Решение № 12144 от 12.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8919/2016 г.

Решение № 12144 от 12.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8919/2016 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на М. Х. К., от с. Р., област К. против решение № 73/15.06.2016 г. по адм. дело № 44/2016 г. на Административен съд - К. Поддържат се оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 10, б. "ж" от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП) (отм.), § 4, ал. 1 от ПЗР на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ - К. не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 73/15.06.2016 г. по адм. дело № 44/2016 г. Административен съд - К. е отхвърлил жалбата на М. Х. К., от с. Р., област К. срещу решение № 2153-08-7/3.02.2016 г. на директора на ТП на НОИ - К. и потвърденото с него разпореждане № 2140-08-146/11.12.2016 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че не са налице основания на § 4 от ПЗР на КСО, тъй като трудът на жалбоподателя в ОЦК/ОЦЗ, ДФ "ОЦК" - К., като контрольор по качеството на оловното производство, за периода 12.11.1990 г. - 25.11.1998 г. не следва да бъде категоризиран от първа категория и не е налице нормативно установения сбор от 100 точки, необходим за пенсиониране по посочения ред. Решението е правилно. По делото е установено, че с разпореждане № 2140 - 08 - 146/11.12.2015 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - К. на М. К. е зачетен осигурителен стаж от първа категория - 06 г., 06 м., 01 дни; от втора категория - 08 г., 00 м., 13 дни и от трета категория - 03 г., 08 м., 06 дни, който превърнат към трета категория на основание чл. 104 КСО възлиза на общ осигурителен стаж от 24 г., 06 м., 24 дни. Пенсионните органи са се позовали на приложените към заявлението писмени доказателства (длъжностна характеристика и обр. УП-3, изх. № 107/24.09.2015 г., издадено от "ОЦК" - АД, гр. К. (в несъстоятелност)) и констативен протокол № КП-5-08-00077662/30.10.2015 г., изготвен от инспектор по осигуряването в ТП на НОИ - К. Разпореждането е потвърдено с решение № 2153-08-7/03.02.2016 г. на директора на ТП на НОИ - К. Възприетите факти сочат отсъствие на минимално изискуемите сбор от осигурителен стаж и възраст, както и на нормативно предвидения осигурителен стаж от първа или втора категория по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. При анализа на доказателствата, административният съд е достигнал до същите изводи. За изясняване на същността на трудовите функции на изпълняваната от жалбоподателя длъжност "контрольор по качеството" с място на работа отдел "Технически и качествен контрол" в "ОЦК" АД, гр. К. за спорния между страните период 12.11.1990 г. - 25.11.1998 г. е била назначена и съдебно-икономическа експертиза, а също са били събрани и свидетелски показания. Обосновани са изводите на административния съд, че не съществуват основания да се приеме, че категорията труд във връзка с процесния осигурителен стаж е неточно определена. Не е налице същата вредност и тежест както при труда на работниците, заети непосредствено в оловното производство, каквито са например пещарите или машинните шлосери. Обстоятелството, че жалбоподателят е получавал безплатна храна и допълнително възнаграждение за работа при вредни условия не могат да обосноват, че трудът е полаган при условията на т. 4а, б. "а" от ПКТП (отм.). Несъответстващи на нормативните факти са твърденията на касатора, че към момента на полагане на процесния осигурителен стаж разпоредбата на т. 10, б. "ж" ПКТП (отм.), по която е бил категоризиран трудът, не е действала. Същата е създадена ДВ, бр. 83 от 1978 г., изм., ДВ, бр. 49 от 1990 г. и има следното съдържание: Работници, заети в пирогенното обогатяване и добиване на олово, цинк, мед, арсен, антимон, калий, живак и сплавите им, злато, сребро, кадмий, селен, телур и други редки метали без включените в раздел първи, и то само в следните отдели или отделения: ... ж) (нова - ДВ, бр. 83 от 1978 г., изм., бр. 49 от 1990 г.) работници и инженерно-технически работници до началник-производство (цех) включително от основните и спомагателните цехове, дейности и обслужващи звена на МК "Г. Дамянов" - Средногорие, ММП "Г. Д." - Е., Дъщерната фирма "ОЦК" - К., КЦМ "Д. Б." - П., и "Цветметалургремонт" - П., невключени в раздел I. Работници и инженерно-технически работници до технически ръководител включително от фирмата "Металургремонт" и други организации за времето, когато извършват ремонтни, строително-монтажни работи или обслужват технологичния процес в тези дейности (цехове, работни места, дейности и звена). М. К. е работил в периода 12.11.1990 г. до 25.11.1998 г. в Дъщерна фирма "Оловно-цинков комбинат" - К. на длъжност "контрольор по качеството" и е осъществявал трудови функции, извършвайки действия по пробовземане от суровини и готова продукция при входящ количествен и качествен контрол, който труд законосъобразно е категоризиран при условията на чл. 10, б. "ж" ПКТП (отм.). Съгласно § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО (изм., ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г.) до 31 декември 2015 г. включително, лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд, могат да се пенсионират при навършване на възраст 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете при първа категория труд или 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете при втора категория труд, и ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете. При подаденото заявление за отпускане на пенсия по § 4, ал. 1 ПЗР на КСО М. К. е имал навършени 55 г., 06 м., 28 дни, които сумирани с осигурителния стаж превърнат към трета категория дават общ сбор от 80 г., 01 м., 22 дни, което сочи, че не е налице кумулативно изискуемата материалноправна предпоставка за възникване правото за ранно пенсиониране сбор от осигурителен стаж и възраст. Не е налице и основанието за минимално изискуем осигурителен стаж, придобит при условията на труд от първа или втора категория. По изложените съображения, атакуваното съдебно решение не страда от наведените в касационната жалба пороци и като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение