Решение № 8698 от 5.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2359/2017 г.

Решение № 8698 от 5.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2359/2017 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от кмета на О. Д., подадена от пълномощника му адв. Гавраилова срещу решение № 118 от 09.12.2016 г., постановено по адм. дело № 129/2016 г. по описа на Административния съд Г. Твърди се недопустимост на обжалваното решение, като постановено по недопустима жалба, алтернативно неговата неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, по изложените в жалбата съображения. Иска отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора или делото се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. О. Н. читалище "Надежда 1925", с. Т., О. Д. взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Народно читалище "Надежда 1925", с. Т., против заповед № 366 от 28.06.2016 г. на кмета на О. Д., с която е наредено разваляне на договор от 28.06.2011 г., с който О. Д. е предоставила на читалището имот, публична общинска собственост, за безвъзмездно ползване. От правна страна заповедта се основава на чл. 87 от Закона за задълженията и договорите, а от фактическа на неизпълнение от страна на читалището на задължения поети със същия договор. С обжалваното решение административният съд е приел, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, като несъответна на относимите материалноправни разпоредби, конкретно на разпоредбите на § 4 от ПЗР на Закона за народните читалища /ЗНЧ/. Решението е валидно, допустим и правилно. Неоснователно се твърди в касационната жалба недопустимост на оспорването на заповедта на кмета на О. Д. пред съд, водеща според касационния жалбоподател и до недопустимост на обжалваното решение. Оспорената заповед е акт по управление на имот публична общинска собственост и като такъв подлежи на оспорване. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 11 от Закона за общинската собственост актовете на общинския съвет и на кмета за управление на имоти - общинска собственост, подлежат на контрол и могат да бъдат оспорвани по реда на чл. 45 ЗМСМА, т. е. по реда на АПК, с оглед на посоченото в чл. 45, ал. 12 ЗМСМА. За да е допустимо оспорването е необходимо оспорващият да има право на оспорване по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК. В случая такова е налице, както обосновано е приел и първоинстанционният съд, тъй като оспореният акт засяга придобити от оспорващия права, той е и негов адресат. Правилно е прието от първоинстанционният съд в обжалваното решение, че оспорената пред него заповед на кмета на О. Д. е издадена при неправилно приложение на закона. Установено е по делото, че с решение от 26.04.2011 г. Общински съвет Д. на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА и § 4, ал. 1, и ал. 2 от ПЗР на ЗНЧ е дал съгласие да се предостави за безвъзмездно ползване част от общински имот - публична общинска собственост, на Народно читалище "Надежда 1925", с. Т. Въз основа на това решение със заповед от 26.05.2011 г., основана на разпоредбите на чл. 44, ал. 2 ЗМСМА, чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА и § 4, ал. 1 и ал. 2 ЗНЧ кметът на О. Д. е наредил да се сключи договор с читалището за безвъзмездно ползване на определената с решението на общинския съвет част от общинския имот. Договор е сключен на 28.06.2011 г. Съгласно разпоредбата на § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗНЧ, на народните читалища по реда на Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост безвъзмездно се отстъпва право на ползване върху сградите и другите недвижими имоти, предоставени им до влизане в сила на този закон от държавата и общинските органи за читалищни нужди. Именно на това основание е предоставено и безвъзмездно право на ползване на Народно читалище "Надежда 1925", с. Т. Това право, съгласно § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗНЧ се погасява с прекратяване на читалището, която законова предпоставка в случая не е налице. Специалният закон не предвижда други основания за отнемане на предоставеното по този ред право на ползване, изхождайки от характера на субекта, комуто е предоставено, с оглед възложените му от закона цели. Извеждайки други, непредвидени от закона основания за прекратяване на наемния договор, основаващи отричане правото на ползване, предоставено при условията на § 4 от ПЗР на ЗНЧ административният орган е постановил незаконосъобразен административен акт. Правилно съдът в обжалваното решение, установявайки незаконосъобразността му, го е отменил. Доводите в касационната жалба, че не са били налице предпоставките на ЗНЧ за предоставяне на безвъзмездно право на ползване на ответника по касационната жалба са неотносими към спора по настоящото производство. Това право е предоставено по установения в закона ред, като законосъобразността на актовете, въз основа на които това е станало не подлежи на контрол в настоящото производство. При така изложените съображения обжалваното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение