Решение № 1216 от 2.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3981/2007 г.

Решение № 1216 от 2.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3981/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 ГПК. С решение № 449 от 14.03.2007 г. по в. гр. д. № 2904/06 г. на Пловдивския окръжен съд е оставено в сила решението на Пловдивския районен съд, постановено на 06.06.2006 г. по гр. д. № 1224/05 г., с което е прогласена нищожността на договора, обективиран в нотариален акт № 1* т. 1, дело № 183/2000 г. на нотариус Н. Д. с район на действие Районен съд- Пловдив в частта, с която К. И. Й. продава на И. В. Ш. 1/2 ид. част от недвижим имот, представляващ втори жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, обозначена на скицата като триетажна, със застроена площ 100 кв. м, построена в имот пл. № 1* за който е отреден парцел **** 185 в кв. 8-нов по плана на гр. П., Втора К. Недоволен от въззивното решение е останал ответникът И. В. Ш., който в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) е подал срещу него касационна жалба чрез своя процесуален представител адв. П. К. Жалбоподателят счита, че въззивното решение е недопустимо, тъй като според него делото имало за предмет установяване на престъпно обстоятелство - измама по чл. 209 и 212 НК, а разпоредбата на чл. 97, ал. 4 ГПК (отм.) допуска воденето на такъв иск по изключение, само при наличието на определени предпоставки, които в случая не били налице. На следващо място счита, че решението е недопустимо и поради това, че съдът неправилно е квалифицирал и разгледал предявения иск като такъв по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, докато изложените в исковата молба обстоятелства сочели на иск по чл. 27 ЗЗД и предвид обстоятелството, че ищецът е узнал за измамата преди повече от три години от предявяването му, искът бил погасен по давност. Поддържа също и доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Ответникът по касация К. И. Й. в писмени бележки изразява становище, че жалбата е неоснователна. Ответникът С. И. И. не е взел становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с наведените в касационната жалба доводи, намира: К. И. Й. е предявил срещу С. И. И. и И. В. Ш. иск за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 1* т. 1, дело № 183 от 12 април 2000 г. на нотариус Н. Д. Твърдял е, че макар да фигурира като продавач по този договор, не е подписвал същия, а нотариусът е бил въведен в заблуждение относно самоличността на страните. Съдът в двете инстанции правилно е квалифицирал предявения иск като такъв по чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Изложените от ищеца с исковата молба обстоятелства по съществото си са за липса на съгласие за сключване на договора и кореспондират с искането му този договор да бъде обявен за нищожен. Твърдението, че при изповядане на сделката от нотариуса едно лице се е представило с чужда самоличност, е всъщност твърдение за липса на съгласие на лицето, от чието име е действувано. Като основание за унищожение на договорите, понятието "измама" по смисъла на чл. 29 ЗЗД има съвсем друго съдържание от смисъла, който му придава жалбоподателят и се свързва с въвеждане в заблуждение на някоя от страните по договора. Поради това касационният довод за недопустимост на въззивното решение е неоснователен. Неоснователен е и касационният довод за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. От заключението на изслушаната по делото съдебно - графическа експертиза е безспорно установено, че подписът в нотариалния акт от името на ищеца, посочен като продавач, не е положен от него, поради което обосновано и законосъобразно въззивният съд е заключил, че договорът е недействителен поради липса на съгласие- чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Правно неиздържана е тезата, развита в касационната жалба, според която договорът би бил нищожен на това основание само ако е бил сключен въпреки изричното несъгласие на ищеца. По тези съображения въззивното решение като постановено в отсъствие на въведените в касационната жалба основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното съдът