Решение № 224 от 18.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 819/2008 г.

Решение № 224 от 18.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 819/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева Производството е по чл. 218а, буква "а" ГПК (отм.) Образувано е по касационна жалба, подадена от М. на з. против решение № 395/17.12.2007 г., постановено по гр.д. № 536/2007 г. на Окръжен съд - Смолян в частта, с която е оставено в сила решение № 107 от 2.07.2007 г., по гр.д. № 70/2007 г. С последното е признато за установено по отношение на М. на з. и горите по иск, предявен от Ю. Ф. М. и С. А. Л. че наследодателят им - А. Х. Ш., починал 21.03.1968 г. е бил собственик на имот с площ10 дка., намиращ се в югоизточната част на имот № 0* по КВС на землището на с. Т. с ЕКАТТЕ 073105, представляващ пасище, мера с обща площ 41326 дка в м."В" към момента на колективизацията.. Навеждат се оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост, тъй като не е ясно от решението на основание давност, или на основание наследство се приема, че ищците са собственици на процесните десет дка и, че по книгата за движение на облога върху покрити и непокрити имоти на името на наследодателят е записана само ливада от 3 дка. Ответниците по касация оспорват жалбата, като молят решението, с което предявеният иск, като доказан и основателен е уважен, да бъде оставено в сила. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Смолянски окръжен съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че наследодателят е придобил по давност процесния имот с площ 10 дка., тъй като четири имота с обща площ 10 дка в м. "В" е декларирал и са записани на неговата партида в емлячния регистър от 1949 г., имота е ограден със стара ограда. Самият той е погребан в южната част на този имот. Свидетелите без противоречиво установяват, че А. е ползвал този имот в описаните граници винаги и никой друг не е имал претенции за него. По негова воля е бил погребан в имота. При тези доказателства, съдът е приел, че няма основание процесните десет дка да се причисляват към ДПФ, управляван от М. на з. на основание чл. 24, ал. 1 от ЗСПЗЗ, защото те подлежат на възстановяване на ищците. Решението е правилно. Неоснователно се поддържа от касатора, че не е ясно на какво основание наследодателят на ищците е станал собственик - давност, или наследство. Двете основания не се изключват взаимно. Давността е оригинерно основание за придобиване на владян недвижим имот, но при смърт на владелеца, владението, като фактическо състояние може да бъде поето от наследниците му. В този случай има съчетаването на оригинерно и деривативно основание, което е често срещан способ за придобиване правото на собственост. По делото е установено, че в регистъра от 1949 г., четирите имота с обща площ 10 дка са записани на основание наследство на наследодателят, а се установява от гласните доказателства, че той е установил владение върху имота от както свидетелите имат спомен поне от 1930 г. Те са родени около 1920 г. и не знаят друг да е ползвал имота освен наследодателят на ищците. При тези не оборени гласни доказателства, подкрепени с писмени такива, изводът на въззивният съд, че наследодателят на ищците е бил собственик на основание придобивна давност към момента на колективизацията е обоснован и намира опора в чл. 34 от ЗД /отм./ Следователно той подлежи на възстановяване и за него не е налице основание за причисляване към ДПФ на основание чл. 24, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Затова процесната част от имота от десет дка неправилно е възстановена на държавния поземлен фонд с решение № 39/2.04.1999 г., т. 411 та Общинска служба по земеделие и гори. Или в обобщение, наведените основания за неправилност на решението не са налице, поради което обжалваното решение не подлежи на касация. Като правилно и законосъобразно, то следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение