Решение № 14615 от 1.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7041/2010 г.

Решение № 14615 от 1.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7041/2010 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството е по реда на чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ във връзка с чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалбата на Владимир Николов Цветанов срещу заповед № К-3257/22.03.2010 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "порицание " за срок от 6 месеца. В жалбата и в хода на производството, жалбоподателят поддържа, че заповедта е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Твърди се, че при издаване на заповедта е налице допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР, тъй като дисциплинарно-наказващият орган не е изслушал или приел писмените му обяснения. Посочено е още, че е давал сведения относно извършваната проверка, но никога не е уведомяван за започналото дисциплинарно производство, никога не е запознаван със справка № 1219/04.03.2010 г. и никога не е канен да даде писмени обяснения във връзка с негово дисциплинарно нарушение. Относно неспазването на материалния закон се твърди, че възложената му за изпълнение задача не е свързана с изрични указания за вида и начина на изпълнението й, нито е обвързана с конкретен срок. Моли заповедта да бъде отменена и да му се присъдят направените разноски по делото. Ответната страна - Министърът на вътрешните работи, представляван от юрк. Стоев, поддържа в представената писмена защита, че жалбата е неоснователна респ. пледира за оставянето й без уважение. Жалбата, против издадената на 22.03.2010 г. и връчена на служителя на 12.04.2010 г. заповед, е редовно подадена на 23.04.2010 г. от надлежна страна в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, приложим във връзка с чл. 233 ЗМВР, поради което е допустима. От събраните по делото доказателства, съдът установи следната фактическа обстановка: Със заповед рег. № Iз-159/02.02.2010 г. (л. 47), издадена от Министъра на вътрешните работи е определен персоналния състав на комисия, която да извърши проверка на данни, съдържащи се в конкретно посочени с деловодните си номера писма, касаещи неправомерни действия на служители на ГПУ-Калотина. Определен е 30 дневен срок за извършване на проверката и докладване на министъра на изготвената по случая справка. Във връзка с проверката, комисията е приела в периода 22-23. 02.2010 г. сведения от служителите Стоян Стилянов, Орлин Николов, Румяна Борисова, Дарина Иванова, Динка Каменова и жалбоподателя Владимир Цветанов. Проверката е приключила с изготвянето на справка № 1219/04.03.2010 г. при дирекция "Инспекторат" на МВР, видно от която комисията е приела, че жалбоподателят (л. 30-31, 42), в качеството си на ВНД-началник на група "ОИД" при ГПУ-Калотина е извършил дисциплинарно нарушение, изразяващо се в неизпълнение на служебни задължения или на заповеди, а именно, че не е работил по възложена му задача от прекия ръководител във връзка с проверка на данни от писмо № 5783/13.10.2009 г. по описа на РДГП-Драгоман. От представянето по делото писмо № 5783/13.10.2009 г. и приложенията към него (л. 6) се установява, че същото, като изпратено от търговско дружество "Безконтактни мултиплексорни вериги" ЕООД до заместник-директор на РДГП-Драгоман във връзка с кореспонденция между страните, касаеща приложението на системата "Единен електронен фиш" на ГКПП-Калотина и необходимостта от извършването на конкретно посочени проверки с цел "изясняване на фактическата обстановка", е получено от ГПУ-Калотина на 15.10.2009 г. На същата дата, писмото е препратено на "г-н В. Цветанов", а на 21.10.2009 г. е препратено на "г-н В. Желев". Във връзка с констатациите от проверката и направените изводи, комисията е предложила на дисциплинарно-наказващия орган да наложи наказание "порицание" на жалбоподателя за извършено от него нарушение на служебната дисциплина на основание чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР (л. 45, т. 3). Върху документа, изхождащо от жалбоподателя Цветанов, и наименован "сведение" (л. 78), е поставена на 22.03.2010 г. от дисциплинарно-наказващия орган, резолюция "запознат". Със заповед № К-3257/22.03.2010 г., Министърът на вътрешните работи, приемайки, че жалбоподателят Владимир Николов Цветанов, в качеството си на инспектор, категория "Г" - III степен и изпълнявайки длъжността началник на група "ОИД" от ГПУ-Драгоман, на която е временно назначен, е извършил през октомври 2009 г. нарушение на служебната дисциплина като не е работил по получени с писмо вх. № 5783/15.10.2010 г. (по описа на РДГП-Драгоман) данни за нанесени щети на държавния бюджет и е приложил писмото към дело, без да го докладва по установения ред, представляващо неизпълнение на възложена му от прекия ръководител задача. Дисциплинарно-наказващият орган е квалифицирал деянието като "неизпълнение на служебни задължения или на заповеди" като изцяло е възприел установеното от справка № 1219/04.03.2010 г. Въз основа на това, е наложил дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца на служителя, посочвайки като правно основание чл. 226, ал. 1, т. 3 и чл. 228, т. 1 от ЗМВР във вр. с чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР. При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав, счита че заповедта е издадена от компетентен орган, в установената за това форма, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест между страните, дисциплинарно-наказващият орган следва да установи съществуването на твърдените от него факти и изпълнението на законовите изисквания при издаването на заповедта, с която е наложено наказанието. В случая, заповедта на Министъра на вътрешните работи, с която се налага дисциплинарно наказание "порицание" на служител, притежаващ категория "Г", е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 228, т. 1 от ЗМВР. Дисциплинарното производство е законосъобразно образувано със заповед № Iз-159/02.02.2010 г., издадена в условията на чл. 231, ал. 2 от АПК, при наличие на конкретни данни за извършени нарушения на служебната дисциплина от служители на ГПУ-Калотина. Със заповедта за образуване на производството е определен състава на комисията, действаща като дисциплинарно-разследващ орган, провела впоследствие разследването, посочени са източниците на данни за нарушенията и извършителите, както и е уреден въпроса за продължителността на проверката . Проверката е приключила и резултатите от нея са докладвани на министъра на вътрешните работи на 04.03.2010 г., видно от справка № 1219, от която дата и на основание чл. 223, ал. 1 и 2 от ППЗМВР, нарушението и неговия извършител са установени от Министъра на вътрешните работи. Заповедта е издадена в сроковете по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР - в двумесечен срок от откриване на нарушението и в едногодишен от извършването му. Относно предвидената в чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР форма на заповедта, то съдът счита, че същата е спазена. Дисциплинарното наказание е наложено с писмена заповед, с посочване на извършителя, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Налице е също така изрична препратка към документ, посочващ доказателствата, въз основа на които е установено нарушението, посочени са правните и фактическите основания, мотивирали издаването на акта. По делото обаче не е доказано изпълнението на изискването на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР, предвиждащ, че дисциплинарно-наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. Не е доказано също така, че пропускът се дължи на отказ от страна на служителя да упражни гарантираното му по закон право на защита. Неизслушването на държавния служител, необсъждането на неговите обяснения и липсата на доказателства за разисквания на тези обяснения и събиране на доказателства по тях от страна на дисциплинарно-наказващия орган води като последица до прилагане разпоредбата на чл. 93, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) във вр. с § 1а от ДР на ЗМВР - отмяна на заповедта, без да бъде разглеждан спора по същество т. е. относно съставомерността на извършеното деяние и правилното прилагане на материалния закон. Доводите на процесуалния представител на Министъра на вътрешните работи, относно изпълнението на задължението по чл. 229, ал. 1 от ЗМВР, чрез позоваване на обстоятелството, че дисциплинарно-наказващият орган е приел обясненията на жалбоподателя, чрез запознаване на 22.03.2010 г. със съдържанието на "сведение" от 22.02.2010 г., съдът счита за неприемливи. Целта на изслушването и на приемането на обясненията от дисциплинарно-наказващия орган по чл. 229, ал. 1 от ЗМВР е да даде "последна дума" на служителя и да му се осигури възможност да изрази своето окончателно отношение към установените в хода на разследването/проверката обстоятелства и направените изводи за съставомерност на нарушенията. Според съда не може да бъде прието за писмено обяснение по смисъла на чл. 229, чл. 1 от ЗМВР, даденото от страна на Цветанов "сведение", тъй като същото е дадено към момента на извършване на проверката, и същото няма за предмет конкретни твърдения за установено нарушение на служебната дисциплина, доказано чрез известни за служителя, способи и средства, по които посочения като нарушител има обективна възможност да се запознае и респ. да се защити като обори тяхната достоверност или търси събиране на нови доказателства (практика на ВАС - адм. дела. № 5870/09 г, № 7645/09 г., № 9629/09 г.) Изслушването или писмените обяснения по чл. 229, ал. 1 от ЗМВР, следват във времето приключването на разследването/проверката и предхождат непосредствено произнасянето на дисциплинарно-наказващия орган по същество, като единственото изключение в тази посока е евентуалното прекратяване на образуваното производство в условията на чл. 235, ал. 1 от ППЗМВР. Следва да се отбележи, че съдът, с оглед приложимата законодателна уредба - чл. 93, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) във вр. с § 1а от ДР на ЗМВР, въздигаща необорима презумпция относно тежестта на допуснатото нарушение, е ограничен във възможността да обсъжда и прецени, дали допуснатото нарушение, с оглед доказателствата по делото, е съществено. По тези съображения заповедта следва да бъде отменена и с оглед изхода на спора на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски, включващи платена държавна такса в размер на 10 лева, разноски за заплащане на таксата в размер на 1.50 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 50 лева, или общо 61.50 лева. Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 във вр. с чл. 146, т. 3, чл. 143, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение