Решение № 8222 от 3.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 450/2018 г.

Решение № 8222 от 3.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 450/2018 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Рачев - разузнавач в сектор 03, отдел 03 на Дирекция "Вътрешна сигурност" при Министерство на вътрешните работи срещу решение № 570/17.11.2017 г., постановено по адм. д. № 358/2017 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик. С атакуваното решение е отменена заповед № 7855 зз-13/10.05.2017 г. издадена от полицейския орган, с която е разпоредено задържане за срок от 24 ч. на Л. Ташков, в помещение за временно задържане на РУ Велинград. Касаторът оспорва съдебното решение като изложените доводи обосновават наличие на съществени процесуални нарушения и допуснато нарушение на материалния закон. Налице са касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба се поддържа, че макар да е разпределена доказателствена тежест между страните, съдът не е оказал съдействие на полицейския орган при събирането на доказателства, а търсенето му е насочено към следствено дело № 4/2017 г. Събраните по делото гласни доказателства не са анализирани, а са изисквани несъществуващи доказателства. Предприетите действия срещу задържаното лице са въз основа на план с рег. № RB202018-002-16/3-151/13.03.2017 г., като за прилагане на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е необходимо да са събрани безспорни доказателства, които по категоричен начин да установяват авторството и вината на лицето извършило престъпление по НК. Въз основа на горните аргументи се иска обжалваното решение да бъде отменено, както и да бъде потвърдена издадената от него заповед. Претендира разноски. Ответникът – Л. Ташков, в представен по делото отговор по касационната жалба я оспорва, а по същество излага твърдения за нейната неоснователност. Заявява претенция за присъждане на разноски, като прилага доказателства за заплащането им. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Върховен административен съд, Осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основания, както и валидността и допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е била заповед за задържане на лице № 7855 зз-13/10.05.2017 г., издадена от К. Рачев - разузнавач в сектор 03, отдел 03, на Дирекция "Вътрешна сигурност" при МВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) за срок от 24 часа е задържан Л. Ташков. Решаващият състав е приел, че не са налице предпоставките на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, защото не е установено по категоричен начин, че задържаното лице е съпричастно в извършването на престъпление по чл. 311, ал. 1 от Наказателния кодекс/НК/, като е посочено, че досъдебно производство на което се основава административния орган е срещу "неизвестен извършител". Допълнително съдът е изложил съображения относно преценката на събраните по делото доказателства и невъзможността да бъдат свързани с конкретни относими към спора факти, които да могат да бъдат свързани по някакъв начин с наличие на данни за извършено от Л. Ташков престъпление. Решението е правилно. В касационната жалба са наведени доводи, че съдът е извършил неправилна преценка на приетите по делото доказателства и не е съдействал на страната за събирането на други относими към делото данни. Процесуалните действия на решаващия състав са предприети в изпълнение на задължението на съда да изясни спора от фактическа и правна страна. С разпореждане № 607 от 21.06.2017 г. за насрочване на делото е разпределена доказателствената тежест и на страните е дадено указание, кои факти и обстоятелства следва да установяват. С протоколно определение от 11.07.2017 г. изрично са посочени доказателствата, които следва да се приложат по делото. В проведеното на 19.09.2017 г. открито съдебно заседание отново са дадени указания на административния орган, относно доказателствата, които следва да представи по делото и е посочен и процесуалният способ за събирането им. Съобразявайки предприетите от съда действия настоящият състав намира, че твърденията на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на съдебния акт са неоснователни. При събиране на доказателствата, съдът не е допуснал процесуални нарушения, поради което неангажирането на такива в съдебното производството не е по вина на решаващия съд и не представлява касационно основание за отмяна. Пред съда изрично е заявено от полицейския орган: "Аз преписка не съм имал", а разпитаният свидетел е посочил, че "има данни за извършено престъпление от разпитите и от оперативни данни, но те всичките са поверителни". От съдържанието на административната преписка приложена по делото пред АС - Пазарджик, правилно е прието, че не се установяват каквито и да е било данни за участие на Л. Ташков в извършването на престъплението. Основанието заради което е задължан Л. Ташков е образувано досъдебното производство № 4/2017 г. на Окръжен следствен отдел, при ОП-Пазарджик, за престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК. Досъдебното производството е образувано срещу неизвестен извършител, като съгласно състава на посоченото престъпление, то е осъществено от длъжностно лице - мл. автоконтрольор. От свидетелските показания на А. Семерджиев, дадени в проведеното съдебно заседание на 11.07.2017 г., не става ясно срещу кого е било проведено вътрешното разследване и оперативно–издирвателните мероприятия. Дали това е служителя на МВР, който е съставил протокола или Л. Ташков. Наказателното производство, цитирано като основание в заповедта за задържане, е образувано срещу неизвестен извършител и от събраните по делото доказателства не се установяват никакви факти, които са станали повод за издаване на атакуваната заповед. Липсват и доказателства, относно повдигнатото обвинение срещу лицето, за да е възможно да бъде направена връзка между фактите по него с данни, които да са били известни на полицейските органи преди издаване на оспорената заповед. Въпреки дадените указания доказателства за установяване на предпоставките за задържане не са представени, поради което правилно съдът е приел, че липсва фактическо основание за налагане на принудителната административна мярка - задържане за срок от 24 часа. Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР предполага наличието на данни, от които да може да се направи основателно предположение, че конкретно лице е извършило престъпление. Целта на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения в извършването му или да се укрие или да извърши друго престъпление или да осуети наказателно преследване. В случая не е ясно защо е задържан ответника по касационната жалба, има ли достатъчно данни за негово участие в извършване на престъпление. За всеки конкретен случай на задържане, установяването на данните и предпоставките за налагане на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, е в тежест на административния орган, като това установяване следва да предхожда налагането на ПАМ. Доводът, че при задържането на Л. Ташков са били налице достатъчно данни, че той с поведението си е осъществил състав на чл. 311, ал. 1 от НК, както и чл. 212, ал. 1 и чл. 209, ал. 1 от НК е неоснователен. Фактът, че част от оперативно-издирвателните мероприятия са били поверителни не е причина предпоставките за налагане на ПАМ да не се прецизират и да не могат да бъдат установени. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд намира, че обжалваното решение е обосновано и съобразено с материалния закон, постановено без допуснати процесуални нарушения следва да бъде оставено в сила. Ответникът в касационното производство, е заявил искане за присъждане на разноски, които са установени в размер на 600 лв. съгласно договор за правна защита и съдействие № 02167 от 19.12.2017 г., поради което и в този размер следва да бъдат присъдени. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение