Решение № 15493 от 6.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15380/2011 г.

Решение № 15493 от 6.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15380/2011 г., III о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е образувано по жалба на Стефчо Илиев Стефанов гр. София, ж. к. "Дружба" бл. 321, вх. А, ет. 7, ап. 27 против Решение № 686 на Министерския съвет на Република България от 13.09.2011 г., обн. в ДВ, бр. 72 от 16.09.2011 г., за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала "Струма", Лот 1, от км. 305+320,53 до км. 322+000" на територията на област Перник и област Кюстендил /обн. в ДВ, бр. 72 от 16.09.2011 г./ Жалбоподателят Стефчо Илиев Стефанов, като наследник на Стефан Спасов Кокошинков, обжалва административното решение в частта относно определеното обезщетение за недвижим имот с пл. № 048245, намиращ се в землището на с. Долна Диканя, община Радомир, област Перник, в местността "Гъста круша" с обща площ на имота 9563 кв. м, от които отчуждени 2836 кв. м, като поддържа, че определената цена като обезщетение за отчуждената част от собствения му имот е занижена и не съответства на пазарните цени. С жалбата моли допускане на съдебна експертиза. Ответникът по жалбата - Министерският съвет, и заинтересованите страни поддържат становище, че оценката на дължимото обезщетение за отчуждения имот е определена от административния орган на основание чл. 32, ал. 2 ЗДС и е обективна, като е съобразена с изискването на закона - равностойното парично обезщетение, да се определи в съответствие с предназначението на имота и въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, на основание проверката по чл. 159 АПК за допустимостта на жалбата приема, че жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС, поради което е допустима, като разгледана по същество, е основателна по следните съображения: В процедурата по чл. 34а във вр. с чл. 33 и 34б ЗДС с Решение № 686 на МС от 13.09.2011 г. е отчуждена част с площ от 2836 кв. м., който имот преди влизането в сила на ПУП е имал предназначение на нива - трета категория, собственост на жалбоподателя. Към делото са представени доказателства, събрани редовно в производството пред административния орган, които на основание чл. 171, ал. 3 АПК имат доказателствена сила и пред съда. В изготвената оценка определеният изпълнител е посочил, че тя е изготвена по метода, визиран в разпоредбата на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС - по Наредбата за условията и реда за определяне на текущи пазарни цени на земеделски земи. В оценката са отразени условията и методиката, при които е направена оценката от оценителя, като е приложена и таблица, по която е определена "крайна оценка" на отчужденият имот, като оценката на отчуждената част от имота - собственост на жалбоподателя е 1134 лв. По искане на жалбоподателя, съдът е назначил вещо лице, което съответства на изискванията за "оценител на имоти", посочени в § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС. Същото е представило съдебно-техническа оценителна експертиза, в която е посочено, че не са установени в съответната служба по вписванията извършени сделки за подобни на отчуждения имот и определянето на равностойно парично обезщетение по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ЗДС и § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС е недопустимо. Използваният от вещото лице метод за оценката е този, определен в разпоредбата на чл. 32, ал. 3, т. 2 ЗДС, а именно по Наредбата за определяне на цени на земеделски земи, тъй като отчужденият имот е земеделска земя. При оценката на отчуждената част от имота вещото лице се е съобразило с категорията земя, прилагайки коефициенти за площ на имота и за отстояние до строителните граници на населеното място, отстояние от основни пазари и др. В заключението е посочено, че разликата между заключението му и оценката на административния орган е поради това, че административният орган неправилно е отчел коефициентите, регламентирани в наредбата за отстояние от населено място и за основен пазар. При направените справки в ОСЗГ вещото лице, назначено от съд е получило данни за тези отстояния и е отчело влиянието им при оценката на земята. Вещото лице е оценило стойността на отчуждената част от недвижимия имот в размер съответно на 1773 лв. Съдът намира, че следва да възприеме заключението на вещото лице, което е обективно и изготвено в съответствие с метода, посочен в разпоредбата на чл. 32, ал. 3, т. 2 ЗДС и да определени следващото се обезщетение съобразно дадената оценка на земята при неполивни условия, подробно анализиран във вариант "първи" от заключението. С оглед изхода на спора на жалбоподателя следва да се присъдят разноски по делото в размер на 130 лева, представляващи разноски за изготвената съдебно-техническа експертиза и деловодни разноски, платими от ответника. Воден от горното, Върховният административен съд - III отделение,