Решение № 1690 от 17.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8220/2014 г.

Решение № 1690 от 17.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8220/2014 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" против решение № 2619 от 22.04.2014 г., постановено по адм. дело № 4698/2013 г. по описа на Административен съд-София град. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради необоснованост и противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209 от АПК. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява, не се представлява. В писмено становище по същество моли да се уважи жалбата, като се вземе предвид че административния акт е законосъобразен, издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при съблюдаване на приложимата материално-правна рамка, целта на закона и при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Ответникът, Айше Мустафова Османова от с. Царевци, община Търговище, редовно призован, не се явява, не се представлява и не депозира писмен отговор на касационната жалба или писмени бележки по съществото на спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано по жалба на Айше Османова от с. Царевци против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за 2011 г. УП е постановено по подаденото от земеделския производител заявление за подпомагане по схемите и мерките за директни плащане с УИН: 25/130511/66584 за кампания 2011 г. в размер 4576.51 лева. Реално тази оторизирана сума не е изплатена на Османова, тъй като, от същата е удържана сумата от общо в размер на 4349,69 лв. санкции видно от таблица 2 на стр. 5 на УП от които 1735.97 лв по НР2 и 2613.72 лв. по СЕПП. С обжалваното в настоящото производство съдебно решение съдът е отменил цитираното по-горе уведомително писмо изх. 02-250-6500/87 от 18.02.2013 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" в частта му, с която от оторизираната субсидия по подаденото от земеделския производител заявление за кампания 2011 г. е удържана сума общо в размер на 4349.69 лв. За да стигне до този правен резултат, АССГ, след подробно обсъждане на събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, е приел, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган и при спазване на предвидената в закона писмена форма. Въпреки горните констатации, АССГ е приел, че оспореното уведомително писмо е постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели от своя страна и до противоречие с материалния закон. Съдът е приел, че към момента на издаване на оспореното решение - 18.02.2013 г. задължението на ответника по касационната жалба произтича единствено от УП за извършена оторизация за 2010 г. с което писмо са наложени санкции за бъдещ период общо в размер на 2 276.77 лв., което е влязло в законна сила. Липсва обаче формирана валидна воля на административния орган, че удръжките направени по процесното писмо са свързани с предишното, още повече че е налице и разминаване в определените суми. Не става ясно и коя от санкциите ще бъде погасена. На база горните доказателства АССГ е приел, че удържането на суми с обжалвания пред него административен акт е незаконосъобразно, тъй като към датата на постановяване на атакуваното уведомително писмо от 18.02.2013 г. не е налице влязъл в сила предходен административен акт, ползващ се с изпълнителна сила по отношение начислените санкции за бъдещ период, с които да се извърши валидно удържане с оторизираната сума. Съдът е приел още, че при релевирани възражения по повод материалната законосъобразност на акта поради неправлино тълкувани прилагане на нормите на ЗПЗП и Регламент (ЕО) № 1122 от 30.11.2009 г. е дължима извършената проверка по фактическите основания за издаване на оспорения акт тъй като въпросът ще следва да бъде разрешен с обвързващ правен ефект. На следващо място АССГ е констатирал и немотивираност на УП, съставляващо самостоятелно основание за отмяната му. В административния акт не е конкретизирано на какво от трите, алтернативно посочени основания е извършено удържането на суми. Съдебното решение е правилно. Обосновано съдът е заключил, че административният акт е постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалноправните разпоредби. Действително в уведомителното писмо, освен посочения в таблицата към УП размер на удържаните суми не е индивидуализирано конкретното фактическо и правно основание за това удържане - дали приспаднатите от оторизираната субсидия суми са в резултат на санкции от предходни периоди или се касае за недължимо оторизирани суми, за които е издаден АУПДВ по директните плащания или приспадането е извършено от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ. Дори да се приеме, че тази немотивираност на акта е преодоляна с представяне към административната преписка, уведомителното писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. от които е видно че са наложени санкции за бъдещ период от 2 276.77 лв., то и в този случай правилно АССГ е приел, че административният акт е постановен в нарушение на процедурата и в противоречие с материалния закон. Настоящия съдебен състав приема, за правилен е изводът на съда за незаконосъобразност на УП в оспорената му поради издаването му при съществено нарушение на административно-производствените правила. В тази част същото не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за излагане на конкретните фактически и правни основания за взетото от административния орган крайно решение. В колона 4 на Таблица 2, приложена към уведомителното писмо, е посочена удържаната на 22.12.2011 г. и 25.01.2012 г. сума от оторизираната субсидия за земеделския стопанин по схеми НР2 и СЕПП, възлизаща общо на 4349.69 лв. Вярно е, че под таблицата е направено кратко уточнение на съдържанието на съответната колона (Удържана сума), но то не дава яснота и от него не може да се изведе извод за фактическото и правното основание за удържането на сумите. В УП за 2010 г. (на л. 27) е посочено, че е наложена санкция общо в размер на 2 276.77 лв като в забележката е посочено, че съгласно чл. 5 от регламент (ЕО) № 885/2006 г. сумата следва да бъде изцяло прихваната в течение на три години след констатацията. В оспореното писмо както бе посочено по-горе в мотивите не става ясно, кои суми са отразени за удържане в какъв размер и за какво. Липсващите мотиви с конкретно посочване на актовете, на основание на които то е направено и установените с тях вземания, не могат да бъдат заместени с поясненията на административния орган, дадени едва с касационната жалба, нито могат да бъдат извлечени от съдържанието на цитираното от него Уведомителното писмо от 2.10.2011 г., отнасящо се за кампания 2010 г., след като в процесния акт не е направено позоваване на последното и не е налице съответствие на сумите по двата акта. В тази връзка следва да се отбележи, че при наличие на изрични данни в таблицата за удържаните и изплатени на лицето суми, съдът не е длъжен да прави самостоятелни изчисления, за да установи какви точно суми според административния орган следва да бъдат удържани. Без да се оспорват принципно правилните доводи в касационната жалба относно способа, по който се погасяват т. нар. "санкции за бъдещ период", липсата на мотиви в издаденото писмо е пречка за извършване на проверка за неговата законосъобразност и съгласно чл. 146, т. 3 от АПК съставлява основание за отмяна. Безпорно за да възникне правото на РА да удържи санкцията за бъдещ период е необходимо нейното установяване с акт на компететния орган, който да е влязъл в сила. И това е така тъй като видно от § 3 на чл. 58 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. санкцията за бъдещ период се прихваща в съответствие с чл. 5б от Регламент /ЕО/ № 885/2006 на Комисията. Разпоредбата на чл. 5б от регламент № 885/2006 г. предвижда, че държавите - членки уреждат всички неуредени задължения на бенефициера, установени в съответствие с националното законодателство, като ги прихващат от бъдещите плащания, които предстои да бъдат извършени от страна на разплащателната агенция. След като с тази разпоредба от регламента, за да се осъществи валидно прихващане, се препраща към националното законодателство на държавата - членка, то в този случай приложима е разпоредбата именно на чл. 105 от ЗЗД, предвиждаща изискването активното вземане да е ликвидно и изискуемо. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,