Решение № 630 от 12.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4261/2011 г.

Решение № 630 от 12.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4261/2011 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на юрисконсулт Павлина Георгиева, в качеството й на процесуален представител на изп. директор на ДФ "Земеделие", срещу решение № 189 от 13.01.2011 г. по адм. дело № 5084 по описа за 2010 г. на Административния съд - София град, с което е отменен по жалба на Олег Симеонов Бачков негов акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/13161 от 7.06.2010 г. (АУПДВ) относно задължение в размер на 534.56 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване решение по съществото на спора и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - Олег Симеонов Бачков, от с. Кожари, община Борино, област Смолян не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическо и правно естество: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - София град е бил акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/13161 от 7.06.2010 г. (АУПДВ) на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие. За да обоснове компетентността на посочения орган да издаде обжалвания АУПДВ, съдът е обсъдил разпоредбата на чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), по силата на които Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и проекти финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС. Вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК публични са вземанията за недължимо платените и надплатени суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативни програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз. С оглед на чл. 166, ал. 1 от ДОПК, в който е прието, че ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземате, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. В случая по силата на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП компетентният орган е Разплащателната агенция, чиито функции, на основание чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП се изпълняват от Държавен фонд "Земеделие". Процесният акт е издаден от изпълнителния директор на фонда, който по силата на чл. 20а от ЗПЗП е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и на основание ал. 2 от нея организира и ръководи дейността й. Прието е също, че оспореният акт е издаден в предвидената от закона писмена форма. За да обоснове преценка за незаконосъобразност на обжалвания акт, първоинстанционният съд е счел, че той е немотивиран. Според него определянето на задължението с акта е мотивирано с резултатите от извършен през м. ноември 2008 г. одит на Европейската сметна палата и доклад на Генералната дирекция "Земеделие" и развитие на селските райони на Европейската комисия относно Уравняването по съответствие, съгласно чл. 31 от Регламент (ЕО) № 1290/2005, съгласно който плащанията за част от площи, попадащи във физически блокове код 06 са извършени неправомерно и средствата получени за такива площи следва да бъдат възстановени. От фактическа страна по делото е установено и не се спори, че от страна на Държавен фонд Земеделие - Разплащателна агенция на жалбоподателя са изплатени суми от 198.36 лв лв. и от 336.20 лв. или общо сума в размер на 534.56 лв. Установено е, че тези плащания са извършени вследствие на указания дадени с писмо № 13-4341 от 11.08.2008 г. на министъра на земеделието и храните. Лицето е декларирало притежаваните от него площи в общо заявление за единно плащане, като няма данни да е установено разминаване между информацията в заявлението и действителните данни. Изплащането на суми за площи, които не подлежат на подпомагане, с оглед резултатите от извършен одит на Европейската сметна палата и доклад на Генерална дирекция "Земеделие и развитие на селските райони на Европейската комисия", е в резултат на действия на органите на Разплащателната агенция, за които земеделския производител не може да бъде отговорен. Същият не е правно основание за установяване на държавно вземане срещу земеделските производители. Според съда позицията на Европейската сметна палата е относно работата на ДФ "Земеделие" и не съдържа императивни предписания, като в акта не е посочена под коя правна норма са подведени изложените факти. Изплатените суми не са неправомерно получени от лицето, поради което и не представляват публично държавно вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК. Оспореният акт е издаден в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, понеже в случая се констатира, че липсват мотиви. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата страна по спора, приложимите правни норми, обсъдил е последните, както и възраженията на жалбоподателя, като обосновано е направил извод за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ. След като не се твърди и няма данни за неправомерно поведение от страна на адресата на акта, което да е въвело в заблуждение административен орган, за да му бъде осъществено плащане на парични средства за подпомагане, не може да се приеме, че е налице недължимо плащане по отношение на него, респ. основание за възстановяване на същите. Към момента на извършването му административният орган сам е направил преценка, че са били налице материалноправните предпоставки затова. След като посочената категория земи по код 06 са изключени изначално от подпомагане, то не е следвало въобще да бъде осъществявано плащане на паричните средства за подпомагане на земеделските производители. В касационната жалба е направено обстойно и последователно изложение относно фактическото и нормативно осъществяване на подпомагането на земеделските производители, което е довело до издаване на процесния акт и аналогични такива актове, като е посочено друго физическо лице. Възражението, което тя съдържа се явява неоснователно, още повече, че с оглед направеното по-горе изложение оспореният акт е немотивиран, както правилно е приел съда. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на касатора не се дължат съдебни разноски. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,