Решение № 9872 от 1.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13442/2012 г.

Решение № 9872 от 1.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13442/2012 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Христо Петров Градинаров, гр. София, ж. к. "Хиподрума", бл. 112, вх. "А", ап. 5 срещу мълчаливия отказ на Комисията за регулиране на съобщенията да се произнесе по негова жалба вх. № 94-00-212 от 14.03.2012 г.

Жалбоподателят твърди, че оспорения мълчалив отказ е незаконосъобразен. В нарушение на Общите условия за предоставяне на услугата, представляваща неразделна част от двустранния договор с "Космо България Мобайл" ЕАД, операторът прекратил договора едва след изплащане като неустойка на едномесечна такса. След прекратяване на договора жалбоподателят бил подложен на тормоз от страна на "някаква групировка". За обстоятелствата подал жалба до Комисията за регулиране на съобщенията, но не получил отговор в законния срок. Сочи, че обстоятелствата по спора били изложени подробно в уведомително писмо до оператора и регулатора от 19.08.2011 г. Счита, че органът неправомерно отказва да се произнесе по жалбата му. Моли съда да отмени отказа и задължи органа да се произнесе съгласно чл. 240 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) като даде задължителни указания на телекомуникационното предприятие.

Ответникът по жалбата - Комисията за регулиране на съобщенията, счита жалбата за недопустима. На Градинаров бил изпратен отговор, изх. № 94-00-212 от 11.05.2012 г., който не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, поради което реда за оспорване на административни актове по Административнопроцесуалния кодекс е неприложим. Сочи, че дори и да се приеме, че отговорът е решение по смисъла на чл. 118 АПК, респективно по чл. 122, ал. 1 АПК, по аргумент от чл. 118, ал. 3 и чл. 122, ал. 2 АПК не подлежи на обжалване. Моли съда да прекрати съдебното производство.

Предметът на делото налага най-напред съдът да изложи фактите:

1. На 18.12.2008 г. Градинаров сключил с "Космо България Мобайл" ЕАД (Глобул) договор за предоставяне на мобилна телефонна услуга. Договорът бил първоначален, за срок от 24 месеца, по програмата Globul National 50 и за телефонен номер 359896746736.

1. На 8.07.2009 г. Градинаров подал заявление за преминаване към програмата Globul National 25. Съгласно заявлението:

а) новата програма влиза в сила до седем календарни дни след подаване на заявлението;

б) т. 10. Потребителят се обвързва да ползва услугите на оператора за срок от 12 месеца и договорът му се продължава с този срок, считано от датата на подписване на заявлението. В случай, че към момента на подписване на това заявление договорът на потребителя е със задължителен срок, който изтича на по-късна дата от края на горепосочения период, договорът се продължава с 24 месеца. Ако един месец преди изтичането на срока по тази точка, договорът не се прекрати с писмено предизвестие, той се подновява автоматично за същия срок и при същите условия многократно;

в) т. 11. В случай на неспазване срока на договора по т. 10, физическите лица дължат неустойка в размер на сумата от стандартните за съответната програма месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/линия, дължими до края на срока;

г) Градинаров лично подписал заявлението като непосредствено над подписа се намира следният текст:

"Уведомен съм и прием да бъдат извършени гореспоменатите промени и съм съгласен с произтичащите от това такси и задължения."

1. На 15.07.2010 г. Градинаров продължил ползването на услугата.

1. На 18.07.2011 г. посетил офиса на "Германос", на площад "Света Неделя", където го информирали, че договорът бил автоматично продължен за една година, но можел да промени абонаментния план.

1. На 20.07.2011 г. Градинаров уведомил Глобул за желанието си да прекрати договора.

1. На 17.08.2011 г. Глобул информирал Градинаров, че:

договорът може да бъде прекратен, но трябва да заплати всички дължими към момента на прекратяване суми, в т.ч. и дължимите неустойки за предсрочно прекратяване;

договорът бил подновен автоматично и изтича на дата 15.07.2011 г.;

може да промени абонаментния си план.

1. На 19.08.2011 г. писмено, с писмо с обратна разписка, Градинаров уведомил Глобул, че прекратява договора, който счита за безсрочен като на същата дата платил авансовата си такса за следващия едномесечен период на предизвестието.

1. Глобул приел прекратяването на договора, но начислил обезщетение за предсрочното прекратяване на едногодишен договор, какъвто считал, че е договорът на Градинаров.

1. За начислените задължения Градинаров получил извънсъдебна покана за доброволно плащане от "С. Г. Груп" ООД.

1. На 14.03.2012 г. Градинаров подал жалба до Комисията за регулиране на съобщенията срещу неправомерните действия на Глобул - продължаването на договора и предоставянето на данните му на трето лице, както и изискването на неустойка.

1. На 28.03.2012 г. Комисията за регулиране на съобщенията препратила жалбата на Градинаров на Комисията за защита на личните данни с оглед на съдържащите с в нея твърдения за неправомерно предоставяне на лични данни.

1. На 11.05.2012 г., изх. № 94-00-212, чл. на Комисията за регулиране на съобщенията адресирал до Градинаров писмо, с което го уведомил за:

а) позицията на Комисията по чл. 229а ЗЕС като посочил, че автоматично подновените договори преди влизане в сила на 29.12.2011 г. на изменението на закона, които са подновени без изричното съгласие на абонатите, се считат за безсрочни по силата на закона и могат да бъдат прекратени с едномесечно предизвестие и без да се дължат неустойки.

б) невъзможността Комисията да предприеме мерки спрямо Глобул за нарушение на чл. 229а ЗЕС, извършено преди 29.12.2011 г., както и че отношенията с Глобул следва да бъдат уредени по гражданскоправен ред;

1. На 21.05.2011 г. в Комисията за регулиране на съобщенията постъпил отговор от Комисията за защита на личните данни по повод на препратената жалба на Градинаров.

1. На 13.06.2012 г. Градинаров подал жалба до съда срещу мълчаливия отказ на Комисията за регулиране на съобщенията.

Видно от изложеното Градинаров безспорно бил краен потребител на услуги, предоставяни от предприятие, което предоставя обществени електронни съобщителни услуги по силата на сключен индивидуален договор. Като краен потребител той счел, че предприятието нарушило общите условия, които са част от индивидуалния му договор, и с това накърнило правата му. Правото на крайния потребител да подаде жалба за нарушени права до националния регулаторен орган е изрично визирано в чл. 238, ал. 1 ЗЕС. Тази жалба е за твърдяно нарушено лично субективно право на потребителя и поради това не е предложение или сигнал по смисъла на чл. 107, ал. 3 и 4 АПК, както твърди ответника. За никакво предложение за усъвършенстване на дейността на Комисията за регулиране на съобщенията не става въпрос в жалбата на Градинаров, още по-малко тя съдържа информация за злоупотреба с власт, корупция или лошо държавно управление. Това, което Градинаров твърди е, че са му нарушени правата на потребител и това, което той иска от регулатора е да вземе релевантни мерки срещу предприятието, за да бъдат защитени правата му.

Следователно с подаването на жалбата Комисията е сезирана с искане за защита на субективно право, което тя по силата на закона е длъжна да осигури - чл. 31, т. 23 ЗЕС изрично сочи, че Комисията разглежда жалби на крайни потребители в случаите, предвидени в закона. За да упражни компетентността си и да даде защита на твърдяното субективно право регулаторът трябва да извърши проверка, да установи има ли нарушение или не и ако има нарушение да разпореди необходимите мерки на предприятието. Щом от Комисията се търси защита на субективно право, то безспорно нейното решение, доколкото законодателят не го е изключил изрично със закон от възможността за съдебен контрол, ще подлежи на съдебно обжалване тогава, когато засяга права и законни интереси на потребителя или на предприятието. В производството по съдебен контрол на акта на Комисията съдът ще извърши проверка за законосъобразност на преценката на органа за наличието или не на нарушение, както и за законосъобразност на разпоредените задължителни указания.

Видно от изложеното налице е законово задължение на Комисията за защита на субективните права на крайните потребители и тогава, когато тя не е отговорила в срок на жалба, с която е сезирана, е налице мълчалив отказ, който с оглед на чл. 58, ал. 1 АПК подлежи на съдебен контрол. Законодателят е определил в чл. 240 ЗЕС специален срок за произнасяне по жалбите на крайните потребители - два месеца. От доказателствата по делото е видно, че жалбата до Комисията е подадена на 14.03.2012 г. Двумесечният срок по чл. 240 ЗЕС изтича на 14.05.2012 г. и до тази дата на Градинаров по делото няма данни да е връчено решение на Комисията. С оглед на това и в срока по чл. 149, ал. 2 АПК той подал жалба срещу мълчаливия отказ на Комисията.

Поради изложеното Върховният административен съд счита, че жалбата е допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 2 АПК и срещу подлежащ на оспорване административен акт.

По делото е приложено писмо, подписано от чл. на Комисията, в което той информира жалбоподателя за становището на регулатора по подадената жалба. Първо, по делото няма доказателства това писмо да е връчено на Градинаров. Разбира се, доколкото то не му е връчено би могло да се твърди, че е налице хипотезата на чл. 59, ал. 3 АПК - след обжалване на мълчаливия отказ и преди постановяване на съдебното решение е последвал изричен отказ. И второ. Това би могло да е вярно, ако последвалия изричен отказ е от компетентния орган. В случая компетентен да се произнесе по жалбата е Комисията, а не неин отделен член. Тъй като писмото от 11.05.2012 г. не е от компетентния орган то не може да се приеме за последващ мълчаливия изричен отказ на Комисията.

С оглед на изложеното предмет на проверка за законосъобразност е мълчаливият отказ на Комисията за регулиране на съобщенията да се произнесе по жалбата на Градинаров от 14.03.2012 г.

Разгледана по същество жалбата на Градинаров срещу мълчаливия отказ е неоснователна.

Видно от доказателствата по делото на 18.12.2008 г. Градинаров сключил с Глобул срочен - 24 месеца, договор за ползване на предоставяни от оператора мобилни услуги. От 15.07.2009 г. преминал на друга програма за ползване на услугите на оператора, която предвиждала 12-месечен срочен договор като договорът се продължил с 24 месеца, тъй като към момента на промяната договорът на потребителя бил със задължителен срок, който изтича на по-късна дата от края на посочения период. Това означава, че сключения на 15.07.2009 г. едногодишен договор изтича на 15.07.2010 г., но към тази дата няма да е изтекъл двугодишният срок на първоначалния договор на Градинаров от 18.12.2008 г. Той изтича на 18.12.2010 г. Поради това и в съответствие с условията на заявлението за промяна срокът на договора на Градинаров при условията на програмата Globul National 25 бил продължен с 24 месеца и следователно договорът, сключен на 15.07.2009 г. за едногодишен срок - до 15.07.2010 г., е продължен до 15.07.2012 г.

С оглед на изрично посочените в заявлението клаузи твърдяната от Градинаров промяна на договора на 15.07.2010 г. от едногодишен на безсрочен е неоснователно. Подписването на специалните условия за промяна на програмата елиминират общите условия на договора. Следва да се посочи, че относимите към договора на жалбоподателя общи условия са тези за взаимоотношенията на "Космо България Мобайл" ЕАД с потребителите на мобилни услуги и в тях няма цитираното от Градинаров продължаване на срочния договор в безсрочен при отсъствие на писмено противопоставяне на страните. В тях има само правото на потребителя едностранно да прекрати безсрочен договор с едномесечно предизвестие, след като е изплатил всички дължими суми, включително и месечната абонаментна цена за срока на предизвестието - т. 19а.

Видно от изложеното към датата на изтичане на едногодишния срок на договора с Глобул - 15.07.2010 г., са били налице условия за трансформиране на договора в двугодишен, съответно едногодишен, подновяван многократно. Тези условия са били ясно указани в подписаното лично от Градинаров заявление за преминаване към друга програма. Той лично се запознал с тях и удостоверил този факт с подписа си. Следва да се посочи, че към този момент все още не е сила разпоредбата на чл. 229а ЗЕС, която забрани и прогласи за нищожни уговорки като процесната, които позволяват автоматично продължаване на срочен договор. С изменението на Закона за електронните съобщения, в сила от 29.12.2011 г., срочен договор може да бъде продължен само при изрично писмено съгласие на абоната относно условията за продължаване. При липса на такова съгласие договорът се трансформира в безсрочен при същите условия и възможност да бъде прекратен с едномесечно предизвестие и без да се дължи неустойка.

Към датата, на която жалбоподателят поискал да прекрати срочния си договор, законодателят не му е гарантирал тази законова защита, поради което и националният регулатор не би могъл да възложи на предприятието задължение, изпълнението на което да промени поведението му спрямо потребителя.

С оглед на изложеното мълчаливият отказ на Комисията за регулиране на съобщенията да даде задължителни указания на Глобул да прекрати договора с жалбоподателя при условия, различни от тези, които страните са договорили помежду си чрез подписването на заявление за преминаване към програма Globul National е законосъобразен. Това прави жалбата на Градинаров неоснователна, поради което съдът следва да я отхвърли.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд