Решение № 154 от 22.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6089/2007 г.

Решение № 154 от 22.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6089/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във вр. § 2, ал. З ПЗР на ГПК /обн. ДВ, бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008 г./. Образувано е по касационна жалба на В. Б. от 18.08.2007 г., постановено по гр.д. № 1956/2005 г. на Варненския окръжен съд в частта, в която е оставено в сила решението на Варненския районен съд, с което е отхвърлен иска на В. Ч. за установяване, че е собственик на 4/18 ид. части от недвижим имот в гр. В., бул. "*" № 4 - жилище в югозападната част на първия надпартерен етаж в сградата на този адрес, състоящо се от антре, дневна, спалня, кухня, кухненски бокс, баня, тоалетна и барака № 1, ведно с 1444/18 000 ид. части от общите части на сградата и 28,33 кв. м. ид.ч. от дворното място, в което е построена сградата, представляващо УПИ УП-2 в кв.13по плана на 18 подрайон на града при твърдяното от ищеца основание за придобиването му - договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в НА № 122, т. 1, н.д. № 117/2002 г. на нотариус № 205 - В. П. В жалбата се правят оплаквания за недопустимост и незаконосъобразност на обжалваното решение. Иска се неговата обезсилване като недопустимо или неговата отмяна като неправилно. По делото е постъпила и частна жалба от М. М. Ч. и В. Б. Ч. и двамата от гр. В. срещу определенията, постановени с решение № 983/18.08.2007 г., съответно срещу определението, с което след обезсилване на решението от 18.08.2005 г. по гр.д. № 2000/2004 г. на ВРС, XX състав е прекратено производството по иска на М. М. Ч. за установяване, че ищцата притежава право на ползване върху процесния недвижим имот, предявен на осн. чл. 97, ал. 1 ГПК, и срещу определението на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 18.08.2005 г. по гр.д. № 2000/2004 г. на ВРС в частта за прекратяване на производството по иска на В. Б. Ч. за установяване, че е собственик на 14/18 ид. части от процесното жилище, ведно с 5 054/18 000 ид. части от общите части на сградата и 14,17 кв. м. ид. ч. от дворното място, в което е изградена постройката. С молба на М. М. Ч. от 03.12.2008 г. и на В. Б. Ч. от 19.01.2008 г., подадената от тях частна жалба срещу двете определения, инкорпорирани в решението на Варненския окръжен съд по гр.д. № 1956/2005 г., са оттеглени. Ответниците по касация О. С. С. и Б. Т. М. и двете от гр. В., са оспорили касационната жалба с писмено възражение по делото. Молят решението да бъде оставено в сила. В хода на касационното производство - на 11.08.2008 г., е починала О. С. С. като видно от представеното по делото удостоверение за наследници същата е оставила като единствен свой наследник по закон - Б. Т. М.- другата ответница по жалбата. Касационната жалба на В. Б. Ч. от гр. В., е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съгл. чл. 217, ал. 4 ГПК (отм.) във вр. чл. 203 ГПК (отм.), производството по отношение на частните жалби следва да бъде прекратено поради оттеглянето им. Досежно останалата част от спора, предмет на касационната жалба, Върховният касационен съд, 3-то г.о., приема следното: При постановяване на решението въззивният съд правилно е установил и възприел релевантната за спорното право фактическа обстановка, но настоящата инстанция не споделя направените от този съд правни изводи: Б. е установено по делото, че Г. П. И. като наследница и правоприемник на Ц. Я., е прехвърлила процесния недвижим имот, възложен на нейната майка при първата делба /жилище, разположено в югозападната част/ към улицата /на първия надпартерен етаж на жилищна сграда в гр. В., бул. "В. Коларов" № 4 ведно с 36,10% ид. ч. от общите части на сградата и 42,50 ид.ч. от дворното място от 204 кв. м./, на Б. Б. Ч. след постановяване и влизане в сила на решението от 21.04.1989 г. по допускане на делбата по второто делбено дело - № 441/1989 г. на В. РС. С това решение на Г. П. е определена квота в размер на 4/18 ид. части от жилищните етажи на процесната сграда и 10/72 ид. части от дворното място П. нищожността на първата делба, и отпадане на нейните материалноправни последици, при тази сделка Г. П. е могла да прехвърли на Б. Ч. собствеността само на тази идеална част от жилището, съставляващо част от над партерния етаж на сградата и съответните ид. части от общите части на сградата и дворното място, на които е била собственик и са и признати с решението по допускане на делбата. Пак в хода на процеса, с НА № 140/1993 г. Б. Ч. и неговата съпруга Н продават на - М. Ч. /майка на Н./ прехвърления им от Г. имот. Делото е продължило между първоначалните страни и е приключило с решение, постановено на 25.05.1996 г., с което целия надпартерен етаж, където се намира и процесното жилище, заедно с 66% от общите части на сградата и 1/2 от дворното място, е възложен в дял на О. Б. и Б. Т., а партерният етаж в дял на друг съделител - Ст. С. Доколкото правото на съсобственост на Г. И. е било прехвърлено, в хода на производството, което е продължило между първоначалните страни, съгл. чл. 121, ал. З ГПК, решението по делбата обвързва преобретателите. Те имат същите и толкова права, колкото са признати с решението на тяхната праводателка. Доколкото тя е изгубила правото си на собственост в имота, като при възлагането нейната ид. част от имота на практика се изкупува от съделителя на който делбения имот е възложен, такова е положението и на Б. и Н. Ч. и съответно на М. Ч. Решението, с което е извършена делбата е било вписано на 03.10.1996 г. под № 37, вх. Рег. № 8921. С оглед на това касаторът ищец не може да противопостави на двете съделителки, на които е възложен над партерния етаж /след смъртта на О. С. само на Б. М./ извършената от М. Ч. с нотариален акт № 122, т. 1, нот. Дело № 117/10.09.2002 г. на нотариус В. П. продажба на процесния имот и следва да бъде съдебно отстранен от него. Предвид изложеното касаторът ищец не е придобил права върху този имот и предявеният от него иск е изцяло неоснователен. Доколкото с решението в обжалваната част, частично е отхвърлен предявеният установителен иск за собственост, същото следва да се остави в сила макар и по други и съображения. В останалата част, в която производството по делото е прекратено и частните жалби срещу решението в тази част са оттеглени, решението е влязло в сила и не може да бъде пререшавано. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за недопустимост на въззивното решението, предвид обстоятелството, че в определени части въззивната инстанция е възприела изцяло съображенията на първоинстанционния съд. Последното не води до недопустимост на постановения съдебен акт. Същевременно не може да се приеме, че съдът се е произнесъл по непредявен иск., доколкото не е бил сезиран с искане, да се признае, че касаторът - ищец е собственик на идеални части от процесния имот, а че е изключителен собственик на самостоятелно жилище, подробно описано в исковата молба на придобивно основание - алеаторен договор. Съдебната практика безпротиворечиво приема, че в такива случай произнасянето е в рамките на направеното искане и решението не е недопустимо. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.