Решение № 143 от 19.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 829/2008 г.

Решение № 143 от 19.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 829/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по чл. 218а, б. "а" и сл. ГПК (отм). Образувано е по касационна жалба на Ц. В. В. и Д. Ц. В. от АК Пловдив срещу въззивно решение № 238 от 27.06.2007 г. по гр. д. № 951/2006 г. на Софийски окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 5.04.2006 г. по гр. д. № 313/2003 г. на Костинбродския районен съд, по същество е отхвърлен иск за собственост върху част от реституиран земеделски имот. Касационната жалба съдържа искане за отмяна на постановеното решение, поради съществени процесуални нарушения, незаконосъобразност и необоснованост. Изводите на съда не са по предмета на спора. Прието е за недоказано нещо, което ищцовата страна няма за задача да установява с процеса по иска за собственост към настоящия момент. Съображения са развити и относно неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Ответниците в касационното производство М. К. П. и А. К. М. са заявили становище, че спорът за граници е спор за материално право и този спор е правилно разрешен. Като взе предвид доводите по жалбата, извърши проверка на заявените в нея основания за отмяна на въззивното решение, Върховният касационен съд, III г.о. приема за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Касаторите Ц. В. В. и Д. В. са претендирали за установено правото си на собственост въз основа на положително решение на ПК гр. К. и скица, включваща спорната площ като част от възстановен в полза на наследниците на С. Г. имот в реални граници. Ответната страна поддържа насрещно положително твърдение да е собственик на спорната площ при същите обстоятелства, т.е възстановяващо собствеността в реални граници положително решение на ПК гр. К. и заверена скица, отразяваща претендираното като част от имота им. Страните са представили писмени доказателства за твърденията си и е прието заключение на вещо лице с констатация за това, което поначало е видно от писмените доказателства. Изводът за неоснователност на иска е споделен от въззивния съд поради това, че ищците не са провели пълно и главно доказване спорната площ да е била собственост на наследодателя им преди кооперирането. При така зададените обстоятелства, с диспозитива на обжалваното решение съдът не е дал съответно на задължението си разрешение по спора за собственост, тъй като не е съобразил кои са фактите с правно значение, въведени като предмет с иска и възражението на ответниците. Не е изследвал, изяснил и обсъдил и фактите които са от значение за легитимацията на страните- активна и пасивна, при положение, че спор за собственост към минал момент по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ не е въведен като спорен предмет. Правилно е изтъкнато, че съставения констативен нотариален акт № 110 т.II от 1993 г. по обстоятелствена проверка не е годен титул за собственост на земеделска земя в полза на ищците, но неправилно от наличието му е изведено опорочаващо реституцията в полза на същите лица, за същия имот, обстоятелство. Спорът действително не е за граница, а за собственост, но е предизвикан от това, че границата между притежаваните от страните земеделски имоти видно е била променена във връзка с решение по протокол № 12/8.05.2000 г., т. 18 на ПК К. от фирмата изпълнител, при условията на отменената понастоящем Наредба № 3* бр. 3 / 1996 г.). Ищците са били снабдени и са приложили скица за претендирания и възстановен им в реални граници имот № 4, включваща и спорната площ от 310 кв. м. за сметка на съседния имот с пл. № 3 на ответниците, отразен в скица № 242/24.07.1995 г. с включване на същата площ. Без да е било предмет на изрична проверка, от данните по делото е видно, че се касае за територия по карта за възстановяване на имотите в съществуващи стари реални граници за землището. Скиците са издадени с това обозначение и е установено, имотите имат стара кадастрална основа, т.е налице е условието по чл. 18б, ал. 1 от ППЗСПЗЗ . Поради това съществен с оглед изясняване на делото и неговия изход е на първо място въпросът одобрена ли е била самата карта (КВС )към датата на постановяване на решение по протокол № 12 /8.05.2000 г. на ПК К. - условие, с което чл. 17, ал. 8 от ЗСПЗЗ свързва предпоставките за нейното изменение, актовете, с които изменението се материализира, защитата на засегнатите лица (която е по административен ред ) и правните последици, които са регламентирани в чл. 34в от ЗСПЗЗ нов,ДВ бр. 68/1999 г., изм. бр. 99/2002 г.). Според закона, от момента на обнародване на заповедта за преработка на плана по чл. 17 ал. 8 ЗСПЗЗ се смятат за обезсилени по право всички издадени решения на ОСЗГ и издадените въз основа на тях констативни актове на засегнатите от преработката имоти. С оглед правата на ответниците М разрешението на закона ще намери приложение само в случай, че предвидения в ЗСПЗЗ ред за изменение е бил спазен. Въпросът за наличието или липсата на влязла в сила КВС и нейното изменение е решаващ за легитимацията на страните в настоящия спор, който е за собственост към настоящия момент. И двете страни се легитимират с положително приключило в тяхна полза възстановяване на собственост в реални граници, но имотите им по издадените в различно време скици се застъпват в спорната площ от 310 кв. м.- обстоятелство, което законът не допуска и предписва преодоляването му по административен, а не по исков ред. При спор за собственост, основан на легитимация по реституция, съдът следва да съобразява пределите, в които упражнява косвен съдебен контрол върху административните актове по възстановяване на земеделски земи и в случая необходимостта от косвена преценка за материална законосъобразност не е в насоката, в която Софиски окръжен съд е развил решаващите си мотиви. Щом границата е била преместена навътре спрямо вече възстановен в реални граници имот и това е отразено на представените скици, гражданският съд е следвало да изясни дали това е допустимо от закона, а не да основе решението си на въпроси извън спорния предмет, като прецени отрицателно доказването на материалните предпоставки за реституция на възстановения имот пл. № 4 в реалните му граници по стари документи за собственост, преди кооперирането на земеделската земя. Изменението на граница е допустимо, когато се основава на съставен по съответния ред акт на компетентния в случая орган. Този ред, както и компетенциите на органа, са в зависимост от това одобрена ли е била картата на възстановените имоти, или е бил налице само съставен проект. Въпрос не е изяснен, тъй като съдът не е изпълнил задължението си да възложи съответна на смисъла по чл. 157 от ГПК задача на вещото лице, което е съществено процесуално нарушение. Ето защо обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане, при което да бъде изяснено, включително чрез назначаване на компетентно вещо лице, следното: При постановяването на протоколно решение № 12 т. 18 от 8.05.2000 г. от П. комисия, има ли вече одобрена карта на възстановената собственост за съответния терен или заповед за преработването й, спазен ли е редът и има ли в тази връзка формално основание за изменение на граница по смисъла на действащата тогава Наредба за поддържане и осъвременяване на КВС (Наредба № 33/96 г.) - основание, материализирано с акт, който гражданския съд да зачете като действителен. С оглед реда по чл. 17 ал. 8 от ЗСПЗЗ следва да бъде изяснено какви актове са постановени по административен ред и влезли ли са в сила по отношение на заинтересованите от обжалването им страни във връзка с отложените на терена граници. След изясняване на горните въпроси, пряко ще последва извод за това има ли предпоставки съдът да реши коя от насрещните в спора страни - ищците или ответниците, е собственик на спорната площ, с оглед на това дали същата е част от ищцовия имот пл. № 4 от масив № 10, или ответниците си остават собственици на спорната част като включена в имота им, възстановен под пл. № 3 от същия масив по КВС на землище с. П.. Водим от горното Върховният касационен съд, III г.