адм. дело № 579/2014 г. Старозагорски административен съд, седми състав, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ОТМЕНЯ по жалба на "Гюрля 39" ООД, със седалище и адрес на управление с. Г. Ч., общ. Казанлък, ул. "С." №..., представлявано от У. Ц. И. Д. и Ч. Б. Ч., уведомително писмо изх. № 02-240-2600/6334 от 24.09.2014 г. на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", като незаконосъобразно и ОСЪЖДА ответника Д. фонд "Земеделие" да заплати на жалбоподателя "Гюрля 39" ООД сумата от 1950.00 лева, представляваща направените разноски по делото. Срещу така постановеното съдебно решение са постъпили две касационни жалби: Първа по дата с вх. № 4172/18.12.2015 г. в Административен съд - С. З. е жалбата на "Гюрля 39" ООД, със седалище и адрес на управление: област З. З., община Казанлък, с. Г. Ч., ул. "С." №..., представлявано от У. Ц. И. Д. и Ч. Б. Ч., действащи чрез пълномощника си адв. Д. Н. П. Втора по дата с вх. № 4184/21.12.2015 г. в Административен съд - С. З. е жалбата на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", гр. С., бул. "Ц. Б. III" № 136, чрез процесуален представител ст. юрк. Д. П. На 31.03.2016 г. във ВАС е постъпила МОЛБА от касационния жалбоподател "ГЮРЛЯ 39" ООД, със седалище и адрес на управление: област З. З., община Казанлък, с. Г. Ч., ул. "С." №..., представлявано от У. Ц. И. Димитров и Ч. Б. Ч., чрез пълномощника си адв. Ж. К., с която на основание чл. 214, ал. 1 от АПК пълномощникът заявява, че оттегля подадената касационна жалба с вх. № 4172 от 18.12.2015 г. С определение № 5391 от 9.05.2016 г. тричленен състав на ВАС - Четвърто отделение е оставил без разглеждане тази касационна жалба и е прекратил в тази част производството по делото. Определението не е обжалвано от страните, поради което е влязло в сила и единствен касационен жалбоподател остава само Изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие", гр. С.. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради несъобразяването му с предписанията на материалния закон и необоснованост, както и че е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По подробно развити съображения моли да бъде отменено изцяло и да бъде отхвърлена първоинстанционната жалба като неоснователна и недоказана и оставено в сила процесното Уведомително писмо. Претендира присъждане на направените съдебни разноски пред двете съдебни инстанции. От ответната страна - "ГЮРЛЯ 39" ООД, чрез надлежно упълномощен друг адвокат-пълномощник е постъпил писмен Отговор, в който се моли касационната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна. Претендира присъждане на направените разноски за настоящата инстанция. В открито съдебно заседание пред ВАС пълномощникът адв. Кисьова оспорва жалбата и моли да се остави в сила обжалваното решение на съда, така както е поправено и коригирана очевидна фактическа грешка с определение от 7.01.2015 г. П. С. на претендираните разноски. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че жалбата на административния орган е неоснователна. Решението на първоинстанционния съд е обосновано от доказателствата, събрани в хода на административното и съдебното производство и на правилно установените факти и обстоятелства. Установено е, че заявителят в процесния блок отглежда лешници, както е заявил, а не маслодайна роза, както е приел административният орган. В Уведомителното писмо и мотивите към него не е посочено защо контролният орган е отказал финансирането. Решението на съда като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Настоящият състав на ВАС намира, че касационната жалба на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", гр. С. е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението на датата 4.12.2015 г., и като подписана от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. За да постанови описания в началото правен резултат за незаконосъобразност на Уведомително писмо изх. № 02-240-2600/6334 от 24.09.2014 г. на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че жалбата на "Гюрля 39" ООД е допустима като подадена в срок от лице, което има правен интерес от оспорването и срещу акт, подлежащ на оспорване, а разгледана по същество е и основателна. При извършената служебна проверка на уведомителното писмо на основание чл. 168, ал. 1 АПК, съдът е констатирал, че същия е издаден от компетентен орган, но е постановен при липса на мотиви и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила. По-конкретно административният орган не е извършил необходимото, за да установи точната фактическа обстановка преди постановяване на акта - не е изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК да изясни всички факти и обстоятелства. Съдът е посочил, че основният спорен момент в производството е дали правилно е прието, че на процесния блок земеделска земя - парцел с идентификатор № 49076-876-1-1, жалбоподателят отглежда маслодайна роза, а не лешници, както е заявил. Видно от всички представени писмени доказателства, имотът по отношение на който е отказано финансиране е засаден с лешници, като това обстоятелство е установено както от представители на ответника, така и от контролиращия орган. Затова остава неясно защо ответника е отказал финансирането, като мотиви за отказа не се съдържат и не могат да се извлекат от уведомителното писмо и по-точно от съдържанието на колона 7 от таблицата. Едва с представеното становище от С. Г. - вр. И. Д. Директор на Дирекция "ДП" до Директора на Областна дирекция на ДФ "Земеделие" - Х. по повод на подадената жалба до съда, става ясно, че контролиращото лице "Лакон" ООД при въвеждането на извършените от него проверки през 2013 г, при заявена култура с код 223030 - лешници е установена такава с код 231010 - маслодайна роза, което становище е изразено и в съдебно заседание от процесуалния представител на ответника. Съдът е посочил, че такъв извод не може да се изведе от представената преписка и е налице разминаване между установеното от ответника при извършените от него проверки и отразеното в електронната база данни от контролиращото лице, нещо повече от представения доклад от "Лакон" ООД се установява, че не е налице разминаване между резултатите установени при двете независими проверки и вероятно се касае за техническа грешка при въвеждането на данните от сертифициращият орган. При този изход на спора, съдът е присъдил на жалбоподателя и направените разноски в размер на 1950 лв. по представения Списък, от които 50.00 лева платена държавна такса, 450.00 лв. възнаграждение за вещо лице и 1450.00 лв. адвокатско възнаграждение, като не е уважил направеното от ответника възражение за прекомерност с оглед материалния интерес - отказана финансова помощ в размер на 14 699.77 лева. Така постановеното съдебно решение е правилно. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е направил законосъобразни правни изводи. П. А. съд - С. З. е обжалвано Уведомително писмо изх. № 02-240-2600/6334 от 24.09.2014 г. на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие". С това писмо адресатът "ГЮРЛЯ 39" ООД се уведомява за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. за кампания 2013 г. и по-конкретно, че по подаденото Общо заявление за подпомагане и Приложение за кандидатстване за агроекологични плащания за кампания 2013 г. е оторизирана субсидия в размер на 47271.69 лева. О. Т. № 1 към това писмо се установява, че исканата сума по АЕП е в размер на 61971.46 лв., оторизираната сума е 47271.69 лв., а намалението е 14699.77 лева. В уведомителното писмо е посочено, че ДФЗ-РА отказва финансово подпомагане поради констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане в описани два броя площи по код, идентификатор на декларирания парцел, площ на декларирания парцел (ха), площи след извършени проверки по чл. 37 от ЗПЗП, установена (определена) площ на парцел (ха) и недопустима площ (ха). Спорен е само парцел с АЕП код АР08, с идентификатор 49076-876-1-1, с площ на декларирания парцел 10.04 ха и тази площ е посочена и след извършените проверки, същата е установена и определена като недопустима. На това място следва да се констатира, че с определение от 07.01.2015 г. по адм. дело № 579/2014 г. Старозагорският административен съд, VII състав е допуснал поправка на явна фактическа грешка в диспозитива на постановеното по делото решение № 216/23.11.2015 г., като вместо "ОТМЕНЯ по жалба на "Гюрля 39" ООД, със седалище и адрес на управление с. Г. Ч., общ. Казанлък, ул. "С." №..., представлявано от У. Ц. И. Димитров и Ч. Б. Ч., уведомително писмо изх. № 02-240-2600/6334 от 24.09.2014 г. на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", като незаконосъобразно", да се чете "ОТМЕНЯ по жалба на "Гюрля 39" ООД, със седалище и адрес на управление с. Г. Ч., общ. Казанлък, ул. "С." №..., представлявано от управителите Ц. И. Д. и Ч. Б. Ч., уведомително писмо изх. № 02-240-2600/6334 от 24.09.2014 г. на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", в частта, в която е отказано изплащането на полагащата се субсидия по мярка 214 Агроекология за парцел с номер 49076-876-1-1 с площ от 10.13 ха засят с лешници по марка 214 Агроекологични плащания от ПРСР 2007 - 2013 г. за кампания 2013 г., като незаконосъобразно". Това определение не е обжалвано от страните и е влязло в сила, поради което по силата на чл. 175, ал. 2 от АПК се отбелязва върху поправеното решение. Само за пълнота следва да се отбележи, че съдът неправилно е посочил, че производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ във връзка с чл. 144 от АПК, която разпоредба от ГПК касае изменение или допълване на решение в частта му за разноските. Може би тази грешка е довела до постановяване на съдебен акт - определение, а не решение както изисква разпоредбата на чл. 175, ал. 2 от АПК, погрешно посочена като чл. 172, ал. 5 АПК. Както е констатирал Административен съд - С. З., от колона 7 изобщо не може да се установи причината за отказа. Посочено е общо "неспазване на базови изисквания", установени при извършени проверки. Едва в хода на производството се е установило, че отказа е затова, че земеделският стопанин е заявил за парцел с идентификатор 49076-876-1-1, че е засят с "лешници", а на място е установено засаждане с "маслодайна роза". Освен че е недопустимо мотивите за издаване на всеки административен акт, вкл. и процесния, да се излагат едва в хода на образуваното съдебно производство - било устно в съдебно заседание, било в писмени становища, писмени бележки, защити и други подобни, то този извод на административния орган не се подкрепя изобщо от събраните по делото доказателства. От данните по делото се установява, че земеделският производител "Гюрля 39" ООД е подал Заявление за регистрация 2013 - Форма за ЕТ/Юридически лица и Заявление за подпомагане 2013 - Форма за ЕТ/Юридически лица, в които освен схемите за подпомагане СЕПП, НДП и НР2, е заявил участие и за Агроекологични плащания (АЕП) и видно от Приложението за кандидатстване по мярка 214 "Агроекологични плащания" 2013, е заявено за плащане направление "Биологично растениевъдство". Не е спорен въпроса, че заявената култура е "лешници" от групата "Ядкови (черупкови) видове - Овощни видове" с код АЕП08. От съставените контролни листове за резултатите от извършените на място проверки от Регионален технически инспекторат (РТИ) - Х. по заповед № 248350/24.07.2013 г. и заповед № 248351/24.07.2013 г., от експерта е установена същата култура "лешници" в процесния парцел с идентификатор 49076-876-1-1 с площ 10.13 ха. Отразено е, че експерта няма забележки. При проверката от Главния експерт от Разплащателната агенция - С. на проверката на експерта от Регионалния технически инспекторат - Х. също е отразено, че няма забележки. В Сертификационно писмо от контролния орган "ЛАКОН" ООД, който е извършил инспекция на "Гюрля 39" ООД е посочено, че дейността на оператора "Гюрля 39" ООД е в съответствие с Регламент (ЕС) № 834/2007, Регламент (ЕС) № 889/2008 и Наредба № 1/2013 г. на МЗХ за продуктите, както са изброени в таблицата, а в тази таблица фигурира и парцел с идентификатор № 49076-876-1-1 с площ 10,13 ха и с начин на трайно ползване "лешници", който е с код 223030. При представянето обаче на протоколите от проверката на ДФ "Земеделие", "Лакон" ООД е посочил за бенефициента "Гюрля 39" ООД за парцел № 49076-876-1-1 код 231010, който съответства на култура "маслодайна роза". Всички тези данни се потвърждават и от заключението на назначеното по делото вещо лице, според което при въвеждане на данните в системата ИСАК от външното лице "Лакон" ООД е отразено, че установената на място култура е: маслодайна роза и не съвпада с декларираната. При тези противоречиви факти относно вида на културата, административният орган е следвало да изясни обстоятелствата за това противоречие, още повече, че проверките на собствения му орган - Регионалния технически инспекторат установяват, че отглежданата култура е "лешници" с код 223030, а не "маслодайна роза" с код 231010. Правилно първоинстанционният съд е отменил оспореното пред него уведомително писмо. Правилно е и решението в частта за разноските, като следва да се посочи, че тези дела по Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) не са с материален интерес, защото при тях се преценява законосъобразността на административния акт. Въпреки тази неточност, адвокатското възнаграждение не следва да се намалява поради прекомерност. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,

Цитирани разпоредби

2