Решение № 5340 от 24.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 844/2017 г.

Решение № 5340 от 24.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 844/2017 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на K. К. К. срещу решение № 6805/04.11.2016 г., постановено по адм. дело № 11722/2013 г. по описа на Административен съд - С. град. П. в жалбата пороци въвеждат касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени решение № РО-476 от 25.06.2013 г. на директора на ТП на НОИ - С. град, с което са потвърдени разпореждане № 490126/16/ от 22.02.2013 г. и разпореждане № 490126/24 от 22.03.2013 г. на ръководителя по "Пенсионно осигуряване" (ПО). Ответникът - директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - С. град (ТП на НОИ - С. град) не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е решение № РО-476 от 25.06.2013 г. на директора на ТП на НОИ - С. град, с което е оставена без уважение жалба вх. № 66-29-128 от 30.04.2013 г. на К. срещу Разпореждане № 4901268282/16/ от 22.02.2013 г. и Разпореждане № 490126/24/ от 22.03.2013. на ръководителя ПО, с което е постановен отказ да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 1, 2 от КСО, тъй като лицето не отговаря на предпоставката за отпускане на този вид пенсия, а именно няма изискуемия осигурителен стаж от 37 години и 4 месеца. Извън горното с влязло в сила определение № РО-872/28.11.2013 г. на Директора на ТП на НОИ - С. град (оставено в сила при обжалването му пред АССГ с определение № 682/07.02.2014 г. по адм. дело № 1015/2014 г.) е прекратено административното производство, в частта по т. 1 от жалба, вх. № 94К-5474-1/25.10.2013 г., насочена против разпореждания № №: 4901268282 (протокол № 16/22.02.2013 г.); 4901268282 (протокол № 24/22.03.2013 г.), като е изпратена преписката на длъжностно лице по ПО за ново произнасяне, с оглед новопредставени от жалбоподателя К. доказателства за внесени осигурителни вноски. С разпореждане от 28.03.2014 г. пенсионният орган отново е отказал да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. По отношение на представените копия на платежни нареждания за времето от 22.11.1990 г. до 01.01.1994 г. органът е приел, че представените документи не доказват наличие на осигурителен стаж и е необходимо лицето да представи заверена осигурителна книжка за посочения период. След това разпореждане жалбоподателят К. е подал ново заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО, към което е приложил съответните документи (л. 105 по делото), въз основа на което с разпореждане № 1/ протокол № 56235 от 15.10.2014 г., считано от 26.09.2014 г. на К. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 403, 02 лв. В хода на производството пред първоинстанционния съд жалбоподателят се позовава на описаните в молбата на л. 61 по делото документи по отношение на осигурителен стаж за работа като ЕТ "КНП К. К. К.", както и работа като ученик всяка година - 7 г. по 3 месеца средно или общо 1 г. и 9 м., по време на следването си в лабораторията по автоматизация. При извършената проверка на едноличния търговец за периода 22.11.1990 г. - 31.12.1993 г. от РУСО - Т. е установено, че липсват доказателства за внесени осигурителни вноски за периода и поради това осигурителната книжка не е заверена. Едноличните търговци са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 КСО, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка. Внасянето на осигурителни вноски се удостоверява с надлежно заверена осигурителна книжка от контролните органи на НОИ въз основа на представени платежни нареждания за своевремнно внесени осигурителни вноски за периода на дейността. Обоснован е изводът, че трудовата книжка не може да послужи за установяване на осигурителен стаж, тъй като в същата се вписват само обстоятелства, свързани с работа по трудов договор, какъвто настоящият не е. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК. Оспореното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Първоинстанционният съд правилно извежда, че в конкретния случай спорът се свежда до законосъобразността на отказа на пенсионния орган да отпусне искания вид пенсия на лицето при представените от него към заявлението му от 28.05.2012 г. доказателства за стаж и по конкретно стажът относно зачитане на извънреден труд по втори трудов договор, сключен с фирма "ПАФ" и работа без трудово правоотношение с "Фикс - 1" ЕООД. В периода от 01.09.2004 г. - 24.04.2005 г. К. е работил при двама различни работодатели по трудово правоотношение. От трудовата книжка на лицето е видно, че за времето от 01.09.2004 г. до 07.09.2005 г. касаторът е работил в "Сандерс медикал" ЕООД на длъжност "експерт капитално строителство" при непълно работно време - 4 часа. За същия период от време К. е работил и във фирма "Паф" ЕООД на непълно работно време - 4 часа, съгласно представена заповед 5/2004 г. При анализ на двете правоотношения правилно е прието, че и при двамата работодатели К. е работил на непълно работно време - 4 часа, което не дава основание за зачитане на осигурителен стаж повече от календарното време в съотношение по чл. 9, ал. 8 КСО за придобиване на пенсия. Отказът да се зачете за осигурителен стаж времето от 08.06.2001 г. до 30.09.2002 г. по удостоверение изх. № 001/12.05.2012 г., издадено от "Фикс-1" ЕООД е законосъобразен. В резултат на проверка е установено, че лицето не фигурира в изплащателните ведомости на фирмата и не е имал сключен трудов договор. Констатирано е, че издаденото удостоверение обр. УП-2 № 001/12.05.2012 г. е подпечатано с печата на ЕТ "КНП К. К. К.", а не с печата на фирма "Фикс - 1" ЕООД. След анализ на съвкупния доказателствен материал, решаващият съд обосновано приема за правилен отказа на пенсионните органи да отпуснат на жалбоподателя пенсия за осигурителен стаж и възраст по заявлението му от 28.05.2012 г. поради недоказване на изискуемите предпоставки по чл. 68, ал. 1, 2 от КСО. По отношение на представените копия на платежни нареждания за времето от 22.11.1990 г. до 01.01.1994 г., първоинстанционният съд мотивирано приема, че същите сами по себе си не доказват осигурителен стаж. Обоснован е изводът, че същите са копия, не са в оригинал, няма отразяване в осигурителна книжка за посочения период, няма данни търговецът да се е регистрирал в НОИ и да е започнал дейност. Предвид горното, законосъобразно първоинстанционният съд не ги кредитира като годни доказателства. Съгласно чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж годни доказателствени средства се явяват трудови, служебни и осигурителни книжки, както и документ по утвърден образец, издаден от осигурителя с данните по чл. 5, ал. 4 КСО. Документът се издава въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. При извършена проверка от контролните органи е установено, че за сочения период липсват доказателства за внесени осигурителни вноски. Първоинстанционният съд изрично подчертава, че този въпрос е предмет на последващо разпореждане от 28.03.2014 г., а не на отказите потвърдени решение № РО-476 от 25.06.2013 г. на директора на ТП на НОИ - С. град. В първоинстанционното съдебното производство не се доказват твърденията на жалбоподателя по стажа относно зачитане на извънреден труд по втори трудов договор, сключен с фирма "ПАФ" и работа без трудово правоотношение с "Фикс-1" ЕООД. Решаващият съд мотивирано извежда, че не се опровергава констатираното от направената проверка при осигурителя "Фикс-1" ЕООД, че К. К. не фигурира в изплащателните ведомости на дружеството и не е имал сключен трудов договор. В хода на първоинстанционното съдебното производство на жалбоподателя е дадена възможност да ангажира като доказателство заключение по съдебно-икономическа експертиза за наличие на осигурителен стаж, във връзка с твърденията в жалбата и констатациите на ответника, но уточнения на конкретни задачи към такава експертиза не са направени. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че решението е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,