Решение № 7021 от 9.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3233/2020 г.

Решение № 7021 от 9.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3233/2020 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, гр. П., чрез адв. В. Г. против решение № 232/28.01.2020 г. на Административен съд – П., постановено по адм. дело № 2653/2019 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 172/2019 от 29.07.2019 г. на директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" /БДИБР/. Изложените доводи са за нарушение на материалния закон и нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на обжалваното решение - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретното оплакване е за неправилно приложение и тълкуване на нормите на Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване и преценката на посочените от административния орган правни основания за определяне размера на таксите. В касационната жалба е посочено, че при постановяването на съдебното решение, съдът не се е произнесъл по оплакването на дружеството относно липсата на конкретизация в АУПДВ на мястото на водоползване и съоръженията, чрез които водоползването се реализира. Счита, че в решението не са изложени мотиви и относно обстоятелството дали описаните в акта количества са измерени с действащ водомер или без монтиран такъв. Искането е за отмяна на решението и отмяна на АУПДВ. Алтернативно прави искане за връщане на делото на друг състав за ново разглеждане. Претендират се разноски. Ответникът – директор на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", гр. П., не е изразил становище по касационната жалба. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд – П. е бил АУПДВ № 172/2019 от 29.07.2019 г. на директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", с който на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, гр. П. е установено публично задължение в общ размер на 908 414.80 лева и лихва за забава в размер на 297 635.12 лева, представляващо такса за правото на водовземане за питейно – битово водоснабдяване от подземни води, посредством девет броя тръбни кладенци при ПС "Север", разположена в имот с № 77, находящ се в землището на гр. П., съгласно издадено разрешително № 300601/15.11.2004 г. на директора на БДИБР, изчислено съгласно чл. 10, ал. 2, т. 2 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177/24.06.2011 г., обн. ДВ бр. 50 от 01.07.2011 г., в сила от 01.07.2011 г. (отм.); за периода 2013 г. – 2016 г. и съгласно чл. 11, ал. 1 и чл. 12 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383/29.12.2016 г., обн. ДВ бр. 2 от 06.01.2017 г., в сила от 01.01.2017 г., за периода на 2017 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на дружеството, като е приел, че АУПДВ е издаден от компетентен орган по чл. 195б, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "б" във връзка с чл. 194, ал. 2 ЗВ и в предписаната от чл. 59, ал. 2 АПК форма и изисквания за съдържание. Приел е, че в административното производство не са допуснати съществени нарушения на предвидените в АПК процесуални правила, които да са основание за незаконосъобразност на оспорения акт. Съгласно чл. 26 АПК дружеството е уведомено за започване на производството по издаване на акта и е било гарантирано правото му на защита. От дружеството не са представени нови писмени доказателства, установяващи плащане на процесните задължения, което е единственият правнорелевантен факт от значение за конкретния спор и за преценката за законосъобразността на издадения АУПДВ. В съответствие с чл. 195б, ал. 2 ЗВ оспореният акт е издаден въз основа на представени от дружеството справки за иззети водни количества и декларации по чл. 194б ЗВ за периода 2013 г. - 2017 г., покана за доброволно изпълнение и констативни протоколи от проверка за изпълнение на задълженията. Възражението на задълженото лице за нарушение на формата на акта, е отхвърлено като неоснователно. Според съда непосочването на целта на водовземане, мястото на водоползване и вида на водоизточника в диспозитива на акта, не съставлява съществено нарушение на изискването за форма, тъй като в мотивите на АУПДВ е посочено разрешителното за водовземане и констативните протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението по издаденото разрешително, в които достатъчно ясно, конкретно и точно са определени всички елементи на правото на водовземане, включително целта на водовземане, мястото на водоползване и вида на водоизточника. На следващо място като неоснователни са отхвърлени и възраженията на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, гр. П. относно сгрешени времеви периоди за така определените задължения. Съдът е обсъдил констатациите в констативен протокол /КП/ № ПВ1-188/04.08.2017 г. относно задължения на дружеството за периода 01.01.2011 г. - 31.12.2016 г., но е посочил, че в раздел I, т. 4 от АУПДВ точно и ясно са посочени периодите, както и размерът на задълженията, а в последния абзац на т. 6 е посочено, че дружеството не е внасяло суми по сметка на БДИБР за заплащане на дължимите такси за периода 01.01.2013 - 31.12.2017 г., като в раздел II отново са представени задълженията по периоди и размери, включително и лихвата за забава. За 2011 г. и 2012 г. на дружеството е известно, че не дължи суми. По този начин определените с АУПДВ задължения отговарят изцяло на посочените в мотивната част на акта суми за годините – 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г. Размерът на задълженията отговаря на декларирания от самото дружество размер на ползваното по години количество вода и не се доказа да съществуват разминавалия, извод, който се потвърждава от приетото и неоспорено от страните заключение по назначената съдебно – счетоводна експертиза /ССчЕ/. Относно определения размер на публичните задължения, съдът е приел, че цената на правото на водовземане е определена според действащите по време тарифи по чл. 194 от ЗВ. В случая се касае за водовземане от подземни води, поради което приложимите разпоредби са тези на чл. 10, ал. 2 от отменената тарифа за таксите, дължими в периода 2013 -2016 г. и на чл. 12, ал. 2 от действащата за 2017 г. тарифа, според които единичният размер на таксата за водовземане от подземни води за обществено питейно-битово води е в размер на 0,02 лв. /куб. м. Дължимата такса се изчислява от произведението на единичния размер на таксата - лв. /куб. м. и размера на ползвания през годината воден обем, както е приел и административният орган с оспорения акт. Задълженията на дружеството са определени на база на декларирания от самото дружество годишен обем на водовземане и съответния единичен размер на таксата, която за целия период от 2013 г. до 2017 г. е 0, 02 лв. /куб. м, независимо от приемането на нова тарифа. И в двете тарифи във формулата за определяне на таксата не се включва корекционен коефициент, отчитащ действителната категория на водите във водния обект, поради което, според съда, дори да е посочено неправилно правното основание, то самият размер на таксата е правилно определен. По тези съображения и след като е установил, че размерът на лихвата е определен законосъобразно и не са налице доказателства за частично погасяване на задълженията, съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно постановено. Не са налице сочите касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна. Съдът е изяснил спора от фактическа страна и е извършил в цялост проверката за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт в съответствие с чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. В мотивите на решението съдът е обсъдил и е дал отговор на всички възражения на жалбоподателя. С процесния АУПДВ е установено публично задължение за такса за водовземане от подземни води по чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗВ. Съгласно чл. 194, ал. 2 от ЗВ, този вид такса се определя на база на отнетия обем вода и съответните норми на водопотребление, определени в наредбата по чл. 117а от същия закон. Отнетият при водовземането обем вода се измерва посредством отговарящи на нормативните изисквания измервателни устройства – чл. 194 а, ал. 1 ЗВ. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обекти и за замърсяване (отм., обн. ДВ бр. 50/2011, в сила от 01.01.2012 г. до 01.01.2017 г.) размерът на таксата за водовземане от подземни води се изчислява като единичният размер на таксата в зависимост от целта, за която ще бъде ползвана черпената вода, съгласно таблиците по чл. 10 - лв. /куб. м се умножи размера на ползвания годишен воден обем - куб. м (W). В случая дължимата такса за периода от 2013 г. до 2016 г. е изчислена при спазване на цитираните норми от действащия по време материален закон. За периода от 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. размерът на таксата, редът и начинът за нейното определяне са определени в Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и замърсяване, приета с ПМС № 383/29.12.2017 г. обн. ДВ бр. 2/06.01.2017 г. приета на основание чл. 194, ал. 6 ЗВ и задълженията на дружеството за процесния период са изчислени съгласно действащите разпоредби. Неоснователно е възражението на касатора, че административният орган е нарушил задължението, залегнало в § 3, ал. 2 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обекти и за замърсяване (отм., обн. ДВ бр. 50/2011, в сила от 01.01.2012 г. до 01.01.2017 г.). Съгласно тази разпоредба до изменение на разрешителните по ал. 1 титулярят на разрешителното се уведомява за целта на водовземането с уведомлението по чл. 7, ал. 4. Разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от Тарифата регламентира задължение на директора на Басейнова дирекция при съответствие на информацията по ал. 1, уведомява писмено титуляря на разрешителното за размера на дължимата такса, срока за заплащането й и сметката, по която таксата следва да бъде заплатена. В конкретния случай, в издаденото разрешително № 300601/15.11.2004 г. е посочено, че използването на водата е за питейно – битово водоснабдяване на гр. П., което отговаря на целите по § 1, т. 1 от ДР на Тарифата. Съгласно чл. 195б ЗВ вземанията за незаплатените по реда на чл. 195а, ал. 1 такси по този закон се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 от ДОПК. Актът се съставя въз основа на писмени доказателства, включващи извлечения от сметките, по които постъпват таксите, платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите, покана към лицето за доброволно изпълнение и констативни протоколи от извършения контрол по изпълнение на задължението, като в конкретния случай, редът за установяване на размера на задълженията е спазен. В хода на административното производство са извършени проверки по документи, обективирани в съответствие със закона в констативни протоколи, като на дружеството е изпратена и покана за доброволно изпълнение на задължението с изх. № ПО-02-544/27.06.2019 г. Съгласно чл. 194б, ал. 1 ежегодно към 31 януари на следващата година титулярите на разрешителни, включително на комплексни разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда, определят и декларират дължимата такса по образец, утвърден от министъра на околната среда и водите и обявен на интернет страниците на басейновите дирекции и на Министерството на околната среда и водите. Образецът съдържа данните съгласно тарифата по чл. 194, ал. 6, въз основа на които се определят таксите. В случая изразходваните количества вода са установени въз основа на подадените от "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, гр. П. справки и декларации за използвани количества вода за конкретните периоди. Неоснователно е оплакването за липса на мотиви в обжалваното решение относно наличието или липсата на водомерни устройства, тъй като в оспорения АУПДВ таксата е изчислена въз основа на декларираните от дружеството количества иззети води. Местонахождението на водоизточниците е посочено в разрешителното за водоползване № 301600/15.11.2004 г. – на територията на община П.. Според условията на разрешителното, задължение на дружеството е да монтира измервателни уреди в срок от 1 месец от издаването му през 2004 г. Количествата иззети води, посочени в оспорения акт, съответстват на посочените в декларациите на дружеството по чл. 194 б ЗВ за съответния период и приложените към тях списъци за иззетите количества за район П. - ПС Север по процесното разрешително. В тази връзка следва да се посочи, че изчисляването на таксата въз основа на количеството по разрешителното, в какъвто смисъл на доводите на касатора, би довело до по-висок размер на таксата за всеки от процесните периоди. Неоснователно е и възражението за нарушение на материалния закон. Съдът е обсъдил погрешно посочените в АУПДВ правни основания за неговото издаване. От доказателствата по делото законосъобразно е приел, че размерът на таксите е изчислен съгласно приложимата норма на чл. 10, ал. 2, т. 1 от същата тарифа при единичен размер на таксата от 0, 02 лева/куб. м. за периода 2013 г. 2016 г. и съобразно чл. 12, ал. 2, т. 1 от действаща за 2017 г. тарифа в размер на 0, 02 лева/куб. м. Това се потвърждава и от извършената от съда проверка на размера на задълженията, чрез назначаването на ССчЕ, която е дала заключение, че установените от контролния орган дължими суми за такса за водовземане не се отличават от тези, декларирани от самото дружество. Правилно съдът е приел, че по делото не са установени данни за прилагане на корекционен коефициент по чл. 3, ал. 3 от действащата тарифа. По делото не е установено, че използваните води са за цели, за които се дължат такси с различен размер и таксите следва да се изчислят на основание чл. 6, ал. 5 от отменената тарифа и съответно чл. 7, ал. 4 от действащата тарифа, поради което следва да се приеме, че посочването на цитираните норми като правно основание за издаване на акта, не е засегнало законосъобразността на определения размер на таксите. Като е достигнал до същите правни изводи и е отхвърлил жалбата на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, гр. П., съдът е постановил решение в съответствие с доказателствата по делото и материалния закон, което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,