Решение № 7534 от 6.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2693/2017 г.

Решение № 7534 от 6.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2693/2017 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Г. П., подадена против решение № 408 от 27.12.2016 г., постановено по адм. дело № 695/2016 г. по описа на Административен съд - В. Т., с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 385/06.10.2016 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД/Комисията). Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна КЗД не е изразила становище. О. А. Н. И. - директор на ЦДГ "Пчелица" - Л., оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение решението да се остави в сила. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Релевантните за спора факти и обстоятелства са изяснени по делото, а изводите на съда, довели до постановения правен резултат, се споделят от касационния състав. Неоснователно е оплакването за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, каквото не се констатира при инстанционния контрол. Освен това, обратно на твърденията в касационната жалба за необоснованост, съдът е обсъдил доказателствата и доводите на страните, изложил е подробни и логични мотиви, които съответстват на установените по делото факти. Неоснователно е и възражението за нарушение на материалния закон. Административният съд правилно е възприел извода на КЗД, че спрямо Панева не са осъществени форми на пряка или непряка дискриминация, тормоз, преследване или нарушение на принципа на равно третиране, подбуждане към дискриминация и дискриминация, заради нейните убеждения, което поведение да изхожда от директора на ЦДГ "Пчелица" - Л. Следователно жалбоподателката не е била поставена в по-неблагоприятно положение на основание защитен от закона признак. За да е осъществен състав на нарушение на Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) трябва да е установено различно третиране на лицето, извършено съзнателно, при наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, изразяваща се в признак от изброените в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. В този смисъл не е достатъчно да се установи по-неблагоприятно третиране на лицето, а следва да се докаже също така, че тази дискриминация е извършена съзнателно по някой от признаците, очертани в цитираната законова норма. В случая както пред Комисията, така и в първоинстанционното съдебно производство е установено получаването от К. П. на по-ниска оценка при определянето на допълнителното трудово възнаграждение за педагогическите специалисти през учебната 2013/2014 г. (34 точки) в сравнение с предходната 2012/2013 г. (75 точки), както и докладваната от директора на детското заведение пред педагогическия екип жалба на П. до КЗД и изискване от последната на писмени обяснения относно тази жалба. Обосновано съдът е приел, че тези факти не доказват поддържаното от касаторката неравно третиране спрямо други лица в сходно положение. Разликата в оценяването на жалбоподателката в двата последователни периода, при липсата на база за сравнение с оценяването на други учители в детската градина през учебната 2013/2014 г., т. е. с лица в сравнимо сходно положение, не доказва елементите на дискриминация. В това отношение съдебният състав е изложил подробни аргументи в мотивите на решението си, които следва да бъдат възприети. Логично е в отделните периоди на оценяване изпълнението на трудовите задължения от едно и също лице да е с различно качество поради различни обективни или субективни причини. Установените по делото конфликтни отношения между касаторката и нейни колеги през 2014 г. са обстоятелства, които могат да окажат неблагоприятен ефект върху качеството на изпълнението на служебните задължения на жалбоподателката, респективно върху нейното оценяване. Обстоятелството, че оценката й е претърпяла неблагоприятна промяна през отделните релевантни периоди на оценяване не доказва обаче наличие на дискриминация под каквато и да е форма от регламентираните в закона. Доколкото е налице недоказан факт за нееднаквото третиране на касаторката спрямо други лица в сходно положение като условие за наличието на дискриминация, обосновано съдът е счел, че липсва различно третиране, основано на някой от защитените признаци, посочени в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., респективно по признака "убеждения". Неоснователни са и оплакванията във връзка с изискването на писмени обяснения от работодателя по неприключило с влязла в сила заповед дисциплинарно производство. Действително същите са дадени от касаторката на основание чл. 193, ал. 1 от КТ във връзка със започнало срещу нея дисциплинарно производство за нарушение по чл. 187, т. 8 от този кодекс. Задължението на работодателя преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения е императивно, т. е. неизпълнението на цитираното задължение е нормативно обвързано с отмяна на дисциплинарното наказание. Дали вследствие на тази обяснения работодателят ще реализира своето правомощие по КТ да наложи дисциплинарно наказание или не е въпрос, който освен че е изцяло в преценката на работодателя, няма връзка с предмета на настоящото дело, за да се сочи като обосновка на твърденията за дискриминация. Както правилно е приел и съставът на първоинстанционния съд, това е въведен със закон задължителен етап от дисциплинарното производство, при който не е допуснато неравно третиране на касаторката и поставянето й в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица при сходни обстоятелства. Действията на работодателя във връзка с дисциплинарното производство не представляват неблагоприятно третиране на жалбоподателката на основа на някой от защитените признаци. Абсолютно необосновани и неверни по същината си са твърденията на Панева за тормоз, подтикване към дискриминация и преследване. Тези твърдения, макар и бланкетни, са подробно обсъдени от първоинстанционния съд и правилно са отхвърлени. Предвид изложените съображения се налага извод за липса на касационни основания за отмяна на съдебното решение, поради което то следва да се остави в сила. Разноски в полза на ответницата Иванова не се присъждат, защото няма доказателства такива да са направени. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,