Решение № 5769 от 3.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11721/2009 г.

Решение № 5769 от 3.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11721/2009 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по касационна жалба на Иванка Стоянова Кудуска от гр. Кюстендил, чрез пълномощника адв. Лазарова против решение № 254 от 17.07.2009 г. на Административен съд - Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата й срещу отказа на Общинска служба "Земеделие" - гр. Кюстендил за извършване на административна услуга - издаване на скица за земеделски имот, както и е прекратено производството по искане за осъждане на ОСЗ - Кюстендил да извърши действия по издаване на скица за имот на основание чл. 257, ал. 2 от АПК. Излага доводи, че решението е незаконосъобразно, постановено при нарушение на административнопроизводствени правила и несъответства на целта на закона, както и че е необосновано. Твърди, че след като е възстановена собствеността на общия наследодател върху имота с решение на ОСЗ в изпълнение на съдебно решение, но не е издадена скица, отказът да се издаде скица е незаконосъобразен. В тази връзка излага подробни доводи относно неправилността на обжалваното решение и незаконосъобразността на отказа за издаване на скица и изпълнение на дейности определени със закон от страна на ОСЗ. Моли, да се отмени обжалваното решение и се постанови решението по същество като се отмени отказа за издаване на скица, както и да се задължи ОСЗ да издаде скица за имота. Ответникът - Общинска служба "Земеделие" - гр. Кюстендил с писмен отговор оспорва жалбата и излага доводи за правилност на обжалваното решение. Моли, да се остави без уважение жалбата и се потвърди обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Излага, че е извършена от съда цялостна и подробна преценка на всички доказателства по делото, включително и на заключението на вещото лице, на доводите и възраженията на жалбоподателката, както и на относимите към спора факти и обстоятелства, като правилно и обосновано е прието от него, че отказът на ОСЗ - Кюстендил да издаде скица за земеделския имот, представляващ ливада с площ от 7 дка в м. Градище с. Богослов е законосъобразен. Смята, че имотът е неидентифициран относно граници и съседи при създаване на картата на имотите в съществуващи реални граници, той не е част от картата на възстановената собственост и няма за него отделен идентификатор. При идентифициране на имота във връзка с искане за издаване на скица, но без участие на собственици на съседните имоти, е установено застъпването му със съседните имоти № 012089 и № 012087, които са идентифицирани и са част от картата на възстановената собственост. Правилно е прието, че при тези обстоятелства съществуващото застъпване на имота със съседни имоти е пречка за заснемането, нанасянето на имота в картата на възстановената собственост в претендираните граници и издаване на скица по реда на Наредба № 49/2004 г. Излага, че основателно ОСЗ е отказала извършването на административната услуга - издаване на скица за имота. Твърди, че е неоснователна жалбата и срещу определението на съда за прекратяване на делото по искането предявено по чл. 257, ал. 2 от АПК, което е правилно. Излага, че не е налице бездействие на административния орган да изпълни задължение, произтичащо пряко от нормативен акт по смисъла на чл. 256 от АПК. Касационната жалба, която е и частна жалба в частта за прекратяване на производството е подадена от активно легитимирана страна в сроковете по чл. 211, ал. 1 и чл. 230 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 и чл. 220 от АПК касационната жалба е неоснователна. С решение № 254 от 17.07.2009 г. на Административен съд - Кюстендил е отхвърлена жалбата на Иванка Стоянова Кудуска срещу отказа на Общинска служба "Земеделие" - гр. Кюстендил за извършване на административна услуга - издаване на скица за земеделски имот, представляващ ливада с площ от 7 дка в м. "Градище", землище на с. Богослов, община Кюстендил, обективиран в протокол изх. № 53-С от 25.02.2009 г., както и е прекратено производството по искане за осъждане на ОСЗ - Кюстендил да извърши действия по издаване на скица за описания имот на основание чл. 257, ал. 2 от АПК. Съдът след като е установил подробно фактическите обстоятелства по делото, е приел, че се отнася до административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК, с който е отказано извършване на административна услуга - издаване на скица за имот, за който има решение за признаване право на собственост, но в което не са посочени граници и съседи, поради това, че при заснемане имота се застъпва с други имоти, които са отразени в картата на възстановената собственост. Съдът е приел, че следва в производство по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ жалбоподателката да установи правата си по отношение на частите, които се застъпват от други имоти нанесени в картата на възстановената собственост /КВС/ и след това в производство по Наредба № 49/2004 г., след като установи правата си и по отношение на тези части, да иска промяна и издаване на скица за целия имот. По отношение на жалбата срещу бездействие на административен орган е приел, че не е налице бездействие, поради което на основание чл. 159 от АПК е прекратил производството по чл. 257, ал. 2 от АПК. Обжалваното решение е правилно, като не са налице отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, които да обуславят неговата отмяна. Част от сочените отменителни основания от касаторката са относими към първоинстанционното производство по чл. 146 от АПК. Първоинстанционният съд е изложил правилни изводи относно характера на обективирания в протокол отказ на ОСЗ - Кюстендил за извършване на административна услуга. Издаденият отказ като волеизявление на ОСЗ - гр. Костинброд е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК, който е постановен по повод искане за изпълнение на съдебно решение и решение на ОСЗ за издаване на скица, която представлява документ от значение за признаване или упражняване на права, като отказът да се издаде засяга правата и интересите на заявителката. В съответствие с чл. 220 от АПК настоящият съдебен състав приема за правилно установени фактите в първоинстанционното производство, като споделя направените въз основа на тях изводи за приложение на материалния закон. Установено е, че с молба вх. № 53-С от 6.08.2008 г. наследодателката Лиляна Николова Стоименова, б. ж. на 2.11.2008 г. до началника на ОС "Земеделие" - Кюстендил е поискала изпълнение на решение № 366 от 2.07.2008 г. по адм. д. № 2441/2007 г. на Кюстендилски районен съд, с което е прогласено за нищожно решение изх. № 1350 от 9.11.2007. на ОС "Земеделие" - Кюстендил, с което е отказано възстановяване на правото на собственост и издаване на скица за земеделски имот с площ от 7,000 дка, находящ се в м. "Гарище", землище с. Богослов, община - Кюстендил, което е приложила и е указано на административния орган да приключи административното производство по реституция. С решение № 5-32 от 26.08.2008 г. на ОСЗ - Кюстендил на основание чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и в изпълнение на решение № 366 от 2.07.2008 г. по адм. д. № 2441/2007 г. на КРС е признато правото на възстановяване на процесния имот, без да бъдат посочени граници /съседи/ на имота и без да се издаде скица. По протокол изх. № 53-С от 25.02.2009 г. на ОСЗ - Кюстендил е отказано извършване на административна услуга - издаване на скица за земеделски имот, представляващ ливада с площ от 7 дка в м. "Градище", землище на с. Богослов, община Кюстендил, поради това, че части от имота попадат върху имоти на трети лица, на които са възстановени имоти № 012089 и № 012087, като е указано да се предяви иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ срещу третите лица и след установяване на правата им да се издаде скица. Касаторката е обжалвала отказа на ОСЗ - Кюстендил като наследница на Лиляна Николова Стоименова, б. ж. на 2.11.2008 г. При разглеждане на производството по жалбата срещу постановения отказ от ОСЗ - Кюстендил първоинстанционният съд правилно е определил отказа за издаването на документ от значение за признаване или упражняване на права, като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК. В съответствие с чл. 33, ал. 2 от ЗСПЗЗ и чл. 26а, ал. 3 и 4 и чл. 60, ал. 6, т. 5 ППЗСПЗЗ, правомощие на ОСЗ е да поддържа и осъвременява плановете за земеразделяне и другите материали и данни при прилагането на закона, и да издава скици при извършването на разпоредителни сделки и делба на земеделски земи до одобряването на кадастралната карта и кадастралните регистри за съответната територия по реда на ЗКИР. В производството съдът е назначил съдебно - техническата експертиза въз основа на която е приел, че в случая е направено писмено искане за издаването на скица в съответствие с чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ за имот, който не е идентифициран в картата на възстановена собственост, тъй като с решение № 366 от 2.07.2008 г. по адм. д. № 2441/2007 г. на КРС и решение № 5-32 от 26.08.2008 г. на ОСЗ - Кюстендил не са посочени граници /съседи/ на имота. Установено е от СТЕ, че част от признатия за възстановяване имот с площ от 0,830 дка влиза в идентифициран в КВС имот № 012087; част с площ от 0,270 дка влиза в имот № 012089 и част от имот с площ 0,030 дка влиза в имот № 012090, които имоти са записани в КВС на трети лица. Също така отделно от тези части част с площ от 0,625 дка обозначена и идентифицирана като имот № 015075 по КВС е призната с решение № 5-10 от 25.02.2009 г. на наследодателя на касаторката, издадена е скица и за която част жалбоподателката се е отказала от обжалването. Подробно и правно обосновано въз основа на доказателствата по делото първоинстанционния съд е приел, че касаторката се е легитимирала като собственик на имот, за който иска издаване на скица в съответствие с чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ по решение № 5-32 от 26.08.2008 г. на ОСЗ - Кюстендил, което е издадено въз основа на решение № 366 от 2.07.2008 г. по адм. д. № 2441/2007 г. на КРС . С решението на КРС процесният имот е определен за възстановяване, но без да се посочат: граници, съседи, евентуални ограничения на собствеността. По този начин е признато правото на собствеността върху процесния имот в съществуващи (възстановими) стари реални граници с решение № 5-32 от 26.08.2008 г. на ОСЗ - Кюстендил, но без да се посочат също граници, съседи и евентуални ограничения на собствеността. Законосъобразно съдът е обсъдил разпоредбата на чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ и чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ относно задължителното съдържание на решението, както и прилагането на скица към него. Решението на ОСЗ е влязло в сила, но с него не е индивидуализиран имота по КВС и не е издадена скица. В съответствие с чл. 3, ал. 1 от Наредба № 49 от 5.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост /Наредбата № 49/ по писмено искане на собствениците или заинтересовани лица ОСЗ издава и заверява скици на поземлени имоти от картата на възстановената собственост. Съгласно чл. 3, ал. 2 от Наредба № 49 скицата представлява копие от картата на възстановената собственост и отразява състоянието на имота към датата на издаването й съгласно данните в регистъра. Лицето, което иска издаване на скицата, трябва да е вписано в регистъра като собственик или като носител на ограничено вещно право върху имота към момента на издаването й. В случая по КВС въз основа на решение № 5-10 от 25.02.2009 г. на ОСЗ - Кюстендил на наследодателя на касаторката Никола Илиев Тасев е призната част от 0,625 дка от ливада в м. "Гарище", и представляващ имот № 015075, за която жалбоподателката няма претенции. Също така за имот по КВС № 012088, с площ от 5,196 дка, който е част от претендирания процесен имот на наследодателя Никола Тасев с решение № 5-10 от 10.10.2007 г. е възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници, въз основа на което е издадена скица. По отношение съставянето и поддържането на картата на възстановената собственост решаващият съд е изложил законосъобразни изводи, които настоящия съдебен състав споделя напълно. От заключението на съдебно - техническата експертиза се установява, че в одобрената карта на възстановена собственост имотът от 7 дка е отразен по изложения по-горе начин, като отделни части попадат в имоти с призната собственост на трети лица, поради което не е нанесен имота самостоятелно и не е идентифициран със отделен номер, което е в съответствие с чл. 30, ал. 1 от Наредба № 49. След като е невъзможно заснемането и нанасянето на имота в КВС, поради застъпване на имота с части от други имоти на лица с възстановена собственост, правилно първоинстанционния съд е приел, че следва да бъде разрешен спора за материално право по реда на чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, в който следва да се установят граници и съседите на имота, след което се извърши нанасяне на промяната за имота в КВС в съответствие с изискванията на Наредба № 49. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема за неоснователни доводите на касаторката за допуснати нарушения на материалния закон по изложените от нея доводи при постановяване на обжалваното решение и при проверката по чл. 218 от АПК не се установи нарушение на материалния закон. Първоинстанционният съд се е произнесъл въз основа на събраните по делото доказателства и е направил правилни правни изводи, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Правилни са и изводите на съда във връзка с производството по чл. 257, ал. 2 от АПК, че липсва годен за обжалване административен акт - бездействие на административния орган по чл. 256 и чл. 257 от АПК, поради което е прекратено производството по делото. Освен това жалбоподателката не е установила в какво се изразява бездействието на ОСЗ, след като последната е указала какво е необходимо да се извърши съгласно изискванията на Наредба № 49 за издаване на скица за претендирания от жалбоподателката имот и след като по отношение на отделни части от него в КВС са отразени данните и са издадени скици, но за които жалбоподателката не претендира. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,