Решение № 12 от 4.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10626/2020 г.

Решение № 12 от 4.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10626/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на енергетиката против решение № 9301/10.07.2020 г. по адм. дело № 12847/2019 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отменено разрешение № 465/28.02.2017 г., издадено от същия административен орган. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е неправилен като постановен в противоречие с материалния закон. (Доводите за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта закона не са касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК). Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата против административния акт да бъде отхвърлена. Ответникът- "Асарел – Медет" АД, гр. Панагюрище, оспорва касационната жалба. Моли решението на тричленния състав на Върховния административен съд да бъде оставено в сила. Ответниците: "Интерпром" ООД, гр. София, "Иномедтех" ЕООД, гр. София и "Йонтех 2000" Ад, гр. София не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на тричленния състав на Върховния административен съд е постановено в съответствие с материалния закон. Първоинстанционният съдебен състав правилно приема, че оспореното разрешение № 465/28.02.2017 г. за проучване на минни отпадъци, подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 7 от Закона за подземните богатства (ЗПБ) е издадено от компетентен орган (чл. 49, ал. 2 ЗПБ (изм.) и в съответствие с изискванията за форма. Законосъобразно е и заключението, че разрешение № 465/28.02.2017 г., издадено от министъра на енергетиката, с което на ответника "Интерпром" ЕООД, гр. София е разрешено да извърши за своя сметка проучване на минни отпадъци, подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗПБ в площ "Северозападно насипище", разположена на територията на община Златица, Софийска област и община Панагюрище, област Пазарджик, следва да бъде отменено, тъй като при издаването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до нарушение и на целта на закона. Съгласно императивната разпоредба на чл. 26, ал. 1 ЗПБ, производството за предоставяне на разрешение за търсене и проучване или за проучване или на концесия за добив се открива след проверка в специализираните карти и регистри по този закон и в специализираните карти и регистри по Закона за съхранение на въглероден диоксид в земните недра (ЗСВДЗН). В случая за площта, за която е издадено разрешението, такава проверка не е извършена. Допуснатият процесуален пропуск, както тричленният състав правилно приема, представлява съществено нарушение на процедурата по издаване на акта, тъй като не е установено състоянието и значението на площта, за която се отнася разрешението, както и възможността разрешената дейност да засегне или да бъде засегната от съхранението на въглероден диоксид. Възражението на касационният жалбоподател, че проверката по чл. 26, ал. 1 ЗПБ е формална и не опорочава процедурата, е неоснователно. Целта на ЗСВДЗН е пълното и постоянно задържане на въглеродния диоксид в местата за съхранение по такъв начин, че да бъдат предотвратени или отстранени отрицателните последици за околната среда и човешкото здраве (чл. 1, ал. 2 от закона). Следователно проверката по чл. 26, ал. 1 ЗПБ в специализирани карти и регистри по чл. 8, ал. 2, т. 3 ЗСВДЗН, водени от дирекция "Природни ресурси, концесии и контрол" на Министерство на енергетиката, е насочена към създаване на гаранции, че разрешената дейност няма да засегне съхранението на въглероден диоксид и да доведе до негативни последици за околната среда и човешкото здраве. Останалите изводи на тричленния състав за нарушения на изискванията на чл. 56, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗПБ (изм.), както и на чл. 53, ал. 1 ЗПБ (изм.) също се споделят от настоящата инстанция. Оспореното разрешение за търсене и проучване е издадено в процедура по конкурс открита по реда на чл. 43, ал. 1 и в срока по чл. 43, ал. 2 ЗПБ (изм.). Конкурсната процедура е проведена от комисия, назначена по реда на чл. 43, ал. 5 ЗПБ (отм.);. Комисията оценява предложенията, класира кандидатите и за спечелил конкурса определя ответника "Интерпром" ООД, гр. София, на който е издадено оспореното разрешение. При тези факти тричленният състав правилно приема, че разпоредбата на чл. 52 ЗПБ (изм.) е изпълнена формално, тъй като заявленията, предложенията и представените от кандидатите работни програми по чл. 51, ал. 3 ЗПБ (изм.) всъщност не са обсъдени от конкурсната комисия. Методиката за оценка на офертите по чл. 17, ал. 1, т. 7 от Наредбата за провеждане на конкурси и търгове за предоставяне на разрешения за търсене и/ или проучване и на концесии за добив на подземни богатства по Закона за подземните богатства, не е представена по делото. Използваните от комисията критерии за оценка се установяват от съставените протоколи, в които обаче липсва обсъждане на офертата на всеки от участник в конкурса. Анализ на представената от всеки кандидат работна програма за установяване на съответствието на описаните методи и дейности с техническите и технологични стандарти и с изискванията за опазване на земните недра и околната среда, не е извършен и по този начин не е установено спазването на изискванията на чл. 56, ал. 1, т. 3 ЗПБ (изм.). Освен това в нарушение на чл. 53, ал. 1 ЗПБ (изм.) от страна на министъра на енергетиката не е извършена преценка за законосъобразността и целесъобразността на предложенията на кандидатите съобразно изискванията на чл. 56 ЗПБ (изм.). Не е обсъдено обстоятелството, че площта, в която ще се осъществява проучването, попада в границите на защитена зони ("Натура 2000") по смисъла на Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), а именно: защитена зона BG0001389 "Средна гора", определена за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна по чл. 6, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗБР, включена в списъка на защитените зони, приет с решение на МС № 661/16.10.2007 г. и защитена зона BG0002054 "Средна гора", определена за опазване на дивите птици съгласно заповед № РД-273/30.03.2012 г. (обн. ДВ бр. 32/2012 г.), при което реализирането на проучвателните дейности следва да се осъществява след приключване на процедурите по чл. 2, ал. 2 или Глава втора от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения, с предмета и целите на опазване на защитените зони за цялостния проект за проучването. Не са съобразени и препоръките на Министерството на околната среда и водите, изразени в съгласувателното становище, според което проучвателните дейности не следва да засягат води, водни обекти и съоръжения. Тези въпроси дори не са засегнати в доклада на министъра на енергетиката пред Министерския съвет. По този начин преценката на министъра на енергетиката е направена и разрешението е издадено в нарушение на чл. 56, ал. 1, т. 1 ЗПБ ( изм.), тъй като не е установено, че проучвателните дейности не представляват опасност за защитените със закона територии. Заключението на тричленния състав на Върховния административен съд за издаване на оспореното разрешение и в нарушение на чл. 56, ал. 1, т. 3 ЗПБ (изм.) също се споделя от настоящата инстанция. Както вече се посочи, конкурсната комисия не извършва анализ за съответствието на представената от всеки участник в конкурса работна програма с техническите и технологични стандарти и с изискванията за опазване на земните недра и околната среда. Такава преценка не е направена и от министъра на енергетиката в нарушение на задължението по чл. 53, ал. 1 ЗПБ (изм.). Действително, липсват данни представените от кандидатите работни програми да не съответстват на техническите и технологични стандарти и на изискванията за опазване на земните недра и околната среда. Това обаче не освобождава административния орган от задължението да извърши преценка за това, коя от представените работни програми предлага методи и способи за проучване, които са свързани с технически и технологически предимства, които осигуряват максимална защита на земните недра и околната среда. В случая това не е направено и по този начин не установено, че работната програма, представена от дружеството, спечелило конкурса, в най – голяма степен удовлетворява законовите изисквания за използване на методи и технически способи за проучване, които ще окажат възможно по- малко въздействие върху околната среда и земните недра, при съответно по- малки разходи за възстановяване на последиците от това въздействие. Следователно, както тричленният състав правилно приема, разрешението за проучване е издадено в противоречие с целта на закона – нарушение по смисъла на чл. 146, т. 5 АПК, което е самостоятелно основание за отмяна на административния акт. Възражението на касационния жалбоподател, че оценка на всяка от работните програми е извършена, както от конкурсната комисия, така и от компетентния административен орган и за спечелил конкурса е определен кандидатът, представил работна програма, която съответства на всички законови изисквания, е неоснователно. Както представените от комисията протоколи, така и докладът на министъра на енергетиката, не съдържат анализ и съпоставка на представените от кандидатите работни програми. Не са посочени и предимствата на представената от "Интепром" ООД - дружеството, спечелило конкурса, работна програма пред тези на останалите кандидати. Напротив, от заключенията на вещите лице по изслушаните по делото експертизи се установява, че съществуват множество различни от предложените в програмата на дружеството методи за проучване, които съответстват на установените технически и технологични стандарти и са свързани с по- малко негативни последици за земните недра и околната среда. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на тричленния състав е постановено в съответствие с материалния закон. Не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,