Решение № 1198 от 5.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4955/2007 г.

Решение № 1198 от 5.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4955/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по § 2, ал. 2 от ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "б" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на "Т"А., гр. София, срещу решение от 21.05.2007 г. по в.гр.д. № 508/2006 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е обезсилил решение от 9.06.2006 г. по т.д. № 132/2004 г. на Плевенски окръжен съд, с която са отхвърлени предявените от "Т"А. срещу "С"А. /в несъстоятелност/, гр. С. и "И"О., гр. П., искове с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.) и искане по чл. 431, ал. 2 от ГПК (отм.), и е прекратил производството по делото. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. претендират се разноски. Ответникът по жалбата "И"О. оспорва жалбата като неоснователна и моли решението да бъде потвърдено. Ответникът по жалбата "С"А. /в несъстоятелност/ не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на I гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Въззивният съд е обезсилил решението на първоинстанционния съд, с която са отхвърлени предявените от "Т"А. срещу "С"А. /в несъстоятелност/, гр.С. и "И"О., гр. П., иск за прогласяване нищожността на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД като сключен в противоречие на закона - без разрешение по чл. 718, ал. 1 от ТЗ от съда по несъстоятелността, на договор за покупко-продажба на недвижим имот, материализиран в н.а. № 8/2004 г., сключен на основание чл.718, ал. 1 от ТЗ между с. на "С"А. /в несъстоятелност/ и купувача "И" ООД; и искане по чл. 431, ал. 2 от ГПК (отм.), и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че искът с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е недопустим, тъй като специалните разпоредби на ТЗ, съдържащи се в глава четиридесет и шеста и уреждащи осребряването на имуществото на длъжника, не предвиждат възможност продажбата по чл. 718, ал. 1 от ТЗ да бъде обявявана за недействителна /каквато възможност е предвидена в чл. 717г от ТЗ, когато продажбата се извършва чрез търг с тайно наддаване по чл. 717 от ТЗ/. Прието е също, че разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД не намира приложение по отношение на продажбата, извършена от с., с имуществени права от масата на несъстоятелността на основание чл. 718, ал. 1 от ТЗ. Въззивният съд е приел иска за собственост за недопустим поради липса на правен интерес от установяването. Решението е неправилно. Съдът е сезиран с положителен установителен иск за собственост на недвижим имот - 17634,49/87 990ид. ч. от УПИ *Х с площ от 87 990кв.м., в кв.617 по плана на гр. П., Индустриална зона и с иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ТЗ - за прогласяване нищожността на продажбата на същия имот, извършена от с. на "С" АД-в несъстоятелност по чл. 718 от ТЗ - поради нарушение на закона - без разрешение по чл. 718 от ТЗ от съда по несъстоятелността. С решение от 16.10.2001 г. по ф.д. № 10091/2001 г. на СГС е вписана в регистъра "Т" АД. Според съдържанието на чл. 8, ал. 1 от устава на дружеството,в капитала на дружеството е направена апортна вноска от "С"А., регистрирана по ф.д. № 15010/2000 г. на СГС, включваща и дворно място от 87 990кв.м., съставляващо Парцел IХ в кв.617 по плана на гр. П., Индустриална зона. Апортът е вписан на 22.11.2001 г. Този имот е бил апортиран в капитала на "С"А.от "С" АД. На 13.01.2004 г. синдикът на "С"А. - в несъстоятелност, гр. С., продава на "И" О., гр. П., с договор, материализиран в н.а. № 8/2004 г. за покупко-продажба на недвижим имот, 17634,49/87 990ид. ч. от УПИ с площ от 87 990кв.м. по плана на гр. П., Индустриална зона, на основание чл. 718, ал. 1 от ТЗ. Ищецът е поддържал, че е собственик на процесния имот, който е включен в капитала му като непарична вноска от акционера му "С"А., поради което има правен интерес да иска прогласяване нищожността на продажбата. Ответникът "И"О. е оспорвал собствеността на ищеца и поддържал, че сам е собственик на имота по силата на продажбата от с. по чл. 718 ТЗ. Продажбата е извършена при действието на установената уредба на продажбата на активите от масата на несъстоятелността, при която вещите и имуществените права на длъжника се продават по предвидения в ТЗ ред /чл. 717, ал. 1 от ТЗ/. При този режим осребряването е възложено на с., който за разлика от предходния режим, при който за осребряването се прилагат субсидиарно нормите на ГПК в частта относно изпълнителното производство, вече не е натоварен с правата и задълженията на орган на държавна власт, осъществяващ действия по защита и реализиране на правото на кредиторите да се удовлетворят от имуществото на длъжника. Съгласно чл. 716, ал. 1 от ТЗ подлежат на продажба не всички вещи и имуществени права от масата на несъстоятелността, а само тези и доколкото това е необходимо за изплащане на задълженията на длъжника. Въпрос на конкретна преценка на с. е кои активи или групи от активи от несъстоятелната маса да предложи за продажба, ръководейки се от задължението за полагане грижата на добър търговец при водене делата на длъжника. В Търговския закон не е уреден изчерпателно редът за провеждане на продажби чрез пряко договаряне или посредник, поради което следва да намират приложение общите разпоредби на търговското и гражданското законодателство, установяващи режима на възмездните сделки, предлагането, приемането и т.н. Не еуредена изчерпателно и недействителността на тези сделки. Настоящият състав намира, че може да се иска прогласяване нищожност на проведена продажба чрез пряко договаряне или посредник по чл. 26 от ЗЗД - поради нарушение на закона, тъй като самата сделка като покупко-продажба не търпи модификация и приложението на уредбата на нищожността на сделките по ЗЗД не се изключва от специалния закон - ТЗ. Предвидената в ТЗ защита /искова и чрез обжалване/ срещу действията на с. по осребряването на имуществото от масата на несъстоятелността е предоставена на кредиторите на масата на несъстоятелността. При осъществена такава защита разпореденото имущество се връща в масата на несъстоятелността, за да бъде осребрено в производството по несъстоятелност по реда на ТЗ. Тази защита не изключва защитата на третите лица срещу продажбата, извършена от с. чрез пряко договаряне или посредник, включително чрез установяване на нищожността й, когато тези лица имат правен интерес от разкриването й. Не може да се отрече правния интерес от разкриване на нищожността на договора, на лице, което претендира, че е собственик на разпоредения от с. имот.редената в ТЗ защита срещу действията на с. в качеството му на орган на универсалното принудително изпълнение, не изключва защитата по общия исков ред на третите лица, включително и чрез разкриването на нищожността на продажбата, когато имат правен интерес от това. Въззивният съд неправилно е приел за процесуално недопустим и предявения положителен установителен иск за собственост на недвижим имот, по съображения, че след завеждането му от урегулирания поземлен имот са образувани нови урегулирани поземлени имоти. Изводите са неправилни. Промяната в хода на делото в регулационното положение на имота не води до недопустимост на предявения иск за собственост. Имотът е индивидуализиран в исковата молба според действащия при завеждането й регулационен план. Промяната в индивидуализацията на имота в хода на делото е следвало да намери отражение и в съдържанието на исковата молба, въз основа на представена от ищеца скица, издадена въз основа на действащия регулационен план. В нарушение на процесуалните се задължения на съд по съществото на спора въззивният съд не е изискал от ищеца да представи скица на имота и да уточни индивидуализацията на имота съобразно промененото му регулационно състояние. Неправилно е отречен правния интерес на ищеца от защита правото на собственост в обема в който твърди, че го притежава, само срещу лицето, което ищецът твърди, че оспорва правата му. Останалите съсобственици нямат положението на необходими задължителни другари на ответника по спора за собственост между страните, поради което ищецът има правен интерес от установяването срещу лицето, което твърди, че оспорва правата му. По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл. 218ж ал. 1 от ГПК (отм.) то трябва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който и при новото разглеждане да съобрази правните последици при заличаване на ответник. При новото разглеждане на делото след като даде възможност на ищците по реда на чл. 100, ал. 3 от ГПК да уточнят предмета на спора за собственост с оглед на настъпилите промени в регулационното му състояние и след като изясни по реда на чл. 109, ал. 2 ГПК становищата и възраженията на страните относно релевантните за спора факти, съдът следва да обсъди и прецени допустимостта и относимостта на събраните по делото доказателства, като изложи ясно и мотивирано съображения по фактите и правните им последици. Ищецът в хода на делото е преминал от осъдителен по чл. 108 ЗС към установителен иск за собственост. При новото разглеждане на делото ще следва да се уточни кой упражнява държането върху вещта с оглед правния интерес от защитата на собствеността с установителен иск. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на I г.о.