Решение № 13601 от 9.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12431/2016 г.

Решение № 13601 от 9.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12431/2016 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Х. Р. - съдия в Районен съд - К., чрез пълномощника му адв. И. и министъра на правосъдието, чрез пълномощниците гл. юрк. Р. и гл. юрк. Д., против решение № 9437 от 02.08.2016 г. по адм. д. № 4706/2016 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на шесто отделение. Касационният жалбоподател - И. Р. поддържа оплаквания за неправилност на оспореното решение, в частта, с която е отхвърлена жалбата му против решението на ВСС по протокол № 15 от заседанието, проведено на 24.03.2016 г., с което му е наложено наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ, поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 307, ал. 4, т. 3, т. 4 и т. 5 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), съществени нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с допуснатото игнориране на доказателства и превратното им обсъждане и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на оспореното съдебно решение и произнасяне по същество на спора, като се отмени решението на Висшия съдебен съвет. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. В писмен отговор оспорва касационната жалба, подадена от министъра на правосъдието, като неоснователна и недоказана. Касационният жалбоподател - министърът на правосъдието излага съображения за неправилност на решението на Върховния административен съд, в частта, с която е отхвърлена жалбата на министъра на правосъдието против решението на ВСС, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Възразява срещу решаващия извод на съда, че наложеното наказание, съответства на тежестта на извършеното от магистрата нарушение, като претендира, че се е следвало най-тежкото от предвидените в чл. 308, ал. 1 от ЗСВ дисциплинарно наказание. Иска отмяна на съдебното решение в оспорената част и отмяна на административния акт, а в случай, че се установи наличието на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. В съдебно заседание пълномощниците на касатора, оспорват като неоснователна касационната жалба, подадена от И. Р.. Ответникът по касационните жалби - Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет изразява становище за неоснователност на същите. Посочва, че тричленният състав на Върховния административен съд правилно е констатирал, че оспореното решение по т. 5 от протокол № 15 от заседанието на Висшия съдебен съвет, проведено на 24.03.2016 г., с което на съдия Р. е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ - "намаляване на основното трудово възнаграждение с 10 % за срок от една година" е издадено от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в условията на спазване на материалноправните норми и целта на закона. Съдът е изложил мотиви, в които е обсъдил всички относими доказателства по делото и вярно е преценил фактите по спора. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на И. Р. и неоснователност на касационната жалба на министъра на правосъдието. По отношение на жалбата, подадена от наказания магистрат, твърди, че не е налице извършено нарушение по визираните в предложението точки от чл. 307 от ЗСВ, тъй като действията по администрирането на т. д. № 4259/2014 г. по описа на СГС, извършени от съдия Р., попадат в решаващата му дейност на магистрат, поради което не се следва носене на дисциплинарна отговорност за тях. По отношение на жалбата, подадена от министъра на правосъдието, прокурорът е дал заключение, че не се сочат доводи по приложението на нормата на чл. 309 от ЗСВ, и съответно липсват основания за налагане на по-тежко дисциплинарно наказание. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия намира касационните жалби за подадени от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за тяхното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което са процесуално допустими. 1 ) По касационната жалба, подадена от И. Х. Р.. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението в оспорената част за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира същата за основателна. С решение № 9437 от 02.08.2016 г., постановено по адм. д. № 4706/2016 г. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение е отхвърлил жалбите на И. Х. Р., съдия в РС - К. и на министъра на правосъдието срещу решението на ВСС по т. 5 на протокол № 15 от заседанието, проведено на 24.03.2016 г., с което административният орган е наложил на И. Х. Р. - съдия в Районен съд - К. (командирован в Софийски градски съд, Търговско отделение, през периода от 03.04.2014 г. до 27.03.2015 г.), дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ - "намаляване на основното трудово възнаграждение с 10 % за срок от 1 (една) година", за извършени от същия действия и бездействия при администриране и разглеждане на търговско дело № 4259/2014 г. по описа на СГС - ТО, съставляващи дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 3, т. 4 и т. 5 от ЗСВ. За да постанови обжалваното решение, тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че атакуваното решение на Висшия съдебен съвет е валиден и законосъобразен административен акт, който не страда от отменителните основания по чл. 146, т. 1 - 5 от АПК. Въз основа на приетата административна преписка и допълнителните доказателства, събрани в хода на съдебното производство, съдът отговаря на доводите на оспорващите, като анализирайки разпоредбите на чл. 132, ал. 1 от Конституцията на Р. Б. и чл. 307, ал. 4 и ал. 5 от ЗСВ е достигнал до извода, че съдиите, прокурорите и следователите носят дисциплинарна отговорност за постановените от тях актове. Решаващият състав е посочил, че всяко нарушение на Конституцията, на закона и принципите, от които следва да се ръководят магистратите, води до незаконосъобразност на постановените актове и представлява нарушение на служебните задължения, като изключва постановените при условията на непредпазливост неправилни съдебни актове. Според съда умишлено постановените неправилни съдебни или прокурорски актове и незаконосъобразно извършени служебни действия, обаче, са дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 3, а в определени случаи и по т. 4 и/или т. 5 от ЗСВ, като добавя, че умишлено постановени са тези неправилни съдебни и прокурорски актове, които представляват умишлено престъпление от общ характер, както и тези, които са постановени при превишаване или превратно упражняване на съдебната власт, което не представлява умишлено престъпление от общ характер. Първоинстанционният съд е отхвърлил и оплакването на жалбоподателя за нарушение на административнопроизводствените правила, досежно фактът, че предложението за образуване на дисциплинарно производство, изхождащо от министъра на правосъдието, се основава на проверка, извършена от Инспектората към министерство на правосъдието. Извършен е обстоен анализ на действията по администриране на т. д. № 4259/2014 г. на СГС от съдия Р., както и правилността на постановеното от него определение № 7661/08.07.2014 г. по визираното по-горе т. д. № 4259/2014 г., с което е допуснато на основание чл. 629а, ал. 1, т. 1 от ТЗ, обезпечение на предявената от "Н. Ф. М. България" АД срещу "Б. Б. телевизия" ЕАД чрез: назначаване на временен синдик с правомощията по чл. 635, ал. 1 от ТЗ, а именно П. Й. В., който да пристъпи към изпълнение на задълженията си от деня на уведомяването, определил е възнаграждение на временния синдик, на осн. чл. 661, ал. 2 от ТЗ, считано от датата на встъпването му в изпълнение на задълженията му до постановяване на решението за обявяване на дружеството в несъстоятелност, в размер на 2000 лева месечно, за сметка на дружеството - длъжник и масата на несъстоятелността, която сума следва да бъде изплащана по възможност ежемесечно, след представяне на доклад от страна на временния синдик, считано от датата на встъпването му в изпълнение на задълженията му до постановяване на решението, указал е на временния синдик, че е длъжен ежемесечно да представя доклади за дейността си, в които отразява как е бил осъществяван надзор върху дейността на длъжника, по кои конкретни сделки е дал или не е дал съгласие, както и че е длъжен да осъществява правомощията си с грижата на добър търговец, съгласно чл. 660, ал. 1 от ТЗ, и е указал на временния синдик да извърши преценка за необходимостта от охрана на имуществото на длъжника и да изготви доклад в тази насока, за което да уведоми съда. Извършвайки подробен анализ на текстовете на Част IV "Несъстоятелност" от Г. XXXVIII "Общи положения" и Г. XXXIX от ТЗ "Откриване на производство по несъстоятелност", тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че с издадените от съдия Р. разпореждания, които са подробно изброени в проверяваното решение, същият е действал противно на една от целите на производството по несъстоятелност - да осигури възможност за оздравяване на предприятието на длъжника (чл. 607, ал. 1 от ТЗ), като се вземат предвид интересите на кредиторите, длъжника и неговите работници (чл. 607, ал. 1 от ТЗ). В случая наказаният магистрат е действал в противоречие с целта на производството по несъстоятелност, като е одобрил договор за охрана на дружеството длъжник, като обезпечителна мярка, сключена от временния синдик за сметка на дружеството, при липсващо правно основание. Като краен извод тричленният състав е приел, че действията по администрирането и постановяване на съдебни актове по т. д. № 4259/2014 г. на СГС, са извършени от съдия Р. при очевидно превишаване и при превратно упражняване на правораздавателната власт, чрез умишлено игнориране на принципите на независимост, законност и безпристрастност при изпълнение на служебните му функции по цитираното дело, поради което правилно ВСС е приел, че с посочените действия и неправилни съдебни актове по делото, съдия Р. е извършил дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 3 - нарушаване на Кодекса за етично поведение на българските магистрати и т. 4 от ЗСВ - действие или бездействие, което накърнява престижа на съдебната власт, като неправилно според съда административният орган ги е квалифицирал и като такива по чл. 307, ал. 4, т. 5 от ЗСВ - неизпълнение на други служебни задължения. Съгласно чл. 218, ал. 1 и ал. 2 от АПК, в касационното производство съдът извършва проверка на обжалваното съдебно решение, съобразно посочените в жалбата негови пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон, съдът е длъжен да следи и служебно. Съдът преценява прилагането на материалния закон, въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд. Съобразно това, като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на решението, в обжалваната част, касационният съд намира, че същото е валидно и допустимо, но неправилно. На първо място следва да се отбележи, че е неоснователно възражението на касационния жалбоподател за липса на мотиви при приемане на оспореното решение. Видно от пълния стенографски протокол от заседанието на ВСС, проведено на 24.03.2016 г., след изслушването на дисциплинарно привлеченото лице, колективният орган е извършил широко обсъждане на действията на съдия Р., като в действителност, обстоен е бил дебатът по отношение на вида на наказанието, което се следва за твърдяните от административния орган нарушения. ВСС разполага с оперативна самостоятелност при налагане на дисциплинарно наказание, и не е задължен да приеме становището на дисциплинарния състав относно вида му. В случая, след като кадровия орган е приел, че следва да се наложи наказание, различно от предложеното от дисциплинарния състав, за мотиви на оспореното решение, съгласно разпоредбата на чл. 320, ал. 4 от ЗСВ (в относимата редакция ДВ, бр. 1 от 2011 г., в сила от 4.01.2011 г.) следва да се приемат изказаните съображения от членовете на ВСС, подкрепили предложението за налагане на по-леко наказание, а именно, това по чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ в относимата редакция (ДВ, бр. 64 от 2007 г.). Неоснователно е и възражението на касатора досежно нарушението на административнопроизводствените правила с оглед факта, че предложението на министъра на правосъдието за образуване на дисциплинарно производство срещу него се основава на проверка извършена от Инспектората към Министерство на правосъдието. Съгласно чл. 312, ал. 1, т. 5 от ЗСВ предложение за образуване на дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание на съдия, прокурор и следовател, административен ръководител и заместник на административен ръководител може да се прави от министъра на правосъдието. Законодателят е оправомощил министъра да отправя предложения за образуване на дисциплинарни производства, но реално не е посочил похватите, с които предложителят е достигнал до извод за наличие на предпоставки за привличане към дисциплинарна отговорност. В случая е ирелевантно дали проверката в резултат, на което е образувано процесното дисциплинарно производство е въз основа на констатирани от Инспектората към Министерство на правосъдието или в резултат на сигнал отправен до министъра на правосъдието или друга предпоставка е мотивирала предложителя, по - важното е, че административното производство е започнало по инициатива на оправомощено от закона лице и е протекло по предвидения в глава XVI от ЗСВ процесуален ред. Основателни са обаче доводите на касатора за нарушение на материалния закон, като изводите на първоинстанционния съд опровергаващи тази незаконосъобразност на административния акт, настоящият състав намира за неправилни и необосновани. Фактическите основания, квалифициращи дисциплинарните нарушения от обективна страна са обобщени в неправилно администриране и постановяване на съдебни актове от съдия Р. по т. д. № 4259/2014 г. на СГС, тъй като е разгледал нередовна молба за обезпечение в производство по несъстоятелност и с определение № 7661 от 08.07.2014 г. по посоченото дело, е допуснал назначаването на синдик посочен от молителя-кредитор и е указал на синдика да извърши преценка за необходимостта от охрана на имуществото на длъжника. Назначеният временен синдик е изготвил доклад, в който е посочил, че е необходимо назначаването на охрана на дружеството длъжник с оглед осигуряване на сигурността на имуществото му и е сключил договор за охрана от 10.07.2014 г. между "Б. Б. телевизия" ЕАД и "Делта гард" ООД, одобрен с резолюция от 14.07.2014 г. от съдия Р. и анекс към договора от 14.07.2014 г., касаещ неустойки при прекратяване на договора без предизвестие, върху който няма изрично отбелязване от дисциплинарнонаказаното лице. След отмяна от Апелативен съд - С. на визираното определение в производството по чл. 629а от ТЗ за налагане на предварителни обезпечителни мерки, Инспекторатът към Министерство на правосъдието е започнало проверка по дейността на назначения временен синдик П. В., което е дало основание на министъра на правосъдието да сезира ВСС с искане за образуване на дисциплинарно производство срещу съдия Р.. От приложените по административната преписка доказателства се установява, че съдия Р. е бил докладчик и по т. д. № 4260/2014 г. образувано по молба от "Н. Ф. М. България" АД против "ТВ СЕДЕМ" ЕАД по 625 във вр. с чл. 607а от ТЗ, по което дело съдия Р. е наложил идентични обезпечителни мерки по отношение на дружеството длъжник, както с определението по т. д. № 4259/2014 г., т. к., назначил е същият временен синдик и е разрешил сключването на договор за охрана върху имуществото на "ТВ СЕДЕМ" ЕАД. При проведен инстанционен контрол Апелативен съд - С. е оставил без уважение частната жалба срещу определението по т. д. № 4260/2014 г. на СГС. По определението на чл. 307, ал. 3 от ЗСВ (в редакцията ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.), дисциплинарното нарушение е виновно неизпълнение на служебните задължения на съдия, прокурор или следовател - системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони (т. 1); действие или бездействие, което неоправдано забавя производството (т. 2); нарушаване на Етичния кодекс на съдиите, прокурорите и следователите (т. 3); действие или бездействие, което накърнява престижа на съдебната власт (т. 4); неизпълнение на други служебни задължения (т. 5). Анализът на цитираните разпоредби сочи, че обект на дисциплинарно нарушение на органите на съдебната власт са определени техни задължения по служба. За проявление на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на правонарушение, което не съответства на дължимото по закон поведение на съдията, прокурора или следователя. Следователно неизпълнението на служебни задължения по ЗСВ се състои в извършването или пропускането да бъдат извършени определени действия в кръга на службата на съответното лице. Правомощията на магистратите се определят от устройствения закон и съответните процесуални закони и са формулирани в правни норми. При упражняване на своите правомощия магистратът е подчинен само на закона - чл. 3 от ЗСВ и чл. 117, ал. 2 от Конституцията, а преценката му подлежи единствено на процесуален, не и на дисциплинарен контрол. Изводът се потвърждава от разпоредбата на чл. 307, ал. 3 от ЗСВ (в редакцията от ДВ, бр. 1 от 04.01.2011 г.), съгласно която съдиите и прокурорите отговарят дисциплинарно за виновно неизпълнение на служебните си задължения. Служебните задължения на магистратите са посочени в чл. 210 и сл. от ЗСВ. Общото в тях е, че тези задължения не са включени в решаващата им дейност, като в случая е и процесуалната дейност във връзка с функциите на съдията. Установената от чл. 117, ал. 2 от Конституцията независимост на магистратите (съдии, прокурори и следователи) включва и правомощие за самостоятелно тълкуване и прилагане на закона, освен при обвързващо ги тълкуване, дадено от надлежните висшестоящи съдебни органи (арг. от чл. 130, ал. 2 от ЗСВ). Макар съдиите да осъществяват функциите си посредством издаването на правни актове, те носят дисциплинарна отговорност, ограничена до нарушенията на онези служебни задължения, с които се подготвя постановяването на акта или се организира неговото изпълнение и контрол. Резултатът от извършената от магистрата преценка на доказателствата не се явява следствие на задължение, а на свободно формирано вътрешно убеждение, следователно не може да представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307 от ЗСВ. Обсъжданото определение за допускане на обезпечение чрез назначаване на синдик, посочен от молителя - кредитор, на основание чл. 629а, ал. 1, т. 1 от ТЗ е допустим правен акт и постановяването му, независимо от възприетия правен резултат не може да се определи като действие, съставляващо проявна форма на дисциплинарно нарушение. Конкретното определение за допускане на предварителна обезпечителна мярка в производство по несъстоятелност е свързано с процесуалната и решаващата дейност на съда и има за цел да осигури запазване на имуществото на длъжника преди постановяване на решението по молба за откриване на производство по несъстоятелност. Съгласно разпоредбата на чл. 629а, ал. 1 от ТЗ преди да постанови решението си по молбата за откриване на производство по несъстоятелност, ако това се налага за запазване имуществото на длъжника, по искане на кредитор или служебно, съдът по несъстоятелността може: 1. да назначи предварително временен синдик, който има правомощията по чл. 635, ал. 1; 2. да допусне мерките по чл. 630, ал. 1, т. 4; 3. да постанови спиране на изпълнителните дела срещу имуществото на длъжника, с изключение на изпълнителните дела, образувани по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс; 4. да допусне предвидените в чл. 642 мерки; 5. да наложи мерките, предвидени в чл. 650. Необходимостта от налагане на предварителна обезпечителна мярка по т. 1 от посочената разпоредба е продиктувано от вътрешното убеждение на съдията, поради опасност от разпиляване на имуществото на дружеството длъжник. Постановявайки определение, с което назначава синдика, съдията действа в рамките на закона, основателността на молбата на кредитора за налагане на посочените по-горе мерки е в правомощието на съответния съдебен състав. На вътрешното убеждение на съответния съдия, респективно съдебен състав е предоставена възможността да преценя липсата или наличието на някое от условията по чл. 629а, ал. 2 от ТЗ. Нито ВСС, нито който и да е друг орган има правомощие да контролира основателността, респ. неоснователността на молбата на кредитора за поисканото предварително обезпечение. Горното води и до извода, че процесуалните действия по администриране на молбата и преценката на съдията, не могат да представляват и нарушаване на принципа за безпристрастност, регламентиран в т. 2, раздел II от Кодекса за етично поведение на българските магистрати. Вътрешното убеждение на магистрата, не може да бъде обвързано с липсата или наличие на предубеденост към страните в процеса. Ако се приеме този извод, би се стигнало до парадокса при всеки отменен съдебен акт от по-горна инстанция, постановилият го съдия да носи дисциплинарна отговорност, поради нарушаване на принципа на безпристрастност. С оглед на това настоящият съдебен състав счита, че в конкретния случай не е осъществен от обективна страна състава на нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 5 от ЗСВ (в редакцията си от ДВ, бр. 1 от 04.01.2011 г.), тъй като процесуалната дейност на съдията, и вътрешното му убеждение формирано от събраните по делото доказателства, не могат да водят до извод за липса на безпристрастност (предубеденост) и несправедливо решаване на делото. В случая е проведен инстанционен контрол, контролиращ правилността на постановеното определение от съдия Р. и е прието, че не е имало основание за налагане на предварителната обезпечителна мярка. Не е налице и увреждане на длъжника, тъй като дружеството е упражнило предоставената му от закона възможност да оспори определението, с което е назначен временния синдик. По отношение на изводите на съда за наличието на нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 4 от ЗСВ - действия или бездействия, които накърняват престижа на съдебната власт, предвид постановената от съдия Р. предварителна обезпечителна мярка, настоящият състав не споделя и този извод. От мотивите на съдебното решение, както и от мотивите на решението на дисциплинарния състав не става ясно, поради наличието на какви безспорно установени факти, е направен извод за съставомерност на деянието на това основание. Действително законодателят въвежда по-високи, изключително строги изисквания към поведението на магистрата и неговият морал, като същевременно изисква въздържане от действия, респективно бездействия, които накърняват престижа на съдебната власт. По делото не са установени такива факти. От доказателствата по делото безспорно се установява, че съдия Р. е допуснал назначаването на посочен от кредитора временен синдик, и е указал на същия да прецени необходимостта от охрана на имуществото на длъжника по две молби, подадени от "Н. Ф. М. България" АД, насочена към длъжниците "Б. Б. Т." ЕАД и "ТВ 7" ЕАД, съответно постановил е две определения по т. д. № 4259/2014 г. и т. д. № 4260/2014 г., и двете по описа на СГС. П. проведения инстанционен контрол пред Апелативен съд - С., е отменено само определението по процесното т. д. № 4259/2014 г. на СГС, а това по т. д. № 4260/2014 г. на СГС е потвърдено. В настоящото производство не следва да се извършва контрол относно правилността на правните изводи на съда, но следва да се отбележи, че компетентният апелативен съд е счел допусната от съдия Р. мярка срещу "ТВ 7" за законосъобразна, независимо по какви конкретно съображения. Изложеното води до извода, че в случая не е налице пристрастност, от страна на съдията по отношение на някоя от страните в процеса, а е изградена еднаква практика, при едни и същи доказателства, по които съдията е последователен. Отмяната само на едно от определенията по чл. 629а от ТЗ, сочи и на различно тълкуване на закона от различните състави на апелативния съд. Изложеното сочи, че наложените от съдията обезпечителни мерки са законосъобразни, според някои състави от апелативната инстанция, а други са приети за незаконосъобразни - според друг съдебен състав, поради което са отменени и не пораждат правни последици, които да водят до увреждане на страната по делото. Ето защо в случая преценката на съдията по процесното търговско дело, няма данни да е увредило престижа на съдебната власт. Включването на това нарушение сред доказаните според съда нарушения, само поради възможността действията на съдията да бъдат изтълкувани като накърнен престиж на съдебната власт, без конкретни мотиви в какво реално се изразява накърняването и как, прави обжалваното решение необосновано и постановено в нарушение на материалния закон в частта, с която е отхвърлена жалбата на И. Р.. Съответно на това и оспореното решение на дисциплинарно наказващия орган, и по отношение на това нарушение се явява незаконосъобразно. 2) По касационната жалба на министъра на правосъдието: При извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, петчленен състав на Втора колегия, намира следното: Както бе изложено по-горе в мотивите на настоящото решение, не се установи съставомерност на нарушенията по чл. 307, ал. 4, т. 3, т. 4 и т. 5 от ЗСВ, за които на съдия Р. е наложено дисциплинарно наказание. Доводите на предложителя за образуване на дисциплинарно производство, касаещи необходимостта от налагане на по-тежко наказание, са неоснователни. Съгласно чл. 307, ал. 1 от ЗСВ, на магистратите се налага дисциплинарно наказание само за извършено дисциплинарно нарушение. В случая при отсъствието на нарушение, не следва да се коментира вида на наказанието, което се следва на дисциплинарно привлечения магистрат. Критериите по чл. 309 от ЗСВ за определяне на вида на дисциплинарното наказание се обсъждат само при наличие на установено нарушение. Поради това, възраженията на министъра на правосъдието за неправилност на решението на Върховния административен съд и съответно незаконосъобразност на решението на ВСС досежно наложеното по-леко наказание на съдия Р., са ирелевантни за настоящия спор, тъй като не се установява извършено нарушение, за което на дисциплинарно привлеченият да му бъде наложено, което и да е от наказанията по чл. 308, ал. 1 от ЗСВ. При тези съображения обжалваното решение на тричленния състав на ВАС, VI отделение като неправилно следва да бъде отменено и вместо него постановена отмяна на решението на ВСС по т. 5 от протокол № 15 от заседанието на Висшия съдебен съвет, проведено на 24.03.2016 г., с което е прието, че И. Р. - съдия в Районен съд - К. (командирован в СГС в периода 03.04.2014 г. - 27.03.2014 г.) е извършил нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 3, т. 4 и т. 5 от ЗСВ, и на основание чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ му е наложено дисциплинарно наказание "намаляване на основното трудово възнаграждение с 10 % за срок от (една) година". С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, основателна е претенцията на магистрата за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК, Съдийската колегия на ВСС следва да заплати на И. Р. разноски в размер на 1015 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. за първата съдебна инстанция и 500 лв. за настоящата инстанция, както и държавна такса за първоинстанционното производство в размер на 10 лв. и за касационното производство - 5 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,