Решение № 13434 от 20.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7181/2011 г.

Решение № 13434 от 20.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7181/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Директора на "Басейнова дирекция за Черноморски район с център Варна", гр. Варна, срещу решение № 787/31.03.2011 г. по адм. дело № 464/2011 г. на Административен съд - Варна, с искане за отмяната му, като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - Йорданка Милева Несторова не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Варна е отменил Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 33/22.12.2010 г. на директора на "Басейнова дирекция за черноморски район-Варна", в частта му, с която на Йорданка Милева Несторова са установени задължения за такси за правото на водовземане на минерални води по п. 2 "за спорт и отдих, за битови и хигиенни нужди" и по п. 3 "за други цели", както следва: за п-да 17.08.2006 г. - 31.12.2006 г. общо в размер на 18 711.29 лева; за п-да 1.01.2007 г. - 23.08.2007 г. общо в размер на 31 727.84 лева, ведно със законната лихва върху тях, считано от 1.02.2007 г. до окончателното им изплащане. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че оспореният акт е незаконосъобразен, поради нарушение на материалния закон - неспазване на разпоредби от действащата Тарифа за таксите за правото на водоползване и /или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154/2000 г., в сила от 1.01.2001 г., която определя размера на съответните такси за водоползване /водовземане/ на минерални води, изключителна държавна собственост. От една страна съдът е приел, че размера на определените с АУПДВ такси, противоречи на методиката им за изчисляване, установена с Раздел I, чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от Тарифата, по показателя W от формулата, а именно размера на ползвания годишен воден обем - куб. м, а от друга страна противоречи на критериите за определянето им, залегнали в чл. 194, ал. 3 от ЗВ /ред., ДВ, бр. 65/2006 г., в сила от 11.08.2006 г./. По спорния въпрос на каква база е следвало да бъде определена таксата за водоползване, дължима от Йорданка Несторова за процесните периоди от време, по Разрешително № 003016/19.05.2003 г. на МОСВ или по цитираната Тарифа, съдът е извел извод, че база следва да бъде тарифата, въз основа на ползваното количество минерална вода. Приел е, че органът в нарушение на изискванията на Тарифата е определил този размер по чл. 194, ал. 3 от ЗВ /в ред., ДВ, бр. 65/2006 г./, който е неприложим самостоятелно, поради липса на нова Тарифа, респ. изменение на съществуващата, съгласно чл. 194, ал. 6 от ЗВ. Така постановеното решение е правилно като краен резултат, но по други съображения. Оспореният пред първоинстанционния съд АУПДВ е издаден на основание чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "в" и ал. 3 от ЗВ /ред., ДВ, бр. 65/2006 г./, вр. с чл. 166 от ДОПК и чл. 3, ал. 1 и ал. 2 и чл. 4 от визираната по-горе Тарифа. Изменената разпоредбата на чл. 194, ал. 3 постановява, че таксата за водовземане от минерални води се определя на база разрешения обем вода и температурата на минералната вода, а ал. 6 постановява, че размера на тази такса се определя с Тарифа на МС. Съдът е елиминирал принципа, установен в чл. 15, ал. 3 от ЗНА, а именно че при противоречие на по-нисък по степен акт с по-висок, намира приложение по-високия нормативен акт, както и не се е съобразил с разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ЗНА, която постановява, че акта по прилагане на закон губи изцяло или отчасти сила едновременно с пълното или частично отменяне на закона съобразно обсега на отменяването. Поради това неправилно е извел извод, че при определяне размера на процесната такса намира приложение чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от Тарифата, вместо изменената разпоредба на чл. 194, ал. 3 от Закона за водите, на която се е позовал административния орган. Защото с влизането в сила на последната и по аргумент от чл. 13, ал. 1 от ЗНА, Тарифата, в относимата й към настоящия казус част, следва да се счита за мълчаливо отменена, като противоречаща на закона. От изложеното следва, че органът правомерно се е позовал на чл. 194, ал. 3 /ред., ДВ, бр. 65/2006 г./ при определяне размера на таксата за водовземане дължима от ответницата, за периода след влизането й в сила. Въпреки това правилно е констатирано от съда, че и в хипотезата на приложимост на тази разпоредба оспореният акт е незаконосъобразен, тъй като не са спазени изискванията й за определяне на тази такса. По делото е установено, че таксата е изчислена само на база разрешения обем минерална вода, който е един от критериите за определянето й. Липсва изчисление въз основа и на другия критерий, даден кумулативно с първия, а именно температурата на минералната вода. Поради недоказаност за спазване изискванията на приложимия за случая закон при определяне размера на таксата за водовземане на минерална вода, от страна на касатора, крайните изводи на съда за незаконосъобразност на АУПДВ се явяват правилни. Като го е отменил съдът е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение