Решение № 413 от 11.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4794/2010 г.

Решение № 413 от 11.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4794/2010 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Подадена е касационна жалба от "Сибол" ООД - гр. Пловдив, представлявано от управителя Йосиф Моис Бехар, против Решение № 1579/26.11.2009 г., постановено по адм. дело № 1136/2008 г. по описа на Административен съд - Пловдив, Първо отделение, ХIV-ти състав, с която е отхвърлена жалбата против Ревизионен акт (РА) № 1602983/12.02.2008 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - град Пловдив, потвърден с Решение № 248/31.03.2008 г. на Директора на Дирекция "ОУИ", гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта му на отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 29800 лв. по фактура № 21/26.07.2007 г. и по фактура № 25/27.07.2007 г., издадени от ЕТ "Венко Иванов", на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Касаторът поддържа, че Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения изложени в жалбата моли Решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания Ревизионен акт. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Пловдив при ЦУ на НАП оспорва жалбата и моли решението да бъде оставено в сила в представено по делото писмено възражение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, Първо "А" отделение като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба и предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява следното: С обжалваното решение на Административен съд - Пловдив е отхвърлена жалбата на "Сибол" ООД - гр. Пловдив против Ревизионен акт (РА) № 1602983/12.02.2008 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - град Пловдив, потвърден с Решение № 248/31.03.2008 г. на Директора на Дирекция "ОУИ", гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта му на отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 29800 лв. по фактура № 21/26.07.2007 г. и по фактура № 25/27.07.2007 г., издадени от ЕТ "Венко Иванов", на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Предмет на обжалване са установените дължими суми с Ревизионния акт, с който не е непризнат данъчен кредит в размер 29 800 лв. със съответните лихви в резултат на следните констатации при ревизията. Ревизията обхваща периода 1.11.2006 г. - 31.08.2007 г. При извършена насрещна проверка на Венко Иванов Шарланджиев е връчено искане за представяне на документи и обяснения във връзка с издадените фактури, но такива не са представени в срока, посочен от органите по приходите. Проверката в информационната система на НАП е показала, че фактурите са отразени в дневника за продажби и справката- декларация за м. 07.2007 г. Предвид този факт, органите по приходите са приели, че не е възможно да се установят реално извършени доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, тъй като не е извършена проверка в счетоводството на проверяваното лице. В хода на ревизията жалбоподателят е представил два броя приемо - предавателни протоколи, в които като вид стока са посочени описаните във фактурите количества блузи и дамски панталони. В протоколите не е посочена допълнителна информация, която би идентифицирала стоката по - точно и по - пълно, за да се докаже, че стоката, закупена от "Сибол" ООД е същата, описана във фактурите, издадени от ЕТ "Венко Иванов". Тъй като стоките, посочени във фактурите представляват родово определени вещи, собствеността върху които се прехвърля единствено чрез тяхното предаване или отделяне, органите по приходите са изследвали дали са налице тези елементи. Те са установили, че в хода на ревизията "не са представени доказателства за отделянето на въпросните стоки в складовете на доставчиците, следователно, за да е налице доставка е необходимо стоката да бъде предадена, при липса на отделяне това може да стане единствено чрез транспортиране. ЕТ "Венко Иванов" не доказва при извършената насрещна проверка, че разполага с транспортни средства - собствени или наети. По отношение на складовите помещения, в които ЕТ "Венко Иванов" съхранява стоката, също няма представени доказателства. Не са представени доказателства за приемане и съхраняване на фактурираните стоки в складови помещения на ЕТ "Венко Иванов". Едноличният търговец не е представил доказателства, че разполага с работници, наети по трудов или граждански договор, няма нает пазач. Това е дало основание на органите по приходите да направят извода, че се касае за липса на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. С възражението към РД № 2983/25.01.2008 г. ревизираното лице е представило копия от документи на своя доставчик - копия на фактурите и приемо-предавателните протоколи към тях, справка- декларация и дневник за продажби за м. 07.2007 г.; декларация за пристигания за м. 07.2007 г.; фактура за предходен доставчик № 8/23.07.2007 г. и товарителница; протокол по чл. 117 от ЗДДС за ВОП; договор за наем на склад в гр. Пловдив; хронология на сметка 4532; декларация и писмени обяснения от доставчика за начина и мястото на съхранение на стоките, начинът на транспортирането им до склада на получателя. Тези документи са разгледани в обжалвания акт, при което е установено, че не става ясно кой е подписал копията на документите и дали същите произхождат от ЕТ "Венко Иванов". Не са представени оригиналите им за установяване достоверността на представените; няма доказателства за извършени разплащания по фактурите; не са представени данни за лицата, извършвали товаро-разтоварните работи според обясненията на Венко Иванов Шарланджиев; представен е договор за наем на склад в гр. Пловдив, ул. "Брезовско шосе" № 180, склад 19. Наемодател е "Триумвират" ООД - дружество, което се намира на един и същи адрес и е с един и същи управител с ревизираното дружество "Сибол" ООД. За периода на действие на договора няма представени фактури за наем; за доказване на предходен доставчик на процесиите стоки е представена фактура № 8/23.07.2007 г. на италиански контрагент и товарителница към нея, в която е посочена дата на тръгване на стоката 23.07.2007 г., а за дата на пристигане - 26.07.2007 г. Не е представен оригинал на товарителницата; в дневника за продажби на ЕТ "Венко Иванов" за м. 07.2007 г. не е декларирано ВОП, но е отразен протокол № 1/23.07.2007 г. със собствения му номер по БУЛСТАТ, а не с посочен VIN на чуждестранен контрагент. В същото време с подаденото възражение към РД за доказване на такова придобиване е представен протокол № 4/23.07.2007 г. с номер на италианския контрагент, който не е отразен в този дневник. В дневника за покупки за м. 07.2007 г. не е отразен нито протокол № 1, нито протокол № 4, а е отразена фактура № 8/23.07.2007 г. Така установените обстоятелства не са променили извода на ревизиращите органи по приходите за липсата на доставка по издадените от ЕТ "Венко Иванов" фактури и липсата на основание за начисляване на данък по тях. От събраните при ревизията документи е видно, че доставчикът, въпреки, че му е връчено лично искане за представяне на документи и писмени обяснения за изясняване на обстоятелства във връзка с издадените фактури, не е представил такива. Единствените документи, за които се твърди, че произхождат от ЕТ "Венко Иванов", са представени от жалбоподателя с възражението към РД № 2983/25.01.2008 г. и с жалбата към разглеждания РА. И в двата случая върху документите е положен подпис, но не става ясно кой и в качеството му на какъв е заверил тези документи, поради което правилно те не са приети като годни доказателства. При преглед на тези документи при ревизията са установени противоречия и несъответствия, които не доказват безспорно извършването на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС по издадените два броя фактури. При разглеждане на делото назначеното вещо лице също не е установило счетоводно отразяване /заприхождаване / на процесните стоки в счетоводството на доставчика, нито дали има плащане по фактурите. Съдът е преценил съвкупно всички доказателства и е стигнал до правилния извод, че в случая не е налице облагаема доставка. Предвид това, на жалбоподателя е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури, на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Съгласно чл. 25, ал. 3 от ЗДДС (отм.) на датата на възникване на данъчното събитие данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли (в този смисъл е и чл. 25, ал. 5 от действащия ЗДДС). Понятието данъчно събитие и кога следва да се счита за възникнало е регламентирано в чл. 25, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от действащия ЗДДС и чл. 25 от ЗДДС (отм.). Съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗДДС (отм.) данъчното събитие възниква на по-ранната от двете дати - датата на прехвърляне на правото на собственост или датата на плащането (цялостно или частично авансово плащане). Освен това изискуемите от закона предпоставки за възникване правото на приспадане на данъчен кредит са регламентирани в чл. 68 от ЗДДС (сила от 1.01.2007 г.), като съгласно чл. 68, ал. 2 правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗДДС регистрираното лице може да упражни това право за данъчния период, през който е възникнало или в един от следващите три данъчни периода. Правилни са изводите на решаващия административен орган, че данъкът е начислен неправомерно и на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС не е налице право на приспадане на данъчен кредит. Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на което е направил обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Предвид изложените съображения, не са налице твърдяните касационни основания за отмяна. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и наличието на претенция за разноски от страна на ТД на НАП - Пловдив, настоящата инстанция счита, че в полза на Националната агенция за приходите следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК, вр. чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но такова не присъжда, тъй като не е представляван от юрисконсулт пред настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Първо "А" отделение