Решение № 250 от 8.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9283/2020 г.

Решение № 250 от 8.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9283/2020 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Г. срещу решение № 432 от 09.07.2020 по административно дело № 369/2020 г. на Административен съд Плевен, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № УРИ-316 з-948/20.03.2020 г. на Директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) – Плевен и е осъден да заплати на ОДМВР Плевен деловодни разноски. По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено при неправилно приложение на закона се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваната от него заповед бъде отменена като незаконосъобразна., като му бъдат присъдени и направените в хода на съдебното производство разноски. Ответникът по касационната жалба – Директорът на ОДМВР Плевен чрез процесуален представител - в представено от последния писмено становище оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за не)основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права и интереси са засегнати с него. Разгледано по същество същото е неправилно. Основателен е наведеният довод за необоснованост на обжалваното решение, макар и не по конкретните основания наведени в касационната жалба. При формиране на изводите си съдът не е обсъдил в пълнота представените по делото доказателства и същите не са обсъдени поотделно и в съвкупност, като следва да бъде посочено, че по същият начин е процедирал и дисциплинарнонаказващия орган (ДРО). От събраните в хода на дисциплинарното производство, а и в съдебното доказателства не може да бъде формиран еднозначен и безпротиворечив извод за извършване на деянието, за което е ангажирана дисциплинарната отговорност на служителя от М. Г. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед на Г. е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание – "уволнение" и прекратено служебното му правоотношение като младши автоконтрольор І-ва степен в група "Охранителна полиция" към Районно управление (РУ) Никопол, при ОДМВР Плевен на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 (дисциплинарно нарушение – неспазване на правилата на етичния кодекс)от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Въпреки обема на заповедта – пет страници в същата липсва конкретно посочване в съответствие с изискванията на чл. 210, ал. 1 ЗМВР на съществени елементи като мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. В началото на същата е посочено, че дисциплинарното производство е образувано по повод на постъпили данни, че Г., в качеството си на длъжностно лице на 18.12.2018 г, около 16, 30 ч. в с. Асенова, обл. Плевен на ул. "Трети март" чрез изнудване посредством злоупотреба със служебно положение – чрез заплашване, че ще бъде санкциониран за установената от него техническа неизправност на спирачната система (?!) каквато неизправност в действителност не била установена по съответния ред и ще му бъде наложена принудителна административна мярка "временно спиране от движение" на товарния автомобил в нарушение на чл. 171, ал. 1, т. 2, б. "а", предложение първо от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е поискал и приел дар – 10 евро, с левова равностойност 19, 56 лева, който не му се следва от Р. К. – водач на товарен автомобил МАН с рег. [рег. номер на МПС], за да не извърши действие по служба – да не състави АУАН на лицето, за което е образувано досъдебно производство и служителят е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 302, т. 1, предл. 6 от НК във вр. с чл. 301, ал. 1, алт. 1, предл. 2 от НК – подкуп, извършен чрез изнудване от полицейски орган – длъжностно лице, което поиска, каквато и да е имотна облага, която не му се следва за да не извърши действие по служба. В останалото съдържание на заповедта липсва конкретно описание какво приема органа, като установено по отношение на място, време и обстоятелства, при които е извършено нарушението, при което следва извод, че органът е възприел като доказани и установени обстоятелствата, посочени от органите на досъдебното производство, за които е образувано същото – т. е. които ще следва да бъдат установени по реда на НПК. От съдържанието на заповедта не може да се установи кое точно деяние е възприето от издателя на заповедта е приел като нарушение на цитираните в заповедта разпоредби на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, приет със заповед № 8121 з-348/25.07.2014 г. на министъра на вътрешните работи. При това изводът в обжалваното решение, че заповедта отговаря на изискванията за форма е неправилен. Неправилен е и и изводът, че заповедта е постановена при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила. На първо място дисциплинарнонаказващия орган е имал яснота относно случилото се на 18.12.2018 г. в часовия диапазон от 14 до 17 часа в с. Асеново още на 10.04.2019 г. когато, видно от поставените резолюции върху част от материалите по дисциплинарното производство, по което е била издадена заповед УРИ 316 з-1423/18.04.2019 г. (предмет на проверка по адм. дело № 619/2019 г. на АС – Плевен, приложено към настоящето дело) същият се е запознал с материалите по него, които също съдържат идентични с приложените по второто образувано дисциплинарно производство, по което е издадена процесната заповед, материали по образуваното досъдебно производство срещу Г. При това дисциплинарното производство, образувано със заповед рег. № 316 з-3828/03.11.2019 г. е образувано в нарушение на принципите за служебно начало по чл. 9 АПК и за бързина и процесуална икономия по чл. 11 АПК, които са намерили отражение в разпоредбите на чл. 205 ЗМВР и чл. 31 от Инструкция № 8121 з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи (Инструкцията), в които при липсата на посочен срок означава незабавно след получаване на данните. Този извод следва и от разпоредбата на чл. 197, ал. 3 ЗМВР, който предвижда налагане на отделно наказание за всяко констатирано нарушение – т. е законодателят изрично е предвидил, че при постъпване на данни за извършено нарушение ДНО следва да образува дисциплинарно производство, в което след провеждане на пълна и всестранна проверка на обстоятелства, при констатиране на извършени повече от едно дисциплинарни нарушения по това дисциплинарно производство органът налага наказание за всяко от тях, след което определя едно общо наказание. На следващо място нито дисциплинарно разследващия орган Г. (ДРО), нито ДНО са извършили проверка и анализ на всички събрани доказателства. На описаното в заповедта място и време са присъствали трима полицейски служители – жалбодателят М. Г. и неговите колеги Г. Г. и И. Х. От твърденията на Р. К. не се установява със сигурност, кой от тях е поискал "почерпка", а и това описанието не може да установи със сигурност това, при липсата на събрани в хода на дисциплинарното производство подобни данни за тримата служители. При това буди недоумение как органът е преценил, че именно М. Г. е служителят, който визира К. В тази насока следва да бъде съобразен и факта, че дадените от К. обяснения на дата – 18.12.2018 г. (приложени в две екземпляра) същият няма твърдения за искане на "почерпка", като такива се появяват едва в разпита му в хода на досъдебното производство. Същевременно показанията на останалите двама служители са приети безкритично, предвид интересите им с оглед конкретния случай, докато тези на наказания служител изобщо не са обсъдени. Най-важното в случая е, че от останалите събрани доказателства не се установява именно М. Г. да е имал досег с парите, намерени от органите на досъдебното производство, при извършените процесуални действия. Напротив от приобщената към дисциплинарното производство ДНК експертиза категорично и еднозначно се установява, че единствено Г. Г. от тримата служители е имал досег с плика, в който са открити парите, описани в протокола за оглед на местопроизшествие от 18.12.2018 г., като сумата им многократно надвишава тази, която се твърди от К. и за която е ангажирана дисциплинарната отговорност на М. Г. По делото липсват данни ДРО и ДНО да са извършили дори елементарна проверка по отношение на произхода и притежанието на намерените пари в белия плик, открит разследващите органи и за който именно Г. Г. твърди, че е видял в него да има банкноти, които по-рано е видял в М. Г. По аналогичен начин е процедирано и по отношение на иззетите с протокол за претърсване и изземване от служебния автомобил 6 банкноти по 50 евро на обща стойност 300 евро, за които се приема, че са на служителя И. Христов. От тези доказателства следва безспорен извод, че по отношение на намерените в белия плик и в автомобила парични средства – лева и евро единствено за служителят М. Г. не е установено да е имал досег със същите, а при липсата на данни за извършена проверка от страна на ДРО и ДНО по отношение на двамата служителите, които са се намирали на същото място по същото време и за които е установено, че имат съпричастност с тях изводите на посочените органи са едностранчиви и тенденциозни. При обективно установения факт, че всички алели от ДНК профила на Г. Г. присъстват в съответните локуси на смесения ДНК профил, определен за обекта бял плик, намерен от разследващите органи, а ДНК профила на М. Г. не може да е източник на изследвания биологичен материал от белия плик, в който са намерени парите направеният извод от ДНО, че М. Г. е осъществил дисциплинарното нарушение, за което му е наложено наказание е необоснован. Проведеното дисциплинарно разследване не е довело до установяване на действителните факти и обстоятелства от значение за случая, което е довело до постановяване на акта в нарушение на разпоредбата на чл. 35 АПК. Ето защо настоящият състав намира, че проведеното дисциплинарно разследване е в нарушение на изискванията на чл. 207, ал. 3 ЗМВР, а тези на ДНО при издаване на заповедта в нарушение на чл. 206, ал. 4, както на ал. 1 и 2 ЗМВР. Така установените нарушения на предвидените в ЗМВР административнопроизводствени правила са довели и до неправилно приложение на материалния закон. От съдържанието на заповедта – л. 3 абз. 3 се установява, че като нарушение ДНО е възприел и това че при извършената на 18.12.2018 г. проверка на товарен автомобил МАН с рег. [рег. номер на МПС] и водача му служителя не докладвал по установения ред в ОДЧ Никопол, за което обаче същият вече е бил наказан със заповед, потвърдена от съда. При това в тази част заповедта е нищожна. След тази констатация ДНО излага твърдения за установеното в хода на досъдебното производство, което обаче не води до извод за установено конкретно нарушение на служебната дисциплина. При липсата на безспорно установено нарушение от страна на М. Г. и най-вече при липсата на конкретно посочено такова в заповедта, изложено по начина, посочен в разпоредбата на чл. 210, ал. 1 ЗМВР неправилно е ангажирана отговорността му за нарушение на служебната дисциплина – нарушение правилата на Етичния кодекс. С оглед на така установеното неправилно в обжалваното решение е прието, че заповедта е постановена при правилно приложение на материалния закон. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е неправилно, като необосновано и постановено при неправилно приложение на закона и следва да бъде отменено, като вместо него следва да бъде постановено ново, с което обжалваната от М. Г. заповед бъде отменена като незаконосъобразна – постановено в нарушение на изискванията за форма и на предвидените административнопроизводствени правила, довело до постановяването й при неправилно приложение на материалния закон. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК администрацията при ответника следва да бъде осъдена да заплати на касационния жалбодател направените деловодни разноски в размер на 1080 лв., от които 10 лв. заплатена държавна такса за първоинстанционното производство, 70 лв. за настоящето и по 500 лв. заплатена хонорар за един адвокат за всяка от инстанциите. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение