Решение № 1353 от 13.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4701/2007 г.

Решение № 1353 от 13.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4701/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Жанин Силдарева Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Х. А. и Л. И. А., от гр. С. срещу решение от 8.05.2007 г. по гр. д. № 3664/2006 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 21.07.2006 г. по гр. д. № 390/1993 г. на СРС, с което е отказано да се допълни решението постановено на 16.04.1998 г. по същото дело с произнасяне по въведените основания за нищожност на договора за продажба от 31.12.1967 г. в съдебно заседание на 16.05.1995 г. С тях е заявено, че сключеният договор за продажба на недвижим имот от държавата с наследодателите на И. С. и М. С. е нищожен и поради това, че решението за продажба, договорът за продажба и утвърждаването му не са подписани от компетентните органи. Развит е довод за допуснато нарушение на съществени процесуални правила при определяне предмета на спора. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж,ал. 1 ГПК. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 218в, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Касаторите са предявили при условията на обективно съединяване установителни искове по чл. 7 ЗВСОНИ като са искали да се установи нищожността на сключен договор от Ц. И. С. и И. А. С., наследодатели на ответниците, със зам. председателя на и К на РНС " В. Л. " за продажба на недвижим имот -апартамент във вътрешната сградата, вх. А, ет. 3, която е построена в парцел **** Х-Б, кв. 21 по плана на м. Центъра, гр. С., със застроен на площ от 129.40 кв. м. Поддържали са, че договорът е нищожен като сключен: 1. в нарушение на нормите за задоволяване на нуждите на семейството; 2. поради това, че купувачите не са имали качеството на наематели за закупения от тях апартамент и 3. поради това, че купувачите са се възползвали от служебното си и партийното си положение. С молба от 2.07.1993 г., подадена в изпълнение дадените указания на съда за уточняване на основанията на исковете, ищците са уточнили, че договорът е нищожен, тъй като: 1. ищците не са били настанени в закупения апартамент, 2. в него са живеели други наематели, които не са дали съгласие за продажбата на имота на ответниците; 3. закупеното жилище по площ е надвишавало нуждите на семейството на купувачите, тъй като към датата на сключване на договора им децата им са били пълнолетни, поради което не са били членове на семейството им. В този смисъл е направено устно уточнение и в проведеното съдебно заседание на 21.09.1993 г.. В това заседание съдът се е произнесъл с определение по направеното писмено и устно уточнение като го е допуснал. В проведеното съдебно заседание на 16.05.1995 г. по гр. д. № 390/1993 г. повереникът на ищците е оспорил автентичността на договора за продажба, по повод представения и приет като доказателство екземпляр от него. Поддържал е че, той не е подписан от зам. председателя на и К на РНС, възразил е и за това, че решението за продажба на апартамента от 16.08.1967 г. също не е подписано от председателя на и К на РНС, което е нарушение на чл. 14 от Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд и че не е било утвърдено от компетентния орган. С решение от 16.04.1998 г., което липсва по гр. д. № 390/1993 г., Софийски районен съд е отхвърлил исковете за обявяване нищожността на говора.С решение от 21.07.2006 г. постановено по същото д. е отказал да допълни първоначалното с произнасяне по исковете за обявяване нищожност на договора основани на твърденията за нищожност поради това, че не е подписан от компетентен орган; поради това, че е сключен въз основа на нищожно решение за продажба издадено от некомпетентен орган и поради това, че решението не е било утвърдено от оторизирания административен орган. Намерил е, че тези твърдения за нищожност не са въведени с исковата молба и молбата за уточняване на иска, поради което не са станали предмет на делото. С решение от 8.05.2007 г. по гр. д. № 3664/2006 г. Софийски градски съд е оставил в сила първоинстанционното, постановено в производство по чл. 193 ГПК. Развитите доводи, че направените твърдения за нарушения на закона не съставляват изменение на иска, не съставляват предявени нови искове и се въведени при действието на § 2 от ПЗР на ЗОСОИ, с който е възстановен срокът за предявяване на искове по чл. 7 ЗВСОНИ, съдът е намерил за неоснователни и незаконосъобразни. Въз основа преценка на извършените от касаторите процесуални действия също е достигнал до извода, че въведените нови основания за нищожност не са станали предмет на делото, тъй като не са предявени по реда за предявяване на иск. Въвеждането им като предмет на делото чрез изменение или уточнение на иска е недопустимо. Касационният довод, че направените допълнителни твърдения за конкретни нарушения на закона не съставляват изменение на иска или въвеждане на нов иск са неоснователни. Всяко едно нарушение на повелителна норма на закона при сключване на договор е самостоятелно основание за неговата нищожност и се предявява с отделен иск. Предявяването на няколко основания за нищожност с една искова молба представлява обективно съединяване на исковете. Твърдението за наличие и на други основания за нищожност, направено в съдебно заседание на 16.05.1995 г., правилно не е обсъдено от съдът, тъй като те не са станали част от предмета на делото. По реда на уточняване на иска страната е могла да конкретизира елементите от фактическия състав на правната норма, която твърди че е нарушена, след като в обстоятелствената част на иска е посочила фактите, на които основава твърдението си, но не и да въвежда нови факти, които обуславят нови основания за нищожност. Всякога, когато ищецът се позовава на две или повече различни основания въпреки, че видът на търсената защита (петитума) е един и същ, е налице обективно съединяване на искове. Неоснователен е и доводът, че след като новите основания за нищожност са заявени при действието на § 2 от ПЗР на ЗОСОИ, с който е възстановен срока за предявяване на искове по чл. 7 ЗВСОНИ, то те са допустими. Възстановяването на срока по чл. 7 ЗВСОНИ ползва лицата, които са пропуснали да предявят иск на това основание по време действието на първоначалния срок, установен с първата редакция на нормата. Предявяването на нов иск или исковете от упражнилите вече това свое право, е следвало да стане по реда на чл. 97 и сл. ГПК. Твърдение за нови основания за нищожност направено в открито съдебно заседание не съставлява предявяване на искове. Тези твърдения не са възприети от съда и като искане за изменение на иска. Те съставляват по своята правна природа предявяване на нови искове, тъй като се сочат нови факти, които съставляват нарушение на императивни норми и които са самостоятелни основания за нищожност. След като процесуалното действие предявяване на иск не е било предприето по установения в закона ред, то не е станало предмет на делото и съдът не дължи произнасяне по него. По изложените съображения Върховният касационен съд, IV г. о.