Решение № 5220 от 11.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15022/2012 г.

Решение № 5220 от 11.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15022/2012 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството по делото е образувано по жалби на "Тибон " ЕООД срещу решение № 949 от 16 ноември 2012 г. на Министерски съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път I-1 (Е-79) обход на гр. Монтана от км 102+060 до км 114+512.20" на територията на област монтана, в частта относно имоти, урбанизирана територия, засягащи се от сервитута на пътя на обект Път I-1 ОБХОД на гр. Монтана от км. 102+060 до км. 114+512.20 относно имотите, описани в т. 5 към решението на МС. Първоначално дружеството е подало жалба с вх. № 11-00-668 от 11.12.2012 г. по която е образувано адм. д. № 15103/12 г. В тази жалба се иска отмяна на решението на МС относно определения размер на обезщетенията за имотите с идентификатор 48489.2.506, 48489.4.439 и сграда, описана в позиция 4 от т. 5 от решението на МС. С определение № 482/14.01.2013 г., постановено по делото, образуваното дело е присъединено за разглеждане към адм. д. № 15022/12 г. С последваща жалба с вх. № 1920/03.02.2014 г. дружеството твърди нищожност на решението на МС в т. 5 и иска прогласяването му за нищожно в посочените части. По жалбата е образувано адм. д. № 1773/2014 г. по описа на ВАС, което с определение № 8496/20.06.2014 г. е присъединено за съвместно разглеждане към дело № 15022/2012 г. Административно дело № 15022/2012 г. по описа на ВАС, трето отделение е образувано по жалба на "Юробанк и Еф Джи България" АД против същото решение на МС в частта и относно два от имотите, за които се отнасят жалбите на "Тибон" ЕООД. С влязло в сила определение № 2453/20.02.2014 г. производството по делото е прекратено в частта относно жалбата на "Юробанк и Еф Джи България" АД с променено наименование "Юробанк България" АД. Делото е продължило по жалбите на "Тибон " ЕООД. На първо място, съдът следва да се произнесе по възражението за нищожност на решението на МС в обжалваните му части. В жалбата с вх. № 1920/3.02.2014 г., дружеството твърди нищожност на решението на МС в т. 5. Точка 5 от решението на МС се отнася за отчуждаването на четири имота. За един от тези четири имота, а именно № 48489.2.507, като собственик е записан Емил Борисов Ценков. Установи се по делото, че решението на МС за този имот, в частта относно размера на обезщетението е изменено по жалба на записания в него собственик - Емил Борисов Ценков с влязло в сила съдебно решение на ВАС № 13056/9.10.2013 г., постановено по адм. д. № 15024/2012 г. От друга страна, жалбоподателят нито твърди, нито представя документи, доказващи собствеността му върху имот с № 48489.2.507. Предвид установеното, настоящият съдебен състав счита, че жалбоподателят няма правен интерес от оспорване на решението в частта относно посочения имот, поради което на осн. чл. 159, т. 4 АПК жалбата му следва да се остави без разглеждане. В съдебно заседание, проведено на 19.11.2014 г. процесуалният представител на жалбоподателя е заявил, че доверителят му не е собственик на имот с идентификатор № 48489.4.439, той фигурира в жалбата, но оттегля жалбата по отношение на този имот. По този въпрос, съдът счита, че е налице хипотезата на чл. 159, т. 8 АПК, поради което жалбата срещу решението на МС по отношение на имот с идентификатор № 48489.4.439 следва да се остави без разглеждане. Жалбата в останалата й част, а именно по отношение на имотите по позиции 1 и 4 от т. 5 на решението на МС е допустима. Съгласно чл. 149, ал. 5 АПК, административните актове могат да се оспорват с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Обстоятелството, че жалбоподателят е записан като собственик на имотите в посочените позиции обосновава интереса му от обжалване на решението на МС в посочените части. От друга страна, по делото се намира документ- нот. акт за собственост на недвижим имот констативен № 131/2.07.2012 г. който установява, че "Тибон" ООД, ЕИК 111541321 е собственик на поземлен имот с идентификатор 48489.2.506 по кадастралната карта и регистри на гр. Монтана, ведно с построената в имота сграда с идентификатор 48489.2.506.1, застроена площ от 61 кв. м. на един етаж с предназначение: сграда за търговия и който самостоятелен обект представлява съгласно разрешение за ползване № ДК-07-15 от 12.08.2005 г. на ДНСК, бензиностанция-малък тип с газ колонки и подземен резервоар и с външно водопроводно захранване. По основателността на жалбата в допустимата й част: Жалбата е основателна. Видно от решението на МС е, че в т. 5 от него относно имот с идентификатор 48489.2.506 е записано, че той е с обща площ от 2,235 дка, а в графата за площ, подлежаща на отчуждаване е записано 10880 дка, т. е. площ многократно надхвърляща общата площ на имота с посочения идентификатор. Не става ясно от решението на МС, каква част от този имот се отчуждава. От друга страна, както се посочи по-горе, в документа за собственост на имота е описана и сграда от 61 кв. м., за която има отделен идентификатор и, за която липсват данни да е предмет на отчуждителното производство, което може да бъде индиция, че не се отчуждава целия имот с идентификатор 48489.2.506. От съвкупната преценка на посочените обстоятелства следва извода, че не е ясна волята на органа относно отчуждаваната част от въпросния имот. Видно от решението на МС е, че в т. 5 от него, позиция 4 е записано, че се отчуждава сграда, без да се посочи идентификатор на този обект, нито да се посочи имота, в който се намира тя. От друга страна е налице разлика в площта на сградата, описана в колоната -обща площ на имота и в колоната-площ, подлежаща на отчуждаване. Посочената отчуждавана площ на сградата съвпада с площта на сградата, находяща се в имот с идентификатор 48489.2.506, но сградата в този имот има собствен идентификатор, който не е посочен в пункт 4 от т. 5 от решението на МС. От друга страна систематичното място на отчуждаваната сграда, а именно след отчуждавания имот с идентификатор 48489.4.439 може да бъде също така индиция, че сградата се намира именно в този имот. От съвкупната преценка на посочените обстоятелства следва изводът, че не е ясна волята на органа относно обекта на отчуждаване, описан в пункт 4 от т. 5 от решението на МС. Посочените пороци на решението на МС в атакуваните му части са съществени и водят до липса на ясно изразена волеизявление относно размера на отчуждаваната част за имот с идентификатор 48489.2.506, както и относно имота, описан в пункт 4 от т. 5 от решението. Решението в посочените части е нищожно и тази нищожност следва да се обяви, а преписката в тази част се върне на Министерски съвет за издаване на решение за въпросните имоти, което съдържа всички законоустановени реквизити по чл. 34б, ал. 1 от Закона за държавната собственост. По тези съображения и на осн. чл. 159, т. 4 и т. 8 АПК и чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 АПК, Върховният административен съд