Решение № 540 от 20.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 513/2010 г.

Решение № 540 от 20.11.2010 г. на ВКС по н. д. № 513/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Ивета Анадолска Производството е образувано, повод жалба на подсъдимия К. Г. М. против въззивно решение № 127/18.06.10 г., по в. н. о. х. д. № 206/10 г. на Пловдивски апелативен съд. В жалбата, поддържана в съдебно заседание от защитника на М., като основание за проверка на въззивния съдебен акт, е релевирана процесуална и материална незаконосъобразност и явна несправедливост на наложеното наказание. Отправено е искане за изменение на въззивното решение, с определяне на наказание в законовия минимум. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, като съобрази становището на страните и провери правилността на атакувания съдебен акт в пределите на правомощията по чл. 347 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С проверяваното решение, е изменена присъда № 26/17.02.2010 г. по нохд № 3239/2009 г. на Пловдивския окръжен съд, с преквалифициране на извършеното деяние - оправдаван за държане на наркотичните вещества " с цел разпространение" и намален размера на наложеното наказание лишаване от свобода на три години и не му е наложено наказанието глоба. Присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда, в производство по реда на чл. 372, ал. 3, във вр. с чл. 371, т. 1 НПК, е признат за виновен и осъден подсъдимия М. за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 2,пр. II-ро, т. 4, във вр. с ал. 1,пр. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б"а" и б"б" и във вр. с чл. 54 НК - наказан с лишаване от свобода за срок от пет години и глоба в размер на 20 000 лв. Жалбата на подсъдимия е неоснователна. Въззивната инстанция е постановила съдебен акт, който не подлежи на отмяна, предвид липсата на заявените в жалбата нарушения на съдопроизводствените правила. Правилно и в съответствие с процесуалните изисквания, апелативният съд е приел, че постъпилият въззивен протест следва да бъде разгледан по същество и независимо, че е квалифицирал извършеното деяние по по-тежконаказуемия престъпен състав, е намален размера на наложеното наказание, правата на касатора не са ограничени. Въззивната инстанция е коригирала правилно правните изводи на първоинстанционния съд. На първо място, окръжният съд е приел, че държането на наркотичните вещества от подсъдимия, не е при наличието на специалната цел, визирана в разпоредбата на чл. 354а, ал. 1НК, но квалифицирайки извършеното по ал. 2 на посочената разпоредба-по недопустим от закона начин е приел, че това е така само във връзка с квалифициращото обстоятелство по т. 4-"опасен рецидив", като е игнорирана изцяло връзката с ал. 1. Всички аргументи на окръжният съд са в посока приложимост на ал. 3, в която правна норма не е предвидена възможност за "опасен рецидив", но въпреки това е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия по чл. 354а, ал. 2НК. На второ място, законосъобразни са изводите на въззивния съд, че държането на наркотичните вещества е с цел разпространението им- изводи, изградени на базата на видовото им разнообразие, количество, разнородност по състава на активното вещество, както и иззетите от дома на касатора: електронна везна, СИМ-карта с държач и фонокарта/вещи, по които са намерени следи от разнородни наркотични вещества/. Несъстоятелен е доводът на защитата, че наложеното наказание е явно несправедливо. Въззивния съд, е определил на подсъдимия наказание при условията на чл. 372, ал. 4 НК, независимо че производството е проведено по диференцираната процедура по чл. 371, т. 1НПК и приложимостта на чл. 55НК не следва автоматично. Наказателно правното положение на подсъдимия не може да бъде утежнено, защото касационното производство е инициирано от него. Но не следва да бъде удовлетворено искането на защитата му, да се определи наказание лишаване от свобода в законовия минимум/ след преквалифициране на извършеното деяние по чл. 354а, ал. 3,т. 1 НК, което не е уважено по изложените по-горе съображения/. Наказанието е индивидуализирано при условията на чл. 55НК и - определено под най-ниския предел, а съдът не е наложил и кумулативно предвиденото в закона наказание глоба, предвид правната възможност съобразно чл. 55, ал. 3 НК. Въззивният съд е изложил достатъчно съображения, свързани със смекчаващите отговорността обстоятелства-млад човек, със здравословни проблеми - при констатираната хероинова зависимост, малкото количество наркотични вещества, с невисока стойност. Настоящият съдебен състави счита, че с този вид и размер на наложеното наказание лишаване от свобода се постигат целите му в личен и обществен план. По изложените съображения, настоящата инстанция намира, че жалбата на подсъдимия М. следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а въззивният съдебен акт-в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение